КНСБ иска по-висока минимална работна заплата

/КРОСС/"За КНСБ е от съществено значение и няма как синдикатът да е против повишаването на минималната работна заплата (МРЗ), а оттам и на останалите трудови възнаграждения в страната, но се опасяваме, че сегашното икономическо състояние на Република България не би позволило това да стане във вида, в който го предлагат вносителите". Това се казва в становището на КНСБ по повод проекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен в Комисията по трудовото законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество от Волен Сидеров и група народни представители.

"Целта на внесения законопроект е повишаване размера на МРЗ за страната, така че тя да бъде съобразена със средното за Европейския съюз (ЕС) ниво на това възнаграждение. В мовитите към законопроекта се отстоява идеята, че промяната ще стимулира повишаването на производителността на труда в страната и ще направи българския пазар на труда конкурентен на европейския. Според вносителите повишаването на покупателната способност на населението ще стимулира вътрешния оборот и потреблението на стоки и услуги. КНСБ като цяло и по принцип възприема основната идея, заложена в законопроекта, но според синдиката предложението МРЗ за страната да не бъде по-малка от средната МРЗ за държавите от ЕС е икономически необосновано".

Според изследване на КНСБ през 2013 г. за 21 страни членки със законово определяна МРЗ тя варира от 157,50 евро в Румъния до 1874,19 евро в Люксембург. Средно непретегленият размер за тези 21 страни е 735,60 евро. При предлаганата промяна това означава, че МРЗ за България през 2013 г. е трябвало да бъде 1438,71 лв., а не 310 лв., (4,6 пъти по-ниска). В становището на КНСБ се казва, че такава стъпка не може да бъде направена от никоя държава, още по-малко от частния сектор в България. За КНСБ логично искане е МРЗ в България по паритет на покупателна способност (ППС) да бъде в същото съотношение спрямо средната МРЗ в ЕС, в което е брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението по ППС спрямо средното за ЕС равнище.

Приемайки данните, че през 2012 г. средната МРЗ за ЕС-28 е 721 евро при ППС (на база фактическо индивидуално потребление) - 1,000000, БВП за Съюза - 1,00, а в България ППС е 0,844855 и БВП е 0,47, то изчисленията показват, че МРЗ в България за 2012 г. би трябвало да бъде 559 лв. (при курс на еврото 1 евро = 1,95583 лв.: 721 х 0,844855 = 609 евро; 609 х 0,47 = 286 евро; 286 х 1,95583 = 559 лв.). Тоест, ако съпоставяме позицията си по МРЗ с тази по производителност на труда спрямо средноевропейските равнища, то МРЗ през 2012 г. би следвало да бъде 559 лв., а не 283,33 лв. (около два пъти по-ниска). За КНСБ, обаче, такъв ръст е невъзможен като еднократна стъпка и следва да се постигне в рамките на 4-5-годишен период на изпреварващо покачване на МРЗ, което по-лесно може да бъде понесено от икономиката на страната особено при благоприятна конюнктура.

Субективните представителни очаквания на работещите българи от изследването на КНСБ "Синдикален барометър - 2014" също сочат, че осреднената стойност на необходимата МРЗ е около 530-550 лв. В становището на КНСБ се заявява, че ако все пак народните представители счетат, че повишаването на размера на МРЗ за страната може да се осъществи по предложения начин, то КНСБ не е против приемането на законопроекта.