Четири възможни варианта след изборите в Италия

/КРОСС/ Италия отдавна е свикнала да се справя с политическата нестабилност, но раждането на 65-ото правителство на страната след Втората световна война изглежда няма да е лесно.

Прогнозите сочат, че изборите в неделя ще създадат фрагментаризиран парламент и ще доведат до седмици на политическа нестабилност, а икономиката на страната е в тежка ситуация, като се възстановява бавно от рецесията и има огромен публичен дълг. Американската агенция Bloomberg представя четири възможни сценария за това какво ще стане след изборите:

Застой
Ако нито една партия или коалиция няма парламентарно мнозинство, Италия ще продължи да има служебно правителство начело с настоящия премиер Паоло Джентилони. Разговорите ще започнат още преди първото заседание на парламента на 23 март, когато депутатите трябва да изберат нови председатели на долната камара и Сената.

Ако избирането на премиер се забави, президентът на страната Серджо Матарела може да даде на партиите няколко седмици за преговори. „Ако първият, който получи мандат за съставяне на мнозинство се провали, президентът може да пробва с някой друг, а след това и с друг", заяви Тарли Барбиери, професор по конституционно право във Флорентинския университет.
Матарела ще иска да избере такова правителство, начело с политик или технократ, което ще се фокусира върху съставянето на бюджет за 2019 година до края на годината. Освен това той би искал да види промени в изборната система - възможно към системата „победителят взима всичко" - за нови избори през юни.
Дясноцентристко правителство

Изследванията на общественото мнение, проведени преди забраната за правене на анкети след 17 февруари, показаха, че дясноцентристката коалиция начело с бившия премиер Силвио Берлускони е единствената политическа сила, която има шанс да спечели мнозинство. Берлускони и неговият главен съюзник Матео Салвини, лидер на евроскептичната „Северна Лига", имат споразумение, според което партията, която спечели повече гласове ще излъчи премиер.
Берлускони няма право да заема обществена длъжност до края на тази година заради присъдата от 2013 година за данъчни измами и самият той посочи председателят на Европейския парламент Антонио Таяни като кандидат за премиер от своята партия „Форца Италия". Очаква се, че евентуалната дясноцентристка коалиция няма да е особено стабилна заради различията в позицията на лидерите по пенсионната реформа и бъдещето в еврозоната.

Голяма коалиция

Проевропейски съюз, съставен от лявоцентристката Демократическа партия, нейните съюзници и „Форца Италия" е слабо вероятна. Анкетите сочат, че левичарите евентуално ще спечелят около 20% от гласовете , след като спечелиха повече от 40% на европейските избори през 2014 година. Това разклати силно позициите на лидера Матео Ренци и прави съставянето на „голяма коалиция" много трудно.
Попитан относно вероятността за образуване такъв съюз, Ренци заяви, че ДП никога няма да управлява с „екстремисти", докато Берлускони е на мнение, че трудно ще забрави пререканията си с Ренци в миналото. „Но след изборите нещата се променят", коментира Тарли Барбиери. „Ако партиите могат да съставят правителствена програма, ще успеят да работят заедно".

Пакт на популистите

Дори и Движението „Пет звезди" наистина да стане най-голямата самостоятелна партия в парламента, както сочат проучванията, лидерът му Луиджи ди Майо ще получи мандат само ако има мнозинство или достатъчна подкрепа за съставяне на правителство. Той заяви, че би предложил на другите партии „правителствен договор", а не съставяне на пълноценна коалиция.

Ди Майо настоява да заеме премиерското кресло и отказва да предостави министерски позиции на партньорите си. Но, отново, това може да се промени в седмиците след изборите, когато ще се водят евентуалните преговори.

Всички италиански партии по принцип отричат да имат желание за коалиция с евроскептиците, но през октомври лидерът на Северна Лига Салвини заявим, че ако дясноцентристите не спечелят мнозинство, той би се обадил на съоснователят на „Пет звезди" Бепе Грило. И двете партии искат да отменят пенсионната реформа, с която бе вдигната възрастта за пенсиониране, да преразгледат договорите с ЕС и да извадят Италия от еврозоната.