Прогнозите: Сигурен втори тур на президентските избори

/КРОСС/България влиза в кандидатпрезидентската кампания със запазващо се ниско доверие към всички основни институции. Това показва редовното тримесечно проучване на "Алфа Рисърч", направено между 9 и 15 септември сред 1026 пълнолетни граждани.

В зависимост от силата на кандидатурите и доминиращите теми в кампанията, тази постоянстваща криза на доверие може да доведе до протестен вот, или до апатия и слаба избирателна активност, коментират социолозите.

Мониторингът на "Алфа Рисърч" позволява показателно сравнение между тревогите на българите преди 10 години, непосредствено преди президентските избори през 2006 г., и настоящите.

Знаковите убийства и "голямата престъпност" са "детронирани" от първото място и отстъпват с 20% назад в класацията. За сметка на това "корупцията" не е помръднала с нито един процент във възприятието на тогавашните и сегашните българи - 59%. Нагоре в класацията на вътрешнополитическите заплахи се изкачват демографският срив и по-бавното от очакванията след приемането на България в ЕС икономическо развитие на страната.

Възприятията за съвременните заплахи са доминирани от международния тероризъм, който заема безусловното първо място с 64% (ръст от над 30%), непосредствено следван от новата реалност - притока на бежанци (60%).

Според данните 57% от гражданите с право на глас заявяват готовност да гласуват на президентските избори, а 51% - на референдума, който ще се произведе заедно с тях.

Трябва да се отбележи и това, че на прага на кандидатпрезидентската кампания водеща роля ще имат не партийните предпочитания, а способността на кандидатите да печелят доверие, надхвърлящо границите на отделните електорати, коментират социолозите.

Липсата на номинация от страна на най-голямата и управляваща партия ГЕРБ прави невъзможно точното отчитане на подкрепата за вече известните претенденти за президентския пост, отбелязват от "Алфа рисърч". Конкретното име, което ГЕРБ ще посочи, може да повлияе не само на резултата на собствения му кандидат, но и на разпределението на гласовете между останалите, коментират социолозите.