Кой се страхува от Джеръми Корбин?

/КРОСС/ Защо електоратът у нас, а и в Европа, все по-често не припознава традиционните леви партии като носители на идеята за социална справедливост? И макар да няма еднозначен отговор, наскоро един млад лейбърист успешно обобщи може би най-съществената причина. Според него въпросът не е защо хората напускат левите партии, а защо левите партии изоставиха хората? Дали защото предпочетоха илюзията, че конформизмът и снишаването ще бъдат простени за сметка на някоя и друга социална придобивка? Дали защото дотолкова са загубили връзка с реалния живот, че дори не си дават сметка за дълготрайните щети, които нанасят на лявото, надявайки се, че дългогодишните традиции са универсална застраховка за оцеляване? Така всеки опит да се скъса с конформизма бива заклеймяван като комунистическа пропаганда, дело на неуравновесени хора. Това се случи и с „Подемос" в Испания, и със СИРИЗА в Гърция, и с Бърни Сандърс в САЩ. Точно това се случва и във Великобритания през последните няколко месеца. Ожесточената кампания, която се разгърна срещу един от кандидатите за лидер на Лейбъристката партия, граничи с абсурда. От самото начало Джеръми Корбин има сериозни опоненти, но едва след като той се очертава като безспорния фаворит, противниците му започнаха да звучат истерично и да чертаят апокалиптични сценарии за бъдещето на партията и на страната.

Покрай изключителния възход на Корбин лесно се забравя колко невероятна изглеждаше неговата кандидатура в началото. Не само защото самият той не искаше да участва, след като беше номиниран в името на партийния плурализъм и малко „за цвят", както се казва. Всички го подценяваха, а 66-годишният бунтар въобще не си вярваше. Изведнъж обаче стана новата политическа рок звезда. Е, добре де, не е Мик Джагър, но върна надеждата на хората, гордеят се от щаба му.

По-малкият син на инженер и учителка по математика, които също са политически активисти и се запознават по време на Испанската гражданска война, Джеръми още като много млад симпатизира на лейбъристите, а едва на 15 години се включва в кампанията за ядрено разоръжаване. След като завършва училище на 18 години, заминава като доброволец в Ямайка, работейки за Националния съюз на държавните служители (предшественик на един от най-влиятелните английски профсъюзи днес). На 25 години вече е избран за общински съветник. През 1983 г. за първи път печели и депутатски мандат, който заема и до днес. Отявлен пацифист и пламенен борец за свят без ядрени оръжия, застъпник за солидарност с Палестина и др. Женил се е три пъти и има трима синове от втората си съпруга, с която се развежда, защото искала да запише едно от децата им в частно училище. Не кара кола, често може да бъде видян да ходи с колело или с метро на работа и обича да си прави домашно сладко. Никога не е заемал министерски пост, което му позволява открито да опонира на т. нар. нови лейбъристи и на политиката им, която постепенно премести партията от ляво към центъра, а според някои дори твърде вдясно. Корбин е най-последователният критик на тази нова посока като от 1997 г. насам близо 500 пъти е гласувал против официалната позиция на парламентарната си група.

Британските медии упорито се опитват да разберат в какво се крие магията на Корбин. Като че ли обаче магията е в това, че магия няма. Всичко около него е толкова просто и ясно и същевременно ни се струва нереално. Очевидно модерните маниери на общуване са ни имунизирали срещу нормалността. Корбин, например, вярва, че всеки човек, с когото се среща знае нещо, което той не знае и така могат да се учат взаимно. Ефектът от подобни признания беше мигновен. Залите за предизборна агитацияв Англия се оказаха тесни да поемат всички желаещи да видят и чуят на живо новата политическа звезда - в Ливърпул помещението е с капацитет 800 души, но се събират 1500. На следващия ден, в друг английски град, на Корбин му се наложило да се покатери на противопожарна стълба, за да може да се обърне към насъбралото се множество. И така, сцената се повтаря почти всеки път - огромни тълпи, възторжено посрещане, а в центъра е 66-годишният левичар облечен в различни нюанси на бежовото, който твърди, че ще върне лейбъристите на власт с най-лявата платформа от `80-те години насам, коментира в. „Гардиън".

Противниците му постепенно ставаха все по-гласовити с наближаването на изхода от надпреварата. Според депутата Саймън Данчук, ако Корбин бъде избран парламентарната група на лейбъристите „ще му спретне преврат още на първия ден" и ще се опълчи срещу „налудничавите левичарски политики". Изборът на нов лидер е дълъг и демократичен процес, от който впрочем всички можем да се поучим. Процес, в който всички членове и симпатизанти гласуват, след което обаче има една особеност - парламентарната фракция на партията има право на своеобразно вето. Това е и превратът, за който говори Данчук.

„Независимо от моментното очарование Корбин ще бъде лидер на крайното ляво, за крайното ляво и ще проповядва политики и позиции, които са неприемливи за общественото мнение...", пише в блога си Алистър Кембъл, който отговаряше за комуникационните стратегии по време на Тони Блеър. Според него партията ще претърпи сериозна катастрофа, ако заложи на новоизгрялата звезда и открито призовава съпартийците си да гласуват за всеки друг, но не и за него.

И самият Тони Блеър не закъсня да се включи в хора от негативни коментари. В статия, публикувана във вестник „Гардиън" бившият английски премиер предупреждава, че избирането на Корбин би „унищожило" партията, която вървяла „със затворени очи и разперени ръце по ръба на стръмна скала". И още: „Става дума за това дали Лейбъристката партия ще остане партия способна да управлява", допълва Блеър. Според него Корбин води старомодна кампания, не предлага нищо ново и добавя, че всеки, който в сърцето си подкрепя крайно левия кандидат имал нужда от трансплантация. В крайна сметка обаче бившият премиер така и не подкрепи открито нито един от другите кандидатите, след като направи болезненото самопризнание, че „това вероятно само би навредило на шансовете им". Колкото до атаките му, те едва ли са изненада за някого, след като левичарят наскоро заяви, че ако разследването, което в момента се води наистина докаже, че Блеър е нарушил международното право по време на инвазията в Ирак, то трябва да бъде изправен на съд за военни престъпления. Корбин невъзмутимо пренебрегва бившия си лидер и допълва, че не е очаквал толкова глуповати коментари от него. „Трябва да говорим за положението, в което се намират най-бедните в страната и може би трябва да помислим дали политиките, които досега предлагахме са адекватни", твърди той. Според него животът е твърде кратък, за да се реагира на подобни нападки.

Сред противниците на Корбин правят впечатление още видни представители на Лейбъристката партия, сред които Джак Строу, Гордън Браун и др. Но като че ли колкото повече се засилваше другарският огън, толкова повече растеше популярността на „тихия революционер", както го наричат някои британски медии. Това се дължи и на далновидната политика на неговия щаб, който нито веднъж не позволи на кандидата си да влезе в обяснителен режим.

Други обаче не останаха толкова неутрални. В коментар озаглавен „Да, Тони, мразим те и точно ти докара партията до ръба на пропастта", публикуван на сайта на руската телевизия RT, писателят и политически активист Ричард Судан, отправя остра критика към бившия премиер Блеър. Според автора „модернизацията" на партията по негово време я е отвела толкова далеч от корените й, че вече едва се различава от опонентите си.

Наред с шумните критики Корбин има и сериозна подкрепа от редица видни обществени организации и фигури, катосиндикатите на труда Unite, Unison, CWU и TSSA, бившия кмет на Лондон Кен Ливингстън, депутатите Даян Абът, Джон Макдонъл, и много други общественици и интелектуалци. Изненадваща беше донякъде и публично изразената подкрепа на 40 видни британски икономисти по отношение на икономическите възгледи на Корбин, които често пъти биват атакувани като "екстремни". В писмото си икономистите пишат: „Противопоставянето срещу политиката на строги съкращения всъщност има здрава икономическа логика, която дори консервативният МВФ подкрепя. Целта на Корбин е да се стимулира растежът."

Хана Сел, зам.-председател на една от най-силните социалистически формации в Англия твърди пред в. „Индипендънт", че „възходът му е най-страшният кошмар за блеъристите". И допълва, че дори и да загуби, тя и много други биха го окуражили да „избяга от лейбъристкия затвор на съкращенията" и да създаде нова партия.

И точно тук е големият проблем на ожесточената кампания срещу Корбин. Защо вместо да анализират причините за успеха му, критиците упорито продължават да рискуват бъдещето на партията? Нима всички, които го подкрепят са некомпетентни, идеалисти-утописти и неуравновесени хора? Видно е, че досегашната политика на лейбъристите не работи, не само това, но партията загуби катастрофално последните парламентарни избори през април т.г. от едно ултрадясно управление, което хората преизбраха, защото си казаха: „Ела зло, че без тебе по-зло!" А по-злото в случая наистина е това да нямаш ясни идеи как ще спреш порочната практика на безогледно орязване, премахване на социални придобивки и намаляване на разходите за образование и здравеопазване. Вместо това лейбъристите се сучеха, въртяха, мрънкаха, но така и не разбраха, че чашата отдавна е преляла, а воплите срещу Корбин не само не му вредят, но като се има предвид репутацията на ораторите, най-вероятно дори му помагат...

От полза са и „впечатляващите" материали, които някои ултрадесни медии бълват ежедневно по негов адрес. Сред най-находчивите се оказа телевизионния канал Fox News, който наскоро съзря опасността, задаваща се от Острова в лицето на „брадясалия вегетарианец социалист", чиято победа би имала „сериозни последици за т. нар. специална връзка между САЩ и Великобритания". Според авторът й Люк Кофи статията, отпечатана на сайта на телевизията, управлението на Корбин би било „толкова антиамериканско, че който и да е следващият президент на САЩ ще трябва открито да подкрепя Консервативната партия.

Британският вестник The Daily Mail създаде мини комикс за това как би изглеждала Англия при управлението на Корбин. Според развихрилата се фантазия на изданието центърът на Лондон е обхванат от мощни пламъци, полицията отдавна е изчезнала, ИДИЛ са посрещнати гостоприемно, а Висшата футболна лига е история. А The Daily Telegraph публикува следното заглавие на първа страница: „Планът на Корбин да превърне Великобритания в Зимбабве". И макар подробностите около пъкления план да са малко неясни, то опасността остава напълно „реална".

Какво предлага?

Убеденият пацифист има алтернативни възгледи по отношение на външната политика наВеликобритания. Според него страната трябва да преосмисли своето място на международната сцена и категорично да се обяви за един по-справедлив свят на диалог, партньорство и демокрация. Корбин е и остър критик на НАТО с аргумента, че действията на военния алианс в Източна Европа са имали дестабилизиращ ефект и с агресивността си са допринесли за изострянето на отношенията между Запада и Москва. „НАТО е институция от периода на Студената война. Разширяването й води до ответна руска реакция - едното е отражение на другото".

По отношение на ЕС ветеранът се обявява за съюз, базиращ се на „хармонизация на условията на труд в цяла Европа". И макар да твърди, че европейските институции не могат да продължават да функционират, както досега и имат нужда от сериозни реформи, той все пак би гласувал против напускането на Великобритания на предстоящия референдум.

Най-много неприятели обаче трупа с позициите си за вътрешната политика и икономика. Корбин, например, е убеден, че политиката на строги икономии служи за прикритие на преструктурирането на обществото, а оттам и до задълбочаване на неравенствата. Ето защо, Лейбъристката партия трябва да предложи работеща икономическа алтернатива за балансиран бюджет чрез „създаване на силна растяща икономика, която работи за всичкии която предоставя ресурсите в ръцете на милиони хора, а не само в ръцете на милионерите".

Корбин вярва, че промяната никога не е възможна отгоре надолу и ще се бори за едно ново социално движение, което да донесе истинска промяна в държавата, основаваща се на справедливост, свобода, солидарност и равенство за всички. За тази цел енеобходимо всеобщо колективно действие, а правителството не трябва да бъде заложник на тесен кръг от „избраници", твърди още той. Ето и някои точки от програмата му:

По-честна и по-човечна Великобритания, която се основава на иновации, заетост и достъпни обществени услуги.
Растеж и справедливи данъци за всички, но най-заможните да понесат най-големия товар.
Одържавяване на националната железопътна мрежа, както и сериозна намеса на държавата в енергийния сектор, защото приватизацията поставя печалбата преди хората.
Жилища за всички държавни и частни служители до 2025 г. чрез мащабна строителна програма и контролирани наеми.
Край на незаконните войни и външна политика на сътрудничество.
Изцяло финансирана здравноосигурителна система и край на приватизацията в здравеопазването.
Защита на работното място - без нулеви трудови договори и силно колективно договаряне.

Мечти или реалност?

Мнозина упрекват Корбин, че това, което предлага е невъзможно и че ще обрече партията на изолация. Логиката зад подобни обвинения е горе-долу следната: много е хубаво да говорим за по-справедливи данъци, по-добри заплати, достъпни жилища и обществени услуги. И всички, които го критикуват биха ги подкрепили, ако можеха. Единственият проблем е, че ако го направят и се борят за мерки, за които електоратът им настоява от години, това щяло да ги направи „неизбираеми" - а в крайна сметка по-добре е да си на власт, отколкото да отстояваш принципи, нали така?

Вече повече от три десетилетия стратезите на т.нар. нови лейбъристи пренебрегват факта, че колкото повече се стараеш да печелиш избори като си присвояваш ценностите на своите опоненти, толкова повече ги легитимираш, пише Джордж Монбайт в статията си „Джеръми Корбин чертае бъдещето. Опонентите му преследват невъзможна мечта", поместена в The Guardian. Според автора онези, които защитават статуквото в партията предпочитат да се преструват, че единственият „грях" на Блеър е войната в Ирак. Но какво да кажем за тоталното подчиняване на здравеопазването на пазарни принципи, за частната финансова инициатива, за криминализирането на мирните протести и за колапса на социалната политика, припомня авторът. „Щетите, които блеъровата политика нанесе на партията за последните 21 години са толкова тежки, че основната задача днес е подновяване на демократичния дебат и връщане към левите ценности", твърди Монбайт.

Корбинманията, както често описват случващото се, е отражение на набиращите сила леви движения в Европа. Тази вълна отразява една автентична реакция срещу задушаващите политики на орязване наложени като безалтернативни за справяне с последиците от световната икономическа и финансова криза. Поддръжниците на Корбин обаче, както и тези на СИРИЗА, „Подемос" и на много други, искат не само нов тип лидери, те искат изцяло нова политическа система. Според Лори Пени, автор в авторитетното издание New Statesman, в Европа, а и в САЩ, политиците от център-лявото имат една представа за дневния ред на обществото, а хората, които твърдят, че представляват - съвсем друга. Авторката призовава за лидери, които знаят, че демокрацията не започва и не свършва пред изборните урни. „Искаме хора, които да представляват интересите на младите, на бедните и на маргинализираните групи. Това са прости и скромни искания. И най-съкрушителното е, че британската политическа машина успя да направи така, че да звучат едва ли не революционно."

Ето защо, призивите на аутсайдера с 32-годишен парламентарен стаж идват като глътка свеж въздух, от който всички се нуждаем, за да се опомним и да накараме левите политически лидери да се разделят най-накрая с илюзията, че верните членове и симпатизанти ще продължават да прощават, да забравят и отново ще гласуват по инерция. Инерция, която все по-успешно обезличава социалистическите партии в Европа и която неминуемо води към все по-дълбока идейно-политическа кома.

И все пак, защо Корбин изгря така неочаквано? „Той изразява мнението ми. Той говори човешки за нещата, които са важни за мен. Кой направи проучване, според което партията трябваше да отиде толкова на дясно? Ето затова загубихме изборите", казва един от хилядите му поддръжници. А дали изборът ще бъде уважен или парламентарната група ще пристъпи към преврат (равносилен на публично самоубийство), както някои вече се заканиха, предстои да видим. Едно е сигурно обаче мнозина лейбъристи чувстват е, че победата на Корбин, която вече според редица изследвания е възможна още на първи тур, е може би последният шанс на партията да си върне достойнството на автентична левица.

Ана Пиринска
„Поглед Инфо"