При изготвянето на антикорупционния закон трябва да се взема предвид мнението на професионалната общност и НПО

/КРОСС/ Забелязва се различен подход при изготвянето на Закона за съдебната власт и антикорупционното законодателство. В първия случай промените се извършват след дебат, отчитат се различните становища, което води и до промяна в текстовете. В същото време едва в сряда вечерта стана ясно, че все пак ще бъде сформирана работна група, която да разгледа предложенията за Закон за борба с корупцията и в която ще участват представители на професионалната общност. Това каза членът на ИБ на Алтернатива за българско възраждане и председател на Правния съвет на партията Марин Киров по време на дискусията, организирана от АБВ , ПП „Народен съюз" и Движение „Гергьовден", посветена съдебната реформа и предложенията за антикорупционно законодателство.
"Целта на тази дискусия не е да чертае разделителни линии и да оформя лагери на такива, които подкрепят предложенията за закон за борба с корупцията или тези, които имат особено мнение за тях. Направихме тази среща, за да очертаем основните проблемни области в закон, както и вариантите за подобряване на текстовете. Целта е да намерим решение на проблема, наречен „Корупция". Отчитаме като позитивно това, че текстовете за закон за борба с корупцията, са преработени. Този вариант, макар и съвкупност от няколко стари закона, е доста по-различен от закона, който ни се представяше миналата година. Продължава обаче да ни прави впечатление различният подход. При Закона за съдебната власт дебатите се водят публично, отчитат се различните становища, в резултат на работата дори текстовете се променят. Конкретно с този закон има заявки, че някои от спорните моменти по анонимните сигнали или проверките с полиграф ще отпаднат в Закона за съдебната власт, защото експертната общност алармира, че това е проблем. В същото време при антикорупционния закон не е ясна работната група, която го е изготвяла, има анализ на стратегическите документи, но липсва анализ на това какво налага сливането на институциите. Липсва оценка на въздействие на този закон и какво точно ще се случи от мерките, които се предлагат. Вижда се също, че голяма част от становищата за него, които постъпват в правната комисия, са негативни. В много от тях се отправят сериозни препоръки, но голяма част от тях, за съжаление, не са взети под внимание. На всички прави впечатление, че въпреки голямото желание да се води борба с корупцията, подобни непрецизни правни понятия могат да превърнат закона и бъдещото Национално бюро за противодействие на корупцията в един мастодонт, който няма да работи съвсем прозрачно или пък може да бъде използван с цел репресия, било то политическа или икономическа. Правят ни впечатление смесените правни процедури, с които се работи в закона, взаимстването на различни текстове от Административно -процесуалния кодекс от Закона за административните нарушения и наказания. Проблемите, свързани с тежестта на доказването и със защитата. За съжаление дискусията днес е първата по рода си и не е организирана от вносителите, което и основен аргумент ние да се въздържаме на този етап от гласуване на закона. Защото според нас на работата ни по този закон не трябва да се гледа само като подкрепа или не по време на гласуването в зала. Целта трябва да е да изработим един наистина ефективен инструмент за борба с корупцията. В крайна сметка, след като месеци наред всички отстоявахме тази позиция, едва в сряда в Правна комисия се даде заявка, че все пак работна група ще се сформира и все пак вие ще бъдете поканени в тази работна група", заяви Киров пред участниците във форума.
Думите му допълни зам .-председателят на ПП АБВ Румен Петков, според когото е неправилно новият закон да се разглежда като едва ли не първи опит за борба с корупцията. „Ние проведохме вече много сериозни дебати, свързани с промените в Конституцията и съдебната реформа. Ако се върнем назад ще видим, че такива действия в различни формати са предприемани в предходните периоди. Сега продължава да съществува и за обществото, и за институциите въпросът всъщност как използваме сега съществуващата нормативна уредба и институции за борба с корупцията. Това е част от политическата воля. Ако ние имаме един инструмент като БОРКОР и не го използваме в обществото, автоматически излиза въпросът „Защо"?!
По време на дебата становища по предложенията за антикорупционно законодателство изразиха представители на професионалната общност, неправителствени организации и политици от парламентарно представени сили.
„Ние сме длъжни да заявим, че мнозина български граждани биха могли да бъдат репресирани . Да бъдат нечестно подложени на различни видове проверки. Първият вариант на този законопроект някак спихна миналата есен. Сега искаме да чуем ясно вносителите с техните аргументи и мотиви. Защото не всеки, който не подкрепя този законопроект априори , подкрепя корупцията. Такива твърдения са обидни, нечестни и некоректни", посочи зам .-председателят на 43-то НС и депутат от „Народен съюз" Явор Хайтов.
От неправителствената организация „Европейски институт за държавата и правото" посочиха , че законът налага твърде рестриктивни изисквания по отношение на образователния ценз на ръководителя на антикорупционното звено, който може да бъде само с юридическо образование. Възражения бяха представени и срещу идеята за отхвърляне на тайното гласуване при процедурата за избор на ръководни органи на бъдещата институция. „В текстовете е записано още , че проверката за почтеност на служителите на бюрото в някои от случаите предвижда употребата на полиграф. Впечатление прави това, че полиграф не е предвиден за проверка при директорите и заместник - директорите на звеното, но такъв е предвиден когато става въпрос за инспекторите на служба", заяви Ангел Ризов от ЕИДП .
Възражения срещу някои от текстовете на проектозакона за борба с корупцията представиха и от Висшия адвокатски съвет. „Законопроектът не дава отговор на това има ли разлика между незаконно придобито имущество и имущество с недоказан произход. Има и дисбаланс в правата на страните. В член 94, ал .2 от текстовете на закона се създава презумпция , че до доказване на произход се предполага, че имуществото за което не е установен законен източник на придобиване, е незаконно придобито. Тази презумпция трябва да се отнесе към проверяваното лице, иначе се появява проблемът, че всички трети лица при условията на пълно и главно доказване, ще се окажат в ситуация, в която ще трябва да доказват произхода на средствата на проверяваното лице", посочи Златка Стефанова от Висшия адвокатски съвет.
Никъде в закона не е разписано как точно се разпределят случаите, кой носи отговорността за това, както и по каква инструкция. Прави впечатление и инструкция по чл . 24, в която буквално е разписано, че лице което е поканено за изслушване, не може да откаже да се яви пред бюрото. В същото време доколкото знам в наказателното право се допуска лице, срещу което е повдигнато обвинение, да откаже да дава обяснения за да не се самоинкриминира. Ние не сме убедени дали този закон не е писан в някоя от адвокатските кантори на ДБГ или наистина е правен от експерти", каза депутатът от „Народен съюз" и член на антикорупционната комисия към НС Георги Ковачев.
Становище изрази и Любомир Авджийски от Института за пазарна икономика. „Считаме, че е изключително удачно сливането на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Сметната палата. Това са два органа, които няма смисъл да работят поотделно, но сливането и на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество в този нов единен орган, е изключително неудачно за нас, тъй като той има съвсем различни функции. Голяма слабост е и обратната тежест на доказването, което дори и да бъде прието, вероятно ще отпадне след атака пред Конституционния съд. Недопустимо е да се нарушава конституционен и международен принцип, който гласи че административно наказващите органи трябва да докажат вината на лицето, а не то да доказва , че е невинно".
Важен е въпросът с анонимните сигнали. Категорично магистратите са против анонимните сигнали, защото имаме опит от практиката. Защо не трябва да се напише името и обстоятелствата? Ще има лица, които ще злоупотребят с правото си, ще подадат анонимен сигнал и другото лице ще трябва да доказва, че е невинно. Затова когато се пише един сигнал, той трябва да съдържа всички законови реквизити", посочи от своя страна Марина Михайлова от Върховният административен съд.
„В нашите бележки по закона сме разписали съмнението си дали правомощията относно проверката на имущественото състояние няма да се покриват с функциите на НАП , както и съответно доколко Националното бюро ще разполага с необходимата експертиза, каквато е тази на НАП, да извърши качествено и в срок предвидените проверки. Отделно от това неясно е до колко предвидената възможност за сътрудничество с чуждестранни институции на практика ще дава възможност на бюрото да изисква и получава информация от чуждестранните органи за авоари, вложения или сделки на задължени по закона лица, извършени на територията на държави членки на ЕС или трети държави, с каквито правомощия разполага именно НАП ", посочи в заключение Деница Маркова, главен експерт към Центъра за превенция на корупцията.