- 28 Ноем 2024 |
- USD / BGN 1.8572
- GBP / BGN 2.3451
- CHF / BGN 2.1010
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Политическите измерения на един футболен мач
21 Октомври 2014 | 15:44
Събитията на стадиона в Белград са една добре замислена и изпълнена провокация от страна на опозиционните партии в Албания, Косово и Македония . Развятото знаме над стадиона не е албанския национален флаг, нито косовския, нито знамето на албанците от Македония. То изразява стремежа за обединение на всички територии населявани с албанци в единна държава. На знамето са изобразени образите на Исмаил Кемал и Иса Болетини, главни действащи лица при подписването на Декларацията за независимост и учредяването на народното събрание на току що създадената държава Албания в град Влора през 1912година.
Тази акция е логическо продължение на събитията от Македония, където беше провъзгласена държавата "Илирида" на площад „Скендер бег" в Скопие на 18.09.2014г.
Албанската партия „Червено и черно" съща има тези идеи в платформата си.
В предизборните документи на редица партии в Косово едно от условията е постановката за обединение с Албания.
В случая албанските националистически сили намериха отличен повод да оповестят идеята си и да попречат на прогресивните общности в тези страни да продължи процеса за нормализация на отношенията със Сърбия. Поставиха под угроза посещението на албанският министър- председател Еди Рама в Белград, което ще е първото от 70 години насам.
Отново в спора, кой е виновен за провокацията- всички албански лидери, партии, движения и коментатори, в трите страни твърдо отстояват тезата, че са виновни сърбите. Без капчица обективност или поне с чувство, че и те са виновни и са допринесли за ексцесиите на стадиона и за прекратяването на мача.
Не мага да разбера , особено поведението на редица медии, като това на CNN, която веднага побърза да обвини брата на Е. Рама в съучастие в провокацията и да обвинят домакините за основни виновници. За всеки просветен човек става ясно, че тази провокация е дело на противниците на подобряване климата в отношенията със Сърбия и стабилността на Балканите .
Шумните тържества в Прищина доведоха до нарастване на напрежението в Косовска Митровица. Всеобщото ликуване на албанците навсякъде, дори и в САЩ показва , че процесите на търсене на повод за ескалация на националистическите и териториални претенции към съседните страни, ще нарастват. Този процес трябва да бъде овладян от ЕС и международната общност, за да може присъединяване на Западните Балкани към ЕС да протече спокойно и плавно. В тази международна обстановка, където напрежението между отделни държави, религиозни общности, политически доктрини и геополитически битки, едни нестабилни Балкани в центъра на Европа ще бъдат сериозен проблем. По последна информация, организатор и изпълнител на провокацията е Исмаил Морина / наричан още Балиста/. Това означава , че той изповядва антидемократичните и националистически идеи на организацията „Бали комбетар" действала с италианските окупатори в Албания до 1944година.
Някои от основните причини, довели до осъществяването на тази провокация.
Близо три месеца косовският парламент не може да избере ръководство и да даде старт за избора на правителство. Конституционният казус - кой пръв има право да предложи правителство? - Партията спечелила изборите/ Демократическата Партия на Косово PDK с лидер Хашим Тачи/, но без нужното болшинство, или следизборната коалиция на Движение за Демократично Косово LDK на И.Мустафа, Алианс за бъдещето на КосовоAAK на Харадинай и Инициатива за Косово NISMA на Красничи, както и още несигурния партньор в лицето на Самоопределение V V А.Курти не бе решен категорично и на президента К. Яхага бе дадено правото да намери решение. До сега три опита за откриване на първа сесия се провалят поради процедурни хватки и от двете страни. Следващата седмица трябва да се проведе поредният опит за начало на парламентарния живот в Косово. Доброто в случая е, че правителството на Х.Тачи продължава да работи до избора на ново, с което се постига известна стабилност на държавата. Няма никакви гаранции, че парламента ще заработи нормално и политическите партии ще се договорят в името на това да не се стига до нови избори. И в Косово се заговори за правителство на двете противопоставящи се парти, като се изключат крайните националисти, в името на стабилността на държавата.
Тази тенденция за търсене на следизборни правителства на партии с различни идейни постановки е много съмнителна от гладна точка на плуарализма в обществата. Размиване на идентичността на партиите ще доведе до безпринципни коалиции, които не ще могат да осъществяват необходимите управленчески действия в страна с нестабилна икономики и сериозни социални проблеми.
Ако партиите се подадат на подобно внушение, че коалиции с несъвместими партньори ще ги облагодетелства и ще решат и своите идеи е несериозно и безкрайно безотговорно по отношение на избирателите им.
И именно подобни коалиции довеждат до отблъскване на хората и затова създаването на подобно правителство в Косово може да доведе до бъдещи колизии.
От друга страна искат да попречат на срещата на Е Рама в Белград и като цяло на всякакъв процес на подобряване отношенията между Албания и Сърбия, защото той ще затрудни претенциите на Косово към Сърбия за присъединяването на Прешевската долина, а от друга страна ще затрудни преговорите на Сърбия с ЕС. Във вътрешнополитически аспект също са против преговорите между Косово и Сърбия и искат да провеждат твърда линия т.е. да не се постигне съгласие в никакъв случай и конфронтацията да продължи и в бъдеще.
Взетото решение от Албания и Сърбия, срещата да се проведе на 10.11.2014г., показва твърдото решение на двете страни да започнат диалог в името на стабилността на Балканите и бъдещото им присъединяване към ЕС. Еди Рама е заявил, че „ Тези които искат отлагане на срещата в Белград не разбират нейното значение за Албания и стабилността на Балканите".
Опозицията в Албания в лицето на ДП на Сали Бериша също е против установяването на контакт с Сърбия, отново в името на „обединяването на всички земи населявани от албанци". Политическата обстановка в Албания непрекъснато се подържа в напрежение от ДП и сега още повече. Много активно се работи за сваляне правителството на СП и предизвикване на нови избори. Лошото в случая е това, че те няма да доведат до желаните резултати, а само ще изострят социално -икономическите проблеми и още повече ще се засили криминогенната обстановка в страната. Атаката срещу правителството се пренася и на европейската политическа сцена.
Македонските албански партии в своето отношение към събитията на футболния мач в Белград по нищо не се различава от това на тези в Косово. Провъзгласяването на „Република Илирида" не беше открито подкрепено, но не беше и осъдено от тях. Под натиска на ЕС, НАТО и заплахата за големите проблеми, които могат да имат по пътя към ЕС, постепенно еуфорията заглъхва. Това не значи, че тя не може да избухне на ново в удобен момент и то много бързо. В същото време правителството на Македония забранява влизането на 16 албански политически дейци и най- вече от партията „Червено и черно" известна с твърдата си националистическа позиция. Правителството на Македония явно се опитва да спре наново евентуалните изстъпления на радикалните албански групи в страната.
Политическите последици от събитията в Белград тепърва ще дават своите резултати. Но едно е ясно, албанците като цяло не са готови за конструктивен диалог в името на добросъседските им отношения и по въпроса за стабилност на Балканите.
Косовските политически партии и организации с различни платформи и идеи ще се стремят да не допуснат преговорите със Сърбия да протичат в конструктивен дух.
С тази провокация албанските националисти постигнаха две важни цели:
Първо. Отложиха във времето срещата на Е.Рама в Белград и показаха на какво са способни в постигане на целите си.
Второ. По много екстравагантен начин рекламираха идеята си за „ Албания на териториите населявани с албанци".
Но най важния извод от „футболния мач" е, че на Балканите още дълго време ще имаме националистически провокации , които няма да доведат до така желаната стабилност и разбирателство.
Коментар на В. Янакиева