Иван Костов: Целта на атаката срещу КТБ е валутният борд

/КРОСС/ Атаката срещу Корпоративна търговска банка цели пълна дестабилизация на България, банкова криза и рухване на валутния борд, заяви бившият премиер Иван Костов в интервю за BTV.

Костов допуска опити на външни сили за дестабилизиране на страната и апетити за заграбване на банката на безценица по образеца на Първа частна банка: „През 1996 г. започва фалитът на Първа частна банка - 250 хиляди граждани и 120 хиляди фирми губят парите си - около 200 млн. лева. Държавата се опитва да вземе останалите активи на ПЧБ. С дело в съда новопоявила се от нищото фирма, регистрирана непосредствено преди да бъде обявен търгът за ПЧБ, купува банката за 14 милиона, при положение, че самата банка в това време има 10 милиона наличност. Това означава, че я купува само за 4 милиона и получава възможността да ограби 250 хиляди души и 120 хиляди фирми. Това се нарича ограбване и нападение на банка".
Ограбването на КТБ се случва с помощта на държавата, допуска Костов: „Никой досега не отговори как обикновената служителка в СИБанк, обявена за „банката на Костов", изведнъж стана мажоритарен акционер в тази банка. Това става с помощта на държавата. Това го знаят Сакскобургготски, Милен Велчев и Бойко Борисов".
Недопустимо е 3,5 млрд. кредити в КТБ да бъдат обявени за несъбираеми, категоричен е Костов. „В банката има два процеса- финансовото състояние и състоянието на кредитния портфейл. Разликата между лихвите и таксите по кредитите и това, което е платила КТБ на вложителите през миналата година, е положителна. Дала е около 4,5 млрд. кредити и е получила огромни лихви", допълни бившият премиер .
„Ако махнем тези 3,5 от 4,5 милиарда, ще остане 1 милиард, който трябва да е произвел 36% печалба. Това означава, че тези 3,5 милиарда не може да бъдат източени от банката, защото тези пари са регистрирани от всички вложители", обясни бившият премиер.

В България има хора, участвали в създаването на валутния борд, които знаят как да укрепят банката без да накърняват интереса на вложителите в КТБ заяви Костов, и призова ръководството на БНБ да се допита до тях.
Има десетки решения, въпросът може да бъде решен чрез шест месеца специален надзор, каза Костов и допълни: „Който иска - ще го направи, който не иска - ще я ликвидира".
Необходимо е собствениците и на кредитополучателите, които не възнамеряват да връщат дълговете си, да бъдат ясно разграничени от добросъвестните клиенти на банката. Това е четвъртата по големина банка и там са преплетени големи интереси - на хора, които плащат заплати, на фирмите, на пенсионерите, затова да извадим пред скоби интересите на собствениците и да решим проблемите на всички останали, призова Костов.
Като се позова на печалбата на институцията за миналата година, приходите й от лихви и размера на отпуснатите кредити, Костов заключи, че сумата от 3,5 млрд. лв., за която липсват части от кредитните досиета, няма как да бъде обявена за несъбираема. Според него повечето кредити, включени в нея, се обслужват.
Ръководителят на Лабораторията за управление на риска към Нов български университет критикува действията на управителя на БНБ Иван Искров, който, по думите му, „за два мандата не научи банковите понятия, така че когато говори, да го разбират професионалистите" и определи като нелепи твърденията за касиерката, изнесла 200 млн. лв. „Само някой, завършил в Симеоново или ЮЗУ, може да го каже", отбеляза той.
Костов отрече лични връзки с мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев и подчерта, че банката е била продадена, когато той е бил премиер, но по това време Василев не е бил сред купувачите, а е привлечен от тях по-късно. Възходът на банката датира от времето на кабинетите „Сакскобургготски", „Станишев" и „Борисов", каза Костов.