Гражданският съвет, РБ и вторият кабинет „Борисов” – границата на саморазрушаването на ДСБ

/КРОСС/ Бившият лидер и основател на ДСБ Иван Костов не присъства на днешното заседание на Националното събрание на партията. 

За решението си Костов съобщи във Фейсбук профила си с обещание, че не само днес, но и занапред няма да се включва в партийни сбирки.

„Това е последното доказателство, което мога да дам, че съм вън от политиката и не въздействам на решенията на ръководството, и по този начин да му спестя клевети, че следва чужда воля", пише той и добавя, че остава с привържениците си като гражданин. „Силите ми да издържам на хулите намаляват с годините. Опитвам да съхраня част от тях, за да мога да съм полезен, казва още Костов.

„Ролята на фалшив ентусиаст не се побира в представите ми. Ако кажа честно мнението си, може и да навредя. Поради това ще споделя само следното: ДСБ опря на границата на саморазрушаването си, за да има Граждански съвет, Реформаторски блок и втори кабинет на Борисов. Искам да вярвам, че всичко, което сме и което имаме, беше заложено от крайна необходимост. Защото, както през 1996/1997, сега на България са безусловно необходими спасителни действия. Надявам се резултатите да оправдаят залога и поетия риск", посочва Костов.

Създаването на десен Реформаторски блок е идея на Иван Костов, представена на Националното събрание през юни 2013 г., когато предаде поста на заместника си Радан Кънев. С времето идеята се доразви и Блокът не остана само в рамките на дясното политически пространство, а включи и партии като Народна партия „Свобода и достойнство" и партията Движение България на гражданите на Меглена Кунева, наречена от Костов „последната кукувица в синьо гнездо".

По-рано през седмицата Кънев заяви в интервю за „Дневник", че се чува по телефона с Костов. „Въпросите са чуваме ли се три пъти на ден и той ли ми диктува действия? Имах разговор с човек, който не ми е близък, много сериозен предприемач - не олигарх, а човек с три фабрики с 300 служители в Северна България, който се интересува от политика, без да е навътре. Той ме попита риторично: „Ти представляваш Иван Костов, нали? Въпросът „Чувате ли се с Иван Костов?" го разбирам като „Представлявате ли Иван Костов в българската политика?" Отговорът ми е: „Категорично не".