Ликвидирайте КТБ. Веднага

Дългоочакваният одит на активите на Корпоративна търговска банка (КТБ) беше огласен от БНБ. Докато той се правеше, се развихри дебат за бъдещето на КТБ. Дали да бъде рекапитализирана? И ако бъде рекапитализирана, трябва ли за това да са отговорни българските власти или ЕС? Както и да е, от резултатите от одита, след като се освободим от техническите мъглявости е ясно, че не може да има дискусии. Колкото е възможно по-скоро КТБ трябва да бъде ликвидирана и каквото бъде получено от нейната ликвидация, трябва да послужи за да компенсират гарантираните депозити, които Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) ще изплати.

КТБ трябва да бъде ликвидирана, защото не е, а и очевидно, никога не е била търговска банка. Ако оперираше според практиката на търговските банки, щеше да е буквално невъзможно да унищожи стойност в такава степен, която са установили независимите одитори.

Към края на септември одиторите смятат, че 76% от стойността на активите от портфейла на нефинансови заеми на КТБ или 80% от всичките ѝ активи, са загубени.

Нека обърнем внимание на загубата на 76% от търговските заеми. В процеса на отпускане на кредити търговските банки обикновено изисква като обезпечение първи по ред залог. Така в случай на спиране на вноските, банката отнема гаранцията от кредитополучателя и и използва получените средства от продажбата ѝ за да си покрие загубите преди всички други кредитори.

Изследване на Standard and Poor's установява, че от 2003 г. до 2012 г. европейските банки са възстановили средно по 78% от главницата на непогасени кредити с такива характеристики. Дори когато лошите кредити не са били обезпечени с първи по ред залог, средно те са възстановени на 48%. Сравнете тези стойности с жалките 24% при КТБ и става ясно, че КТБ не е оперирала като търговска банка.

Одиторският доклад демонстрира, че КТБ крещящо е игнорирала основните принципи на търговското банкиране. Според доклада има малко доказателства, че изискването за гаранции и сериозният кредитен мониторинг някога са се случвали в КТБ.

Ако мениджмънтът на КТБ просто е бил крещящо некомпетентен, щеше да е достатъчно лошо. Но излиза, че действията му са били и престъпни. Впрочем, БНБ изпраща одитните резултати на Софийската градска прокуратура. Одиторите твърдят, че КТБ е лъгала и подвеждала надзорните органи и се е замесвала в сделки, при които липсва търговска полза. Подозрението за криминална дейност е още една причина, поради която КТБ трябва да бъде ликвидирана, сега.

Важно е да се отбележи, че няма макроикономическа или макро-благоразумна причина да се продължи дейността на КТБ. Защото КТБ никога не е функционирала икономически като посредник за спестявания, ликвидацията ѝ няма да ограничи достъпа до кредити на корпоративните клиенти. Нито изчезването ѝ ще изпрати ударна вълна към цялата финансова система, защото нетната ѝ позиция спрямо останалия банков сектор изглежда относително малка.

Сега фокусът на властите трябва да се насочи към изплащане на гарантираните влогове от ФГВБ и доколкото е възможно, тези разходи да бъдат възстановени от изземването на активите на КТБ и прекратяване на нейните операции.

Ако КТБ оперираше в САЩ щеше да има допълнителни легални начини да се търси възстановяването на средства. Плащанията, направени непосредствено преди периода на изпадане в неплатежоспособност, щяха да бъдат възстановени, а диркторите и служителите на банката щяха да бъдат подведени под отговорност. Властите трябва да бъдат добре консултирани, за да могат да използват всички свързани със случая правни мерки, които са възможни според българското законодателство. Това може да е най-добрият начин да се постигне възстановяване на средства в добавка към базата на жалко неадекватните активи на банката.

И накрая, случаят с КТБ не трябва да се използва като извинение, за да се посяга на единствената прозрачна и честно функционираща институция, която има България - валутния борд.

Най-доброто, което може да направи България, е да ликвидира КТБ. Веднага.

Стив Ханке, известен като "бащата на българския валутен борд", е професор по приложна икономика в университета "Джон Хопкинс", САЩ. Този текст е написан специално за Клуб Z в сътрудничество с Мат Секерке - изследовател и сътрудник към Института за приложна икономика, глобално здраве и изследвания на бизнес предприятия към университета "Джон Хопкинс".