Лъвският ни скок: от криза в криза

/КРОСС/ Стабилността на всяка българско управление минава като кораб в нощта. Бързо и окончателно. Преди него обаче отлита нещо по-важно - доверието на хората.

Затова не трябва се учудваме на загубата на г-жа Клинтън (в САЩ) или на г-жа Цачева (в България). Не толкова победителите бяха харизматични и убедителни, колкото двете дами бяха натоварени с планини от недоверие. И не толкова те - като личности - бяха с ниска репутация сред гражданите и имаха блед обществен имидж, колкото политическите гиганти - партиите, които стояха зад тях, бяха сторили достатъчно, за да не бъдат харесвани, камо ли пък обичани.

Сякаш незабелязано, Борисов и зад него и с него - войниците на ГЕРБ, слизаха упорито по стъпалата на своя изкачен политически Еверест. Грешките се трупаха една след друга, понякога и заедно: неудачен опит за политически картел с „реформаторите", които се оказаха не само алчни за власт, но и незадоволими в исканията; поеманите нови огромни външни дългове; „отлагането" на борбата с корупцията и олигархията; глупавата замяна на офицер от дипломацията (Бокова) с пешка (Георгиева); омръзналото на всички еднолично рязане на лентички при откриването на поредния магистрален километър или обект; пропускливостта на свръхскъпата гранична ограда и организирания бежански трафик; обиколките на герберските и реформаторските шпицкоманди по телевизиите - всеки ден и по всяко време; и т.н. Въпиещото незачитане на уж съществуващата вътрешнопартийна демокрация се изрази в поредното посочване - при това в последния момент - на „хора, които трябват" и на г-жа Цачева, която била „най-подготвената", но може би не е „трябвала". Пренебрежението към мнението на гражданите и очевидната неприязън на значителни групи от гражданството към председателката на Парламента, придружено с „майчинското" й представяне в надпреварата за „най-бащинския пост" в държавата, доведоха до изборната катастрофа.

И Генералът пристигна с (или без) гръм! Някои определиха неговата победа като „революционна", забравяйки че той вероятно ще „ремонтира" Системата, но не е обещавал да я сменя. Ако има случила се „революционна" промяна, тя е в ж.к. „Младост" в София, където гражданите избраха истински борец „против Системата", която е „тревояд" на зелените площи и междублоковите пространства в повечето общини в страната.

По-революционна в момента е оставката на правителството, както и подготовката на Парламента за бъдещи извънредни избори. Фактът е факт, Борисов, неговата команда и клиентите на това правителство скоро ще се оттеглят, но Системата остава. Остава в поредна правителствена криза. Лъвският скок на българина през последните две десетилетия е еднозначен: от криза в криза.

Бъдещият президент ще встъпи в длъжност през януари. До тогава е възможно всякакво „временно правителство", независимо от красивите епитети и прилагателни, които ще му пришият с канап. В момента ситуацията в Парламента е такава, че няма как да се сглоби нещо рационално. Обратно, сегашният Президент - вече еманципиран достатъчно от партията и вожда си - може да реди последен правителствен пасианс, за да удовлетвори както придворните, така и подкрепящите го отвън, а защо не и да блесне - като красива звезда на небето - с един по-зрял и по-мъдър кабинет?!

Междувременно в Народното събрание кипи яростна предизборна борба, маскирана като обсъждане на Бюджет 2017 г. Борисов се оттегли, но това не означава че не усеща инстинктивно гневът на Ериниите, който вероятно го е овладял. ГЕРБ ту го има, ту го няма, но ще го има - твърде много нишки започват от него и продължават в светлината и отвъд нея. БСП си придава авторитет на „мажоритарен победител" (за президентския пост), без това да е съвсем вярно (спечели генерал Радев, а друг щеше да е резултатът ако беше номиниран втръснал партиен член). И с вероятните тревоги на г-жа Нинова че предстоят много, много тежки предизборни битки. Отдалече погледнато, ако БСП не се промени (а тя още не е променена) в посока на национална форма на социализъм с държавен привкус, първото или второто място на предстоящите избори не е маркирано като „резервирано". Засега БСП залага на „морална" атака против „грешката на Станишев", наречена „плосък данък": по никое време и без никакви надежди за реализация. Незначителните „реформатори" поучават колко е лошо когато „не ги слушат", осъзнавайки собствената си зависимост от дебелата и щедрата сянка на ГЕРБ. „Патриотите" надуват гайди и кавали за собствената си значимост, но без да имат ясна представа какво да правят, ако случайно властта ги покани на танц. От всички парламентарни сили единствено ДПС стои по-стратегически, за да не пропусне с кого да се сноши в следващото управление.

А че страната е в криза (с катастрофични елементи), това не е изненада за никого. Илюстрация на кризисното мислене е „обсъждането" (по-точна дума - „оглъчаването") на Бюджет 2017 г. Не че управляващите предлагат нещо качествено различно, и че „опозициите" имат идеи в папките си.

Приема се Бюджет 2017 г., което не е една цялостна Програма за социално-икономическо развитие на страната (със срокове, дати и отговорници). Обратно казано, бюджетът е сам за себе си, но не е елемент от дългосрочна програма. Но по-добре не много добър нов бюджет - той има и добри идеи, отколкото индигов от 2016 г. Ако всички имаха разбирането за отговорност към най-ниско платените, щяха да го подкрепят, без да гласуват с „не" или „въздържал се". А когато дойдат да управляват, могат спокойно да го променят.

Многото министерства имат обилни хартиени „стратегии", но нямат обща програма и общ план. Министерствата са оркестър от специалисти, а екипи от „отговорни политици", гледащи с боязън в очите Първия (диригента).

А България се нуждае не от хиляди знайни и незнайни „стратегии", а от няколко дългосрочни програми и общ план (преди всеки бюджет). Страната се стопява демографски и руши в качествено човешко отношение - къде е „Програма за демографски растеж и развитие на качество на човешкия капитал"? Икономиката е с няколко по-развити сектора, сред които изпъкват строителството на магистрали и алкохолен туризъм, къде е „Програма за догонващо икономическо развитие на България в ЕС", в рамките на която да се реши и енергийният въпрос?! Природата се подяжда системно, столицата и големите градове се „уплътняват", къде е „Програма за опазване и възпроизводство на околната среда"?! Науката е повече „парадна", образованието - все по-деобразовано, къде е „Програма за развитие на науката, образованието и културата"?! И т.н. А на базата на годишната разбивка на програмите може да се подготвя ежегодно държавен „Годишен план за социално-икономическо развитие" (това, което държавата ще прави), в рамките на който да е интегриран и вариантът за държавен бюджет.

Парламент, в който нещата се обсъждат година за година и бюджет за бюджет... просто няма бъдеще. Справка: България.

И все пак, „ветровете на промяната" пак са задухали, изнасилената демокрация от пазарните диктатори пак се опитва да надигне глава, макар и само в някои важни моменти. За новото мислене трябва нови хора (а не костюмирани и послушни партийци) с нови идеи (по-далече от неолиберализма) и с нови организационни конструкции (като ЖК „Младост", но не с богато заплатени професионални „протестъри" и „блогъри").

Хората го искат, те могат да го направят. Просто нямат избор, Господ е далече, а неговият наместник - в оставка.

Автор: проф. Боян Дуранкев

Поглед.инфо