Президентът и партиите удължиха политическата агония

/КРОСС/И 5-часовото заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента не доведе до край на политическата агония в страната. Парламентарните партии очертаха само рамката на периода, в който трябва да се проведат предсрочните парламентарни избори - между 28 септември и 12 октомври. Точната дата тепърва ще бъде определена след допълнителни консултации, които започват идния вторник в Народното събрание. От датата ще зависи и оставката на кабинета. Премиерът Пламен Орешарски щял да сдаде властта точно два месеца преди деня на вота, след което ще започне процедурата по сформиране на служебен кабинет, стана ясно след заседанието на съвета. Точно толкова се знаеше и през последната седмица от изказванията на политическите лидери. 

Партиите си поставиха доста амбициозни задачи за предстоящите консултации - да определят приоритетните задачи на парламента и на изпълнителната власт, да приемат окончателния вариант на рамковото споразумение с ЕК за следващите 7 години, да определят правила за номиниране на български еврокомисар и да създадат гаранции за честността на вота. Това се разбра от крайно лаконичното становище на КСНС, изчетено от държавния глава. В него набелязаните ходове се определят като "плавен преход към политическа стабилност". Съдържа се и изводът, че европейските избори "не дадоха допълнителна сила и легитимност на правителството за провеждане на дълбоки и цялостни реформи", но не задават и ясна алтернатива. 

С други думи, решаването на всички важни въпроси, по които партиите имат коренно различни виждания - дали и как да променят Изборния кодекс, кое правителство да предложи българския еврокомисар и какви да са задачите на кабинета до оставката, се отлага за следващите една-две седмици. От "Атака" вече заявиха, че ще настояват за въвеждане на задължително гласуване и образователен ценз за гласоподавателите. Идеи, които ще срещнат категоричен отпор от страна на ДПС. В БСП пък ще търсят начини да се избегне повторение на гафа с преференциите от евровота, или т.нар. ефект "15-15", който изведе на челни позиции кандидата Момчил Неков заради дублирането на мястото му в листата с номера на коалицията. ГЕРБ настояват за референдум по изборното законодателство заедно с вота, срещу което са БСП и ДПС.

Кои са спешните за приемане закони и ратификации, ще решат партиите на председателски съвет в НС. Като приоритетни се очертават промените в Закона за военноинвалидите, поправките в Гражданско-процесуалния кодекс, няколко ратификации и др. На КСНС лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов настоял изрично правителството да не взима дългосрочни решения в последните си дни и получил уверение, че това няма да се случи. 

Най-доволен след заседанието излезе лидерът на ДПС Лютви Местан, който съобщи, че съветът е потвърдил констатациите на партията отпреди две седмици - "евроизборите не са прелегитимирали правителството на Орешарски и е нужен плавен преход към политическа стабилност".

Сергей Станишев, който днес заминава за Брюксел, където ще се реши дали ще остане евродепутат, или ще се върне в българския парламент, намери повод да покаже неудовлетворението си от действията на президента и самотно да изтъкне, че политическа криза в момента няма. Обект на възмущението му станаха два документа - становище и текст на декларация за политическо съгласие за реформи, предложени от Плевнелиев. И двете били отхвърлени. Според Станишев двата документа надхвърляли президентските му правомощия и представлявали вмешателство в работата на законодателната и изпълнителната власт, тъй като съдържали конкретни препоръки за реформи в областта на здравеопазването, социалната политика и др. Председателят на БСП се отдаде на исторически сравнения между сегашния КСНС и тези през 1997 г. и 2013 г. "Основната разлика е, че тогава в страната имаше остра политическа криза. И в двата случая имаше подадени оставки на правителствата и десетки хиляди български граждани на улиците, които протестираха", подчерта той, за да очертае колко различна е сегашната ситуация. 

На КСНС е обсъждан и проектът "Южен поток". "Българското правителство е делегирало изцяло на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер правото да преговаря с руската страна за газопровода", каза след заседанието лидерът на "Атака" Волен Сидеров. Той окачестви този ход като отказ от суверенитет. Останалите партии не били против. "Колкото и важен да е този проект, той не може да бъде изграден въпреки Брюксел, а единствено в постоянен диалог с Брюксел до постигане на съгласие, до постигане на обща позиция с Европейската комисия, с Европейския съюз, защото никой не ни е принудил да станем член на ЕС", повтори отново лидерът на ДПС Лютви Местан. А Борисов се оплака, че Орешарски отказал да обясни какво пише в "пълномощното за Йотингер, защото не го бил чел".

------------ АТМОСФЕРЕН ШУМ ----

Няколко групи протестиращи посрещнаха и изпратиха участниците във вчерашния КСНС. Най-шумни бяха 30-ината активисти на "Протестна мрежа", които викаха "оставка" и "червени боклуци" пред шадравана на "Дондуков" 2. Отделно от тях пред президентството бяха дошли и представители на движението срещу монополите "Днес", които призоваха политиците за "нова кръгла маса" и обединение около националните приоритети. Имаше и агитка на "Атака". Заради струпването на протестиращи теренът около президентството бе отцепен с плътен полицейски кордон.  

Коментар на Галя Горанова и Венелина Ангелова, в. "Сега"