М. Кунева: От транзитна държава, България се утвърждава като крайна дестинация за мигранти

/КРОСС/ От транзитна държава, страната ни все повече се утвърждава като крайна дестинация за мигранти, търсещи убежище, заяви вицепремиерът и председател на Националната комисия за борба с трафика на хора Меглена Кунева на Международен дискусионен форум на тема „Засилване на мултидисциплинарното сътрудничество при идентификация и подкрепа на жертви на трафик на хора сред мигранти и търсещи закрила", съобщава БГНЕС. „Трябва да сме готови, за да не пропуснем пак този звънец за събуждане, който няколкократно е даван като сигнал и към Европа, да се вглеждаме както в миграционните потоци, обезпечаване на защита на държавата от нередовна миграция, така и във всяка една човешка история, за да разпознаваме признаците на експлоатация", заяви Кунева. Според нея случващото се по отношение на бежанците, е нещо, с което Европа и светът няма опит в последните десетилетия. „Ако погледнем демографското положение по света, ще видим, че това не е свързано само с тежките конфликти, от които бягат хората. Въпросът с миграцията ще продължава да присъства в дневния ред на управлението. Причините могат да бъдат най-много, когато има гъстота на конфликти, каквато има в момента, като войни, гонения, но нека не забравяме климатичните промени и бедността, те определят какво ще се случва по отношение на миграцията", посочи Меглена Кунева. Тя коментира, че в един дълъг период от време проблемът поне в Европа се е оставял да бъде решен от само себе си или някоя страна да предложи решение, което да е толкова да е толкова убедително, че да ангажира всички останали. „Оказа се, че това не е просто приоритет на страните от предна линия и че е проблем с много сериозно общо европейско значение. Можело ли е да има звънец за събуждане, можеше да има звънец за събуждане, от анализи на ООН включително, защото следяхме събитията в Ирак и Сирия, където имаше кръвопролития, които няма как да не доведат до огромна бежанска вълна. Стотици хиляди са потърсили през това време спасение на европейска територия", заяви вицепремиерът. Кунева подчерта, че сега конфликтите разместват пластовете в една точка на света и ефектът се усеща навсякъде, а в един глобализиран свят търсенето на спасение се усеща много по-бързо. „Когато човек бяга от война е склонен да поеме всякакви рискове, за да се озове на безопасно място, да плати цена в преносния и прекия смисъл на думата, за да си осигури безопасност. Актът, че Европа се счита за такова безопасно място, е добра оценка, но надеждата, която хората имат за това, е нещо, което трафикантите знаят и трупат богатство. Трябва да разграничим трафика на хора от нередовното превеждане на хора през граници, като някои мигранти плащат много висока цена на каналджии и пътищата им се разделят. Това е каналджийство, което по нашия Наказателен кодекс е престъпление. Други мигранти, обаче не могат да си платят цената и могат да станат обект на сексуална или трудова принуда", каза Меглена Кунева. Тя посочи, че каналджийството е престъпление против държавата, докато трафикът на хората е престъпление против личността. Реалността, обаче, според Кунева, не винаги поставя ясни разграничителни линии между двете престъпления. „Каналите, използвани от каналджиите са отъпканите пътеки за трафикантите на хора. НКБТХ съвместно с Държавната агенция за бежанците планираме обучение за структурите на ДАБТ да разпознаване на признаци за каналджийството и трафика на хора. България има система за междуинституционално взаимодействие за идентифициране на лица за жертви на трафик", обясни вицепремиерът. Тя бе категорична, че България през 2016 е различна от България през 2003 г., когато бе приет Законът за борба с трафика на хора. „Необходимо е да сме в крачка с времето и може би с една крачка напред. Законът е рамката, а с какво съдържание изпълваме тази рамка, зависи от това как го прилагаме", каза още Меглена Кунева.