Куневизъм: Да събереш 12 хиляди учители и да не научиш нищо

/КРОСС/ Тази сутрин около 4 хиляди учители влязоха уморени в класните стаи. Изглежда Министерството на образованието е забравило, че една трета от българските ученици - тези от VIII до XI клас - все още не са приключили с учебната година. В момента текат тестове, класни работи, дори изпити за външно оценяване в VIII клас на езиковите гимназии.
Нищо обаче не може да спре устрема на Меглена Кунева към нови PR висини.
Мащабността на вчерашния събор е впечатляваща. 12 хиляди души, използвани за масовка, изиграха неволно баталната сцена „Кунева за бой се стяга".
Новата образователна министърка се оказа истински иноватор. В цялата досегашна практика на българското Министерство на образованието, съществуващо от 1879 г, когато е формирано първото българско правителство, не съществува понятието „събор на учителите". Кунева явно се стреми да остане в историята като човека, който събра най-много учители на едно място и пак не научи нищо.
Защо всъщност този събор, напомнящ грандиозна седянка с гайди и майтапи, не може да бъде градивен за българското образование?
На първо място, в ерата на дигиталните технологии дори PR-ът може да бъде по-евтин и по-ефектен. А и Кунева щеше да събере допълнителни точки, ако беше поставила началото на дигитализацията на БГ образованието, като пренесе разговора с учителите в онлайн среда. Напълно възможно (и много, много по-евтино!) е да се организира онлайн „събор", при който учителите да са пред компютрите си, а Кунева - на екраните им. С това не само масрафът щеше да намалее, ами и щеше да се даде знак, че новите технологии, компютризирането и дигиталното образование са приоритет на това министерство. Гореща онлайн връзка с училищата може да се провежда редовно, без това да натоварва учителите с безкрайно и уморително пътуване от Силистра, примерно. И без да натоварва бюджета с 500 хил. лева.
Оповестяването на повишението на заплатите пък може да стане с простичък e-mail. За радост на Кунева, мейлът можеше да бъде пратен и до медиите.
На второ място, съборът не коментира реформите. Той изслуша идеите на самата министърка за реформи, които приличат на всички досегашни идеи. Изборът на учебно съдържание и в момента е предоставен на всяко училище, та дори и на всеки учител. Неслучайно има по четири-пет различни учебника за един и същи предмет. Никой обаче не чу какво имат да кажат учителите по въпроса. А едно от основните питания е - като е децентрализирана програмата, как и кога ще се децентрализират изпитните тестове, например?
Основните цели на всеки „събор" са именно да бъдат чути различни гледни точки и да се вземат решения. Дори Вселенският църковен събор, който се случва веднъж на век, има за цел да взима решения, а не да информира свещениците за намеренията на Началника.
На трето място, Кунева няма нито капацитет, нито законова възможност да проведе реформа самостоятелно. Тя е просто шеф на министерството. Над нея е целият Министерски съвет, който, откакто Борисов е премиер, е едноличен орган. Над Министерски съвет по презумпция (макар и формално) е Народното събрание. А над всички е Конституцията. Без единодушие във всички тези органи, реформата няма да се случи.
12 хиляди учители могат да помогнат на този процес, само ако се съберат накуп и дойдат в София, не за да слушат гайди в Арена Армеец, а за да изкрещят под прозорците на премиера исканията си.
И те не са за заплати, както си мисли Кунева. Те са най-вече за достойнството на българския учител, което за пореден път беше стъпкано в зала Арена Армеец.

BNews