Инж. Лазар Лазаров: 1 млрд. евро са заложени по ОП „Транспорт” за важни пътни участъци

София /КРОСС/

Лазар Лазаров - председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура", в интервю за предаването „Преди всички" по БНР

БНР: Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Световната банка организират до 19 септември среща на върха на министрите по пътна инфраструктура. Форумът е под наслов „Обновени пътища, свързани икономики, по-добър живот". Очаква се той да събере близо 130 участници, министри от Югоизточна Европа и Дунавския регион, представители на европейските институции, неправителственият сектор и академичната общност, разбира се. Към форума вече пътува и председателят на Управителния съвет (УС) на пътната ни агенция инж. Лазар Лазаров, здравейте.
Лазар Лазаров: Здравейте.
БНР: Кажете какво цели този форум, какво искате да прегледате и да подчертаете, че ще се случва и дано в близко бъдеще, по отношение на нашите пътища като част от европейските коридори?
Лазар Лазаров: Точно така. Този форум на такова високо ниво е организиран най-вече, за да може да се направи една връзка на пътната мрежа в съседните държави, особено тук на Балканите, като преход разбира се и към Европа. Точно поради тази причина на двете кръгли маси, които ще са през двата поредни дни. Първата ще бъде на министрите, които отговарят за транспортната инфраструктура, а втората на ръководителите на ресорните агенции, които се занимават с пътища на следващия ден. Така че там ще се обсъдят специално моменти, които са свързани със свързваща инфраструктура между съседни държави и такава, която довежда до централни направления през Европа. Ще бъдат обсъдени добри практики, по отношение най-вече специално за нас за заплащането на пътните такси. Туй като знаете, че през 2019 година ние трябва да въведем, съгласно Директивата на Европейския съюз (ЕС) заплащане за изминато разстояние по българските пътища за товарните автомобили. От тази гледна точка ще се обсъдят добри практики, ще бъдат обсъдени и добри инженерни практики в чисто техническо отношение, по отношение на пътищата, добри насоки, които има в нас, и такива, които разбира се да вземем от колегите от съседните държави.
БНР: Преди ден правителството оповести своето желание да построи нови 653 км магистрали за следващите 5 години. Това предвижда стратегията на държавата. Кажете в този мандат, който вие имате какво ви се иска да задействате, за да успеете да стартирате част от тези пътища, които се предвиждат?
Лазар Лазаров: Желанието ни е свързано и с действия. Това, което ние сме направили към настоящия момент, освен приключването на съществуващите обекти - стартираха процедурите, по отношение на започване на строителството на участъците от Видин до Монтана. Това е свързано с приемането на техническите проекти.
БНР: Изключително важен участък, предвид поток, който се насочва натам, заради „Дунав мост" 2.
Лазар Лазаров: Точно така. Тази година приключваме обхода на град Монтана и това е естественото продължение до „Дунав мост" 2, за да можем да избегнем всички тези неприятни моменти, които в момента всички шофьори, които пътуват в това направление се сблъскват. Другата невралгична отсечка, това е Русе - Велико Търново, която също имаме процедура вече с изработването на технически проект. Така че в тези две направления ще са ни свързани основно амбициите, както и в направлението към Калотина, за да бъде завършен изцяло източно-западната връзка на България като транспортен коридор.
БНР: Ще успеем ли все пак да избързаме, по отношение на пътя до Калотина, при положение, че все пак от сръбска страна има доста голяма готовност за магистрала скоро?
Лазар Лазаров: Надявам се двата участъка да бъдат пуснати по едно и също време. Знам, че колегите от сръбска страна са доста по-напред от нас, но се надявам ние да наваксаме изоставането.
БНР: По стратегията са предвидени и годишни инвестиции над 2,8 милиарда лева. Кажете обаче какво е налично до момента от тези инвестиции? Знаем, че вторият период от Оперативните програми най-вече залагаме на строителството на трудния участък от магистрала „Струма".
Лазар Лазаров: Точно така. В ОП „Транспорт", по отношение на пътната инфраструктура, макар, че това не са обекти на АПИ, а на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти" са заложени около 1 милиард евро за изпълнение на няколко също доста важни участъка. Това е затварянето на Лот 3 на АМ „Струма" или връзването всъщност на участъка от Благоевград до Сандански и продължаването от Ябланица към Ловеч, в посока Варна на АМ „Хемус". Това са двата участъка, които са стартирали като процедури за избор на изпълните за строителството.
БНР: Останалите средства как ще бъдат привлечени?
Лазар Лазаров: Останалите средства ще се търсят финансови механизми за набирането на тези средства. Разбира се ние разчитаме, тъй като това е период за повече от 7 години и на собствени приходи с въвеждането на тол такси, което е най-справедливото събиране на средства, се очаква приходите значително да нараснат.
БНР: Колко значително, имате ли вече някакви виждания за това?
Лазар Лазаров: Към момента не мога да се ангажирам с точни цифри, но очакваме останалата част от финансовия поток да бъде компенсиран, предполагам със заемни средства. Разбира се, ние ще участваме и в Оперативни програми на ЕС, говорим за „Свързана Европа" например и продължават и рехабилитациите по ОП „Региони в растеж" , които са наследник на ОП „Регионално развитие".
БНР: В момента статистиката сочи, че 1/3 от пътищата имат нужда от основен ремонт. Към 2020 година се очаква половината от нашите пътища да имат нужда от този основен ремонт. Как ще се набавят пари за тази поддръжка?
Лазар Лазаров: Не съм убеден в тази цифра, която току-що споменахте. Надявам се поне трендът, който е в момента да бъде задържан. Наистина около 35-40% от пътищата, които в момента не са в добро състояние да бъдат запазен като процент. Всяка година виждате, че се правят доста пътища, а „Региони в растеж" е точно програмата, която акцентира върху рехабилитацията на втори и трети клас пътища. За съжаление това недофинансиране на сектора, което е десетилетия вече, в момента вие виждате за какви цифри говорим, бюджетът на пътната агенция е 230 милиона към настоящия момент. Така че всеки сам може да си направи сметка с тези средства какво правим, при положение, че анализът, който направиха експертите от световната банка е, за да се запази този статут специално годишният бюджет за поддържане на пътища не трябва да е под 1 милиард.
БНР: И все пак как ще бъде предоставян този бюджет толкова огромен?
Лазар Лазаров: Нали това обясних преди малко - ще бъде набавен, чрез финансови институции като заемни средства.
БНР: А освен тол таксите за товарни автомобили кажете как ще се развива стратегията, по отношение на заплащането от страна на леките автомобили?
Лазар Лазаров: Леките автомобили ще продължат да бъдат на изминало време, тоест ползването на пътища ще бъде по винетната система, само че ще облекчим всички ползватели на тази система и ще говорим вече за електронна винетка, да могат да бъдат закупувани по електронен път и да няма тези хартиени стикери по предните стъкла, които слагаме в момента.
БНР: Все пак ще има ли повишаване на стойността на винетките, които доста години запазиха една и съща стойност?
Лазар Лазаров: Надявам се да продължи тази стойност да се запази. Това все пак е и желанието на повечето шофьори, но не мога да се ангажирам в момента с такива прогнози.
БНР: А ще има ли по-добро разпределение, тези, които пътуват повече - да заплащат повече, тези, които (...)
Лазар Лазаров: Това е за товарните автомобили да.
БНР: (...) държат колите си в гаража - да не плащат излишно годишна винетка.
Лазар Лазаров: Точно така, но аз пак казвам, за леките автомобили годишната винетка ще остане. По принцип решението е такива да бъде запазена винетката система, тъй като там оперирането на база тол е много по-сложно, отколкото при товарните автомобили.
БНР: Благодаря ви.