М. Манолова: Нацията има сериозен проблем с психичното здраве, хоспитализираните са 50 хиляди годишно

/КРОСС/ - Рейтингът на повечето политици намалява, а вашият се покачи с цели шест пункта от началото на мандата ви като омбудсман. На какво се дължи, как го постигнахте, г-жо Манолова?

- На пълната отдаденост на работата ми като омбудсман. На това, че с подкрепата на гражданите и на медиите успях да реша някои реални, затлачени проблеми на хората. Пример за това е топлофикация, но и редица други. Аз и моят екип работим по повече от десет часа на ден, имаме изнесени приемни в страната всяка седмица. Слушам хората.

- Лично ли посещавате всички приемни?
- Лично. Един ден от седмицата задължително съм някъде в провинцията, лично изслушвам гражданите, ангажирам се с техните проблеми. Според мен усещането за омбудсмана като последна утеха на безнадеждни случаи се променя. Напротив - решаваме проблеми. Това, че познавам работата на институциите много ми помага. Понякога един телефонен разговор е достатъчен, за да се задвижи администрацията.

- Но успехът ви в битката ви със столичната топлофикация е частичен, махнахте само такса „юрисконсулт".
- Това беше първа крачка. Когато започнах битката с топлофикация изглеждаше немислимо да се промени каквото и да било в работата на това дружество. Сблъсквах се със стена, с тоталното неразбиране. Дружеството, а и Столичният общински съвет намираха за нормално, че са си намерили една вратичка за допълнителни приходи. Бедните столичани се превръщаха в донори на дружеството, което вместо да извършва социална услуга, извършваше социален рекет.

- Много пъти гражданите получават „честитки" от парното, че дължат пари, след като години наред са били изрядни платци, дори са получавали документ, че не дължат нищо. От топлофикация как реагират в подобен случай?
- Няма нито един случай, когато, разбирайки че са сгрешили, да се откажат от това плащане. Но вече извоювахме топлофикационните дружества първо да уведомяват клиентите си, че ще ги дадат на съд.

- Идеята за колекторските фирми беше да върнат към обществото нещо, което някой недобросъвестно не желае да даде. Но те се превърнаха в новите бухалки, както ги нарекохте. Как стана така, кой е виновен?
- След проучването, което направих, твърдя, че има схема. Изкупуват се малки дългове на монополни дружества. Монополистът продава свои стари дългове, отдавна погасени по давност за жълти стотинки на близка до ръководството на монополното дружество колекторска фирма. Тя си прави арбитражен съд, защото в момента има законова празнота. Никой не регламентира дейността на тези арбитражи. В масовия случай на потребителите и през ум не им минава, че могат да станат клиенти на арбитраж. Имам десетки жалби от граждани, които твърдят, че изобщо нямат идея за какъв техен дълг става дума.

- Колко са тези колекторски фирми?
- Те не подлежат на реграментация и контрол и е трудно да се каже колко са. Същото се отнася и за арбитражните съдилища. Чрез интернет проследих, че броят им е повече от 40. Няма никакви изисквания за тях, няма изисквания за квалификацията на арбитрите, няма правила. И хора със средно образование стават арбитри. Годишно около 60-70 хиляди дела минават през тези арбитражни съдилища.

- Това напомня едни други времена.
- Това е възраждане на тези времена в по-съвременна форма.

- Настъпвате доста интереси, не се ли страхувате? Имате ли охрана?
- Вече чух някои приятелски предупреждения, че навлизам в дълбоки води. Но очаквам институциите, държавата да застанат зад гърба ми. Не аз, хората имат нужда от защита. Затова ще предложа промени в законите за търговския арбитраж, Гражданско-процесуалния кодекс, закона за защита на потребителите. Потребителските спорове трябва да се изключат от кръга на действие на арбитражните съдилища. Аз не се виждам като един тих разпределител на жалби и на писане на формални отговори. Поех да се заема със защитата на граждански права с идеята, че наистина ще бъда адвокат на народа.

- И като народен представител обикаляхте страната. Каква е разликата? Кое е по-трудно - да сте народен представител от левицата или да сте омбудсман?
- И двете са достатъчно отговорни, но в работата ми като омбудсман има повече смисъл, защото доверието на хората към една непартийна институция е различно. Но пък авторитетът, който съм натрупала като народен представител работи за това да се решават бързо някои казуси.

- Как преценявате кой проблем е приоритетен? Как избирате с какво да се захванете?
- За гражданина неговият проблем е най-важен. Ориентирам се по количеството жалби, които получавам. Според мен ролята на омбудсмана е не просто да отговаря на жалби, а да събере отговорните институции, да срещне различните гледни точки и в крайна сметка да постигне решение на проблема чрез посредничество.

- И как, например, администрацията на затвора в Сливен ви обясни защо затворничките получават по един сапун и десет дамски превръзки на месец?
- Че това е стандартът, за това има средства. Имах много сериозен спор с ръководството, включително затова достатъчен ли е половин час топла вода на ден. От разговора със затворничките се оказа, че всъщност става дума за 15-20 минути. Разходите за топла вода били прекалено големи, както и разходите за санитарно-хигиенни материали!

- Миналата година вашият екип е обиколил 66 затвора, психиатрии, детски домове, бежански центрове. Има ли проблем, който обединява тези места?
- Аз лично посетих над 20 такива обекта. Ангажиментът ми като омбудсман е не просто да правя самоцелен мониторинг на тези институции, а да защитавам правата на уязвените групи. Да не се допускат изтезания, унизително, нечовешко и жестоко отношение към хора, които са настанени в тези заведения, с общото название места за лишаване от свобода.

- Има ли случаи на изтезания?
- Има насилие - и в интернатите, и в затворите.

- Между самите лишени от свобода или от страна на надзирателите?
- И едното, и другото. Повече са формите на унизително отношение. защото невъзможността да поддържаш лична хигиена е форма на унизително и нечовешко отношение. Битовите условия в психиатриите не се различават от тези в затворите. Не се отличават и в интернатите, в които са настанени деца в конфликт със закона. Проблемът с психичното здраве на нацията, например, е сериозен. 50 хиляди хоспитализации годишно. По данни на статистиката 19,5% от българите поне веднъж са търсили психиатрична помощ. Има проблем! Тази система трябва спешно да се реформира. Има стигма върху психичноболните. Невъзможно е, ако си психично болен да си намериш работа. Показателен е разказът на един психиатър - близките на психичноболен настояли по никакъв начин да не става известно, че е бил в психиатрична болница. Обяснили, че ще разкажат на близките, че е бил в затвора! Няма пациентска организация на психичноболните, никой не желае да огласи проблемите им, да ги постави. Това е, с което ще се заема през 2016 година. Има дефицит от институционална подкрепа за психично болните. Звената, които се занимават с психична помощ, трябва да се допълват. Домовете за възрастни с ментални увреждания са само 13, за настаняване се чака между 8 и 10 години. От друга страна, те трябва да бъдат реформирани. Тук също трябва да има деинституционализация. Психичноболните трябва да имат шанс да продължат живота си нормално.

- Сърдиха ли ви се колегите юристи по повод на атаката към таксите за юрисконсултските услуги?
- Не, защото те не ги получават. Това е злоупотреба на монополните дружества, а и на маса държавни институции на гърба на гражданите, които дават на съд.

- Къде отиват тези пари, след като не ги получават юрисконсултите?
- Потъват в бездънната каса на Топлофикация-София, например, която за м.г. си е начислила 15 млн. лв. за юрисконсултски услуги. Но хората масово не завеждат дела и срещу редица институции, като НОИ, ТЕЛК и др., защото в хода на делото те си искат юрисконсултските възнаграждения. Топлофикация-София просто е най-нагла, иска тавана - 300 лв., дори колекторите са по скромни - искат три пъти по 120 лева.

- Как дълг от 100 лева става 1000?
- Има едно старо задължение от сто лева, например. Не те уведомяват за него. 25 лв. е съдебната такса. 300 лв. е юрисконсултското възнаграждение. Ако възразиш, ти начисляват още 300 лв., защото отиваш на исково производство. Топлофикация ти начислява и две експертизи от по 150 лева. Затова аз давам съвет - никакви възражения, защото най-вероятно дължиш тези 100 лева. Ако не си платил, те дават на частен съдебен изпълнител, където ти начисляват 350 лева. А цялата работа на юрисконсулта е да смени името в бланката, да пусне делото в съда. После да го пусне на частен съдебен изпълнител. И така тези сто лева стават 883, ако не възразиш. Ако възразиш, стават 1483 лева!

- Ако гражданинът плати, има ли възможност да обжалва всичко това в съда? Да обжалва това, че за дълг от 100 лева е платил 1000?
- Не.

- Липсва ли ви парламентарната трибуна? Тогава можехте веднага да озвучите даден проблем, работата на Народното събрание често се излъчва директно по телевизиите, парламентарният контрол по закон върви директно по БНТ и БНР.
- Да го озвуча - да, но не и да го реша. И в момента отлежава един мой законопроект, който беше проект на първо четене в парламента, за намаляване на таксите на частните съдебни изпълнители. Познайте дали при цялото озвучаване на проблема, при това, че всеки знае, че таксите са високи, че се издевателства над гражданите от страна на частните съдебни изпълнители, че се продават жилища на безценица, дали този законопроект беше приет? Не! Имала съм добри попадения от парламентарната трибуна, но от това не е произтекло нищо. Много по-ефективна съм като омбудсман, защото успявам да решавам конкретни проблеми.

- Какво ви струва това? Как компенсирате чисто психическото натоварване от срещата на хора с толкова големи проблеми?
- Никога не съм успявала подходящо и нормално да организирам работното си време. Нито като адвокат, нито като народен представител.

- Затова ли ставате в 5 часа?
- Не ми дава мира работата, която ме чака. Изпитвам комплекс за вина към хората, които настояват за лична среща, но които просто нямам възможност да приема лично. Изпитвам чувства за вина и към тези, които буквално ме заливат с жалбите си във фейсбук и на личната ми поща, а аз не успявам да реагирам на момента. Но слава Богу, имам много добър екип. Поздравления за моите предшественици, които са събрали сериозен екип, на който разчитам и чиято работа се е увеличила повече от два пъти.

Красина Кръстева

„Епицентър"