Сравняваш храната на Чарлз и бай Пешо. И какво от това?

/КРОСС/ Голяма шумотевица настана около сравнението на храните в Източна и Западна Европа. Изведнъж институциите откриха „топлата вода" и взеха, че си създадоха работа. В това време чувствителният на тема „качествен мат'риал" българин си сумти под носа, че отново е третиран като второкласен.

За никого не е тайна, че има разлика в качеството на храните, не сравнено между България и другите страни, а между скъпия и евтиния залък. Малко останаха сънародниците ни, които не са излизали зад граница, а само са слушали разкази за това колко струва и какви са вкусовите (ще ме прощавате, но и засищащите) разлики на храните навън.

Само, че някак встрани от темата остава въпросът с културата на хранене на бедния българин и на средностатистическия (разбирайте получаващ заплащане над 10 паунда на час) англичанин.

В хипермаркет от големите вериги у нас може да закупите най-основните храни, (брашно, захар, сол, олио, оцет и т.н.) от най-ниската ценова категория, за около 20 лева. За 20 паунда в хипермаркет на Острова си купувате почти същото, но и едни бисквити отгоре. От най-обикновените бисквити имам пред вид. Това е разликата в цените. Що се отнася до качеството - нека не се заблуждаваме, най-евтиното брашно у нас е с по-добро качество от това във Великобритания и Германия.

Когато обаче сте решили да пазарувате за повече от 20 лева/паунда се насочвате и към другите щандове. Купувате си шоколад, парченце шунка, сирене, безалкохолна напитка (ако сравним и вносния алкохол у нас и извън страната нещата ще станат трагични) и там ще откриете големите разлики.

Не беше отдавна времето, когато за кратко ми се наложи да пазарувам в британските хипермаркети и да сравнявам цени и качество. Като поклонник на шоколада не пропуснах да си купя местен такъв. За 1,80 паунда грабнах от рафта млечен шоколад, забележете 250 грама. Задната страна на тази „паважна плоча" от кафявата магия беше изписана цялата, за да обясни на простия клиент, че вътре се съдържа минимално количество сухо мляко за сметка на истинското такова, че има 60% какао и че съдържа всичко на всичко три Е-та. Срокът на годност беше скромните шест месеца при съхранение на хладно.
Обратно у нас, във всеки хипермаркет срещам наш шоколад, за да забележа, че той тежи скромните 80-90 грама, съдържа основно сухо мляко и палмово масло, не се знае колко процента е какаото в него (само на тъмния шоколад е написано изрично) и с много ситен шрифт е посочено, че съдържа 4-5 Е-та. Срок на годност - 1 година. Това удоволствие ми струваше 1,20 лева.
Що се отнася до вносния шоколад, който ни натрапват няколко пъти на ден от ТВ рекламите... У нас не е лош, но струваше и тогава, и сега 2 лева и повече за 100 гр. Във Великобритания не го намерих никъде. В Алпите (германските) го „срещнах" на една бензиностанция за 1,50 евро. Беше една идея по-малко сладък, но като цяло нямаше голяма разлика на вкус с този у нас.
Накратко. Никога няма да забравя вкуса на шоколада от Острова и ще продължавам да го поръчвам на всички приятели, които ходят там. Не, че не харесвам българския, докарали са го на вкус, но на съдържание и цена нещо не ми се връзва.

Шунката и колбасите като цяло можете да закупите на приемливи цени, но има разлика в качеството. Осезаема е тя, когато си купите нарязана шунка за 3,20 лева у нас и за същата цена в паунди или евро извън страната. У нас хартията, кокалите, кожата и мазнините се усещат повече.

Най-основната разлика обаче е в културата на потребление у нас и навън. Втората, но не и по важност, е огромната разлика на средната заплата в България, Англия и Германия. Българинът пазарува всичко според джоба си. Не само храната, но и облеклото, колата, жилището си. Както биха казали повечето хора, то с пари всеки може, номерът е да покажеш колко ще изкараш без пари.

Стойността на труда у нас и зад граница е несъпоставима. Съответно и заплащането е на същия принцип. И ако на Острова може да си позволите да напазарувате храна за месеца със 100-150 паунда (при заплата около 700-800 при ниско платените длъжности), у нас всеки смята до последно дали може да си позволи да остави 150 лева за храна накуп, защото е взел 460 лева, или 550 лева, в много добрия случай 700 лева заплата.

Много лесно българинът сам би си изградил култура на пазаруване и хранене, като по този начин ще изхвърли от менюто си нискокачествените български и вносни храни и напитки, както и вредните такива.

Ако разполага с необходимите средства спокойно да посрещне нуждите си. Ако не трепери над мизерните си средства и гледа не цената, а съдържанието на продуктите, които му предлага пазарът.

Каквото и да си говорим, „сиренето" от тебешир и палмово масло е неколкократно по-евтино от това, направено от мляко. Загубата тук е и за клиента, защото яде вредни храни, и за производителя, който ще продаде 2 тона млечно сирене и 200 от „растителния продукт". Ако беше обратното печалбата му щеше да е друга. Щеше да се изкупува по-скъпо и мляко от животновъдите. Всички по веригата щяха да са по-добре.

Култура на хранене, култура на живеене има онази част от обществото ни със скъпоплатената работа, обикновено в столицата, и бизнесмените ни (вече с лопата да ги ринеш), които знаят какво е киноа, но никога не са виждали растението, на което се ражда тиквичката.

Докато цената на 1 час труд у нас струва 2,90 лева (при минимална заплата и 20 работни дни в месеца), е редно да се сравни качеството на храната на българската трапеза в София и Видин, качеството на храната на IT специалиста и учителя, качеството на храната на децата, родителите им и пенсионера (вярвайте ми, тук най-некачествената храна е за родителя, който ще даде по-доброто на детето си и ще си купи храна с останалите му средства, след като даде някой лев на пенсионираната си майка).

Не сравнявайте храната на Чарлз с тази на бай Пешо от Кула, Видинско. Упражнението е безпредметно. Нито производителите ще бъдат глобени, нито българинът ще получи по-качествена храна. Предлагам на „сравняващите" органи да си създадат работа като по-усърдно контролират качеството, количеството и текучеството на храните по магазините У НАС.

Радина Христова, Агенция КРОСС