БСП е мечтаният противник за десните

/КРОСС/В бокса противник с ляв гард е най-труден. Много по-лесно е да се боксираш със себеподобен. Затова голямото опасение на политическата класа от прехода е да не се появи противник с ляв гард. Не го щат нито бесепарите, на които той би отнел поддръжниците, нито десните, за които БСП е мечтаният противник: дискредитиран, безидеен, с таван от 700 000 гласа, напълно неспособен да надскочи себе си. Не го ще, разбира се, и бизнесът. И впрочем бърка, защото по-справедливо и регулирано общество създава по-устойчива среда за предприемачество от сегашната мътна вода. Но хора като Цветан Василев го схващат, чак когато загубят всичко и се присетят, че им трябват работещи закони, независими медии, свободни граждани и почтени политици.

Върху лявото в България тегне ипотеката на БСП. Нещо повече: грози го създаването на ново ляво менте - загатвания вече „български ПАСОК", който ще обедини временно разлъчените близнаци: БСП и АБВ.

Затова първият проблем е възвръщането на достоверността. На моралната гаранция за думите и делата. Това не може да стане със старите хора. Нито със старите структури.

Новата левица трябва да извоюва своята достоверност с идеи за морализация на българската демокрация: прочистването на изборните списъци от фантоми, електронно гласуване на българите в чужбина, ново законодателство за партийното финансиране, след като случаят с ББЦ доказа, че досегашното се заобикаля лесно и безнаказано. Партийните субсидии трябва да бъдат намалени, но тези за малките партии /над 1% на изборите/ трябва да се съхранят, за да се даде шанс на идейни формации да се покълнат.

Вън офшорките от медиите, за да не се превръща четвъртата власт в лаборатория за Франкенщайни. Медийната собственост трябва да е прозрачна и проследима.

Бъдеща лява партия в никакъв случай не трябва да бъде масова, което винаги я изражда в бюро по труда за усърдни партийци, щом дойде на власт.

Новата левица трябва да предложи пакетни решения за демографския срив, обезлюдяването на регионите и пауперизацията на обществото.

За начало трябва да се преразпредели данъчната тежест чрез намаляване на косвените данъци, които плащат бедни и богати и по-високи преки данъци за заможните българи. Сиреч отмяна на плоския данък. Бизнесът обаче трябва да получи в замяна по-малко лицензионни режими, решително ограничаване на административния рекет и електронно правителство.

Необходима е оптимизация на енергетиката. С политическа воля може да се компенсира ценовото бреме по наследените договори с екоданъци, които да изземат част от паразитната печалба.

Най-подир България трябва да заложи на своите козове. Абсурдно е, вместо да осребрим, да жертваме географското си положение, за да спрем Южен поток. Камо ли да поставим под въпрос селското си стопанство, за да сондираме за шистов газ. Това изисква външнополитически волунтаризъм, който никоя от действащите партии не притежава.

Новата левица е въпрос на малко време. Социалната й база е огромна. Но за да я припознаят, трябва да докаже себе си. Да скъса решително с БСП. Затова най-пагубният ход за всяка нова левица ще е „да спасява страната от ГЕРБ", барабар с БСП и АБВ. Най-много да вреди елитите им в парламента. И да загуби себе си.

Коментар на Иво Христов за сп. "Тема"