Това как БСП ще се яви на изборите ще е ясен сигнал накъде отива партията

/КРОСС/ В надпреварата за "Дондуков" 2 засега най-шумно вървят разправиите в левицата. Но, първо трябва да направим уговорката, че форматът „левица" не е ясен. Има ли обща левица? Ще се явява ли заедно на президентските избори? При цялата условност, трябва да се разбере каква е целта. Дали тя е да се печелят избори, или някаква друга. От формулирането на целта много зависи и кандидатът за президент, и начинът, по който ще се направи кампанията. Защото няма да е срамно, ако левицата не формулира за цел да спечели изборите, поне пред себе си, а например тези избори бъдат използвани като терен, на който да се потърси по-широко обединение в ляво и политически мостове.
И второ, не е ясен форматът. БСП плюс сегашната си коалиция "Лява България" или плюс бившите бесепари ли ще бъде. БСП плюс Първанов плюс някой от националистическия спектър ли ще бъде. Нямаме идеята за формат. А тя е много важна, защото това как БСП ще се яви на изборите ще е ясен сигнал накъде отива партията. Това е първият голям политически тест за новото ръководство на левицата. И тук всеки ход, който БСП предприема и по отношение на целеполагането, на формата, на самата кампания, темите и посланията в нея - ще е нейната визитна картичка оттук нататък. С нея те ще говорят не само на широката публика, но и на своите избиратели.

Това е тест за легитимност на новата власт в БСП

Понякога интересът на периферията и на твърдия електорат се разминават. Струва ми се, че в случая ръководството на БСП ще е в много тежка позиция. В момента от "Позитано" усилено комуникират единствено с твърдия си електорат. Сякаш ги е страх да не загубят и този все по-намаляващ брой избиратели. Комуникацията по отношение на една по-широка периферия, която би позволила на левицата да отиде на балотаж и оттам да изиграе по-сериозна роля на президентските избори липсва. Това говори или за липса на комуникационна стратегия, или за взето решение да се спасява каквото може от партията, за да се спрат центробежните процеси. Начинът, по който в момента БСП комуникира, не ми се струва, че е начин, по който би го правила една силна партия, която вярва, че може да спечели президентските избори. В така конструираната ситуация, който и да бъде излъчен от левицата за кандидат за президент, ще му е трудно да функционира в нея.

Сред номинациите на областните и общинските организации на БСП има доста екзотични предложения като Симеон Сакскобургготски например.

Ръководството на БСП трябва да си зададе въпроса „Какви хора има в общинските си областни организации?". Как изобщо се случва това? Това или са някакви широко скроени и стратегически мислещи хора, в което се съмнявам, или просто хора, които нямат представа за какво изобщо става въпрос, за да излъчат такива странни номинации. Иначе в основната група номинирани са председателят на партията Корнелия Нинова, евродепутатът Мая Манолова,омбудсманът Мая Манолова, бившият кмет на Благоевград Костадин Паскалев. Очертава се женска номинация. Мая Манолова изглежда приличен вариант от гледна точка на това, че може да бъде разказана като граждански кандидат и чрез нея да се търси по-широка подкрепа, като същевременно твърдият електорат си знае, че това е „нашата Мая". Това са позитивите, но има и достатъчно негативи, свързани с политическата й биография. Вариантът с Корнелия Нинова е голям риск. Първанов направи това веднъж, не на първата година от председателството си, но се кандидатира за президент като лидер на БСП и спечели изборите. Само че в една по друга среда. Някои се опитват да правят аналогии с онзи вот, от който Първанов излезе победител, но средата е друга. Това, което БСП може да спечели от кандидатурата на Нинова е да стегне редиците си, да надъха своите хора. Но нека не се лъжем - за една победа е необходим резултат много отвъд самостоятелните възможности на социалистическата партия. Така че пак се връщаме на това, че целта наистина все още не е ясна.

Другата интрига е какво ще се случи в старото социалистическо семейство - с партиите на Дончева и на Първанов. Това ще е един своеобразен тест за това как ще се развиват оттук нататък взаимоотношенията им. Но не мисля, че бъдещето на левицата е свързано с някакво голямо обединение на тези три формации - БСП, АВБ и „Движение 21".

Автор: Страхил Делийски, политолог
Източник: Стандарт