Лидия Петрова не е страдала от шизофрения

/КРОСС/ Лидия Петрова, която се запали пред президентството на 3 ноември, не е страдала от шизофрения и няма връзка с никаква секта. Тя е имала много по-леко - фазово, психично заболяване, но не то, а крайното отчаяние от липсата на перспектива, в която е изпаднала, я е подтикнало към драстичното решение, пише „168 часа".38-годишната жена в последната година е живяла в ситуация на тотална безизходица. Тя е била разведена, не е била в състояние да отглежда сина си, не е можела да получава достатъчно доходи с работа като фотограф и е започнала да чисти вход на жилищен блок, за да се изхранва. Помагали са й единствено баба й и дядо й, с баща си не се виждала от години.
Психичното заболяване Лидия Петрова получила не в детството, а няколко години преди да роди сина си, който днес е на 11 години, обясниха запознати с разследването. Лечението й обаче имало доброкачествен ход, както се изразяват психиатрите.
Лидия никога не е лекувана в държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" в Нови Искър, защото нямала нужда от това. Голямата заблуда, че страдала от шизофрения, идвала от факта, че лекарствата за психично болни в България се получавали безплатно само по две пътеки - за шизофрения и биполярно разстройство.
Това станало причина Лидия да получава медикаменти с документи като за такава болест. Проблемът й обаче реално бил много по-лек.
Младата жена, която лежи с 90-процента изгаряния в "Пирогов", периодично ходела на прегледи и състоянието й се контролирало. Имало моменти, в които се чудела дали да продължава с лекарствата, защото се чувствала добре.
Лечението й било доброволно, но в крайна сметка Лидия не го прекъсвала. Специалисти обясниха, че всяко заболяване влияе на психиката на човека, а психично болните са принципно по-лабилни, по-слаби и по-трудно устояват на напреженията, които нормалните хора преодоляват всеки ден.
Всичко това обаче би могло да бъде единствено катализатор, но не и основна причина за самозапалването от 3 ноември. Палежът пред сградата на президентството по никакъв начин не кореспондира с методите, по които болните хора посягат на живота си. То е акт на добре обмислено решение, предшествано от предварителна подготовка, и в никакъв случай действие, предизвикано от афект.
"Самоубийството на Лидия Петрова няма нищо общо с психичното й заболяване - разказаха експерти пред "168 часа". - Механизмът на този опит да намери смъртта говори за нещо много по-различно.
Психично болните хора вземат решение да посегнат на живота си или поради параноя, прераснала в мъчителна мания за преследване, или най-често защото смятат, че поради болестта си не могат да се адаптират нормално към този свят и няма смисъл повече да живеят.
Това е така нареченото "балансово самоубийство".
В повечето случаи психично болните намират смъртта, като се бесят или скачат от високо. При Лидия Петрова ситуацията е коренно различна. Тя е търсила начин да се самоубие, като е имала силно желание това да бъде видяно. Искала е повече хора да бъдат свидетели на крайното решение, което е взела.
Неслучайно е избрала президентството и часа, в който да го направи, като най-вероятно е знаела и че по това време там има консултации с политически партии и е твърде вероятно в района да има журналисти.Опитът й за самоубийство обаче е акт на крайно отчаяние, който няма нищо общо с болестта й