"Букварино" взриви науката и историята

/КРОСС/Изследователят Павел Серафимов, който е един от създателите на образователното помагало „Букварино", обяви ново сензационно откритие, което е на път да промени коренно представите за българската писменост. Серафимов съобщи, че е открит надпис край Първомай на хиляди години, който показва смайващи прилики с българските руни. Освен, че знаците от древния надпис имат ясни успоредици със знаците от критските Линеар А и Линеар Б, те имат и други паралели. Без изключение, всички знаци от древния надпис показват големи прилики със старобългарските руни от Плиска. Два знака дори отговарят на две руни от розетата от Плиска, а други се срещат по стените на старата ни столица. Има и още нещо интересно - сред старобългарските руни се срещат същите комбинации от знаци както на хилядолетия по-стария надпис от Първомай. Знаците отговарят на тези от Градешница, Караново, Вълчи Дол, а дори и пещерата Магура.

Още преди откриването на надписа от край Първомай в образователното помагало на „Сдружение Азбукари" - „Букварино" бе публикувана информация за особеностите на българската писменост, а автор на публикацията е именно Павел Серафимов.
В книжката „Исторически лабиринт на познанието", която е част от комплекта на „Букварино" е посочено, че още през Бронзовата епоха възникват писменостите Линеар А и Линеар Б, като Линеар А е на около 3700 години, а Линеар Б на около 3500 години. Именно на тези древни писмености е дадено названието Линеар поради това, че плочиците, на които древните знаци са изрязани, са разграфени с линии подобно на съвременните тетрадки. За първи път принципа на разделение на текста с хоризонтални линии е използван преди 6500 години на плочите от Градешница. Днес те се пазят в Архелогическия музей на град Враца и са ярко свидетелство за гения на дедите ни.
В раздела "За буквите" в книжката „Исторически лабиринт на познанието" е публикувана цялата информация за произхода на българската писменост. Павел Серафимов обръща специално внимание на употребата на Линеар А и Линеар Б, които показват древността на българската писменост. Именно с Линеар Б са документирани значителен брой тракийски имена и това показва, че и тази писмена система е служила на траките. Върху глинени плочици на около 3400 години с Линеар Б са изписани имена като Дуло, Вокил, Ерма. Това са названия на три старобългарски рода - Дуло, Вокил и Ерми.
„Нито мечът, нито огънят могат да изкоренят жаждата на българина за знания и свобода. Винаги са се намирали будители, които къс по къс да събират оцелялото по чудо и да го покажат на своите сънародници. Даже и в най-тежките времена са се появявали просветители, които да разпалят огъня на знанието. Наш дълг е да почитаме тези хора, защото благодарение на тях ние съществуваме и можем с гордост да кажем, че сме българи", казва историкът Павел Серафимов. Той ни съветва да не забравяме факта, че през Средновековието, България се превръща във фар, който свети надалеч. Броят на образованите хора у нас е надвишавал този на книжовните люде в западноевропейските държави.
Надявам се откритието ми да предизвика вниманието на Министерството на културата и това да доведе до покана на чужди експерти като д-р Харалд Хаарман, Марко Мерлини и др. Новият надпис от планината край Първомай трябва да получи нужното внимание защото той показва ясно къде е прародината на хората, които са създали крито-минойската цивилизация, това са нашите деди. Да не забравяме и това, че недалеч от Първомай, край село Езерово е открит един от най-интересните тракийски надписи - този на златния пръстен от погребалната могила в местността Пърженака. В съшия регион е и тракийското светилище и селище на връх Драгойна. Както виждаме мястото на откритието на новия надпис не е никак случайно, написа във Фейсбук, Павел Серафимов.