Преп. Макарий Египетски. Св. Марк, еп. Ефески

/КРОСС/ Житие на преподобния наш отец Макарий Египетски

Св. Макарий Египетски. Коптска икона от неизвестен автор. Преподобният Макарий Египетски се родил в Египетската страна, в селище, носещо името Птинапор. Неговите родители били съименни на древните свети праотци - Авраам и Сарра, като бащата на преподобния бил свещеник. Тъй като съпружеството им било безплодно, те решили да водят целомъдрен живот, но без да се разделят един с друг. И така те прекарали много години, съединени с духовно съжителство. Украсявали живота си с въздържание и пост, с чести молитви, неотслабващо бдение, щедро раздаване на милостиня, странноприeмство и много други добродетели.

В това време, по Божие произволение варварите нападнали Египет, като разграбили цялото имущество на египетските жители. Заедно с другите, и родителите на Макарий се лишили от цялото си имущество и искали да заминат от своето отечество в някоя друга страна. Но веднъж през нощта, когато Авраам спял, му се явил насън свети патриарх Авраам, в образа на почтен, побелял старец в блестяща дреха. Той утешавал Авраам в нещастието му, повелявайки му да се уповава на Господа и да не се отлъчва от египетските предели, но да се пресели в селището Птинапор. При това патриарх Авраам му предсказал, че Бог скоро що го благослови с раждането на син, както някога благословил самия него, когато бил преселник в Ханаанската земя, като му дал син в старостта.

Като се пробудил от съня, свещеникът Авраам разказал на жена си видението, което било към него, и двамата въздали хвала на Бога. Веднага след това те се преселили в посоченото селище, което се намирало на неголямо разстояние от Нитрийската пустиня. Всичко това станало по Божие произволение, та синът, който щял да се роди от тях - преподобният Макарий, - по-силно да обикне пустинния живот, на който се отдал, както ще видим впоследствие, с цялата си душа.

Когато младежът достигнал пълнолетие и се научил да разбира Свещеното Писание, родителите му, като че ли забравили предсказаното за него чрез ангела, който се явил на Авраам във видението, и пожелали да встъпи в брак, макар сам той да нямал никакво желание за това. Напротив, с всички сили се противил на уговарянето на родителите си, желаейки да се сгоди с единствената нетленна невеста - чистия и непорочен девствен живот. Обаче, подчинявайки се на волята на родителите, Макарий им се покорявал, като се предавал целият в ръцете на Господа и се надявал, че Той ще му посочи по-нататъшния път. След свършването на сватбения пир, когато младоженците били въведени в брачната стая, той се престорил на болен и не се докоснал до невестата си, като се молел от дълбините на сърцето си на Бога и на Него възлагал упованието си, за да му дари Господ скоро да остави светския живот и да стане монах.

След няколко дни на един от родствениците му се случило да тръгне за Нитрийската планина, за да донесе селитра, която се намирала там в огромно количество, от което и самата планина носила името "Нитрийска". По желанието на своите родители заедно с него тръгнал и Макарий. Като стигнал до Нитрийското езеро, той отишъл настрани от своите спътници, желаейки малко да отдъхне от пътя, и заспал. И ето, в сънно видение пред него се явил някакъв дивен мъж, блестящ от светлина, който му казал: "Макарий! Виж тези пустинни места и внимателно ги разгледай, тъй като тук ти е определено да се поселиш".

Като се събудил от съня, блаженият започнал да размишлява за казаното му във видението и бил в недоумение какво ще стане с него. В онова време още никой не се заселвал в пустиня, освен Антоний Велики, и никому неизвестният пустинник Павел Тивейски, подвизаваш се някъде във вътрешната пустиня и видян единствено от свети Антоний. Когато след тридневното пътуване до Нитрийската планина Макарий се завърнал със спътниците си у дома, той намерил своята съпруга да страда от толкова силна треска, че вече умирала. Скоро починала пред очите му, преминавайки като непорочна девственица във вечния живот.

И от това време той вече не започвал да се грижи за нищо земно, непрестанно пребивавал в Господния храм и се занимавал с четене на Свещеното Писание. Родителите му, като виждали какъв живот води, не се осмелявали вече в негово присъствие да споменават даже име на жена, но много се радвали на този негов целомъдрен живот.

Междувременно Авраам навлязъл вече в преклонна възраст и бил много болен, така че от старост и болест останал без зрение. Блаженият Макарий с любов и усърдие се грижел за престарелия си и болен баща. Скоро старецът отишъл при Господа, а шест месеца след неговата смърт починала в Господа и Сарра. Преподобният погребал родителите си с обичайното християнско погребение и станал напълно свободен от връзките на плътта, като раздал след погребението цялото си имущество на бедните за упокоение на душите на починалите. В сърцето си той бил много печален, че вече няма никого, на когото да може да открие своята тайна и да получи добър съвет за богоугоден живот. Затова усърдно започнал да се моли на Бога да му изпрати добър наставник, който би го ръководил по пътя към спасението.

След известно време настъпил денят на паметта на един светец, в чест на когото, по обичая на родителите си, и Макарий пожелал да устрои празник. Той приготвил обяд, като го предназначил не толкова за своите съседи, колкото за бедните и нещастните. Присъствайки в този ден на църковното богослужение, той видял един почтен старец - монах, влязъл в храма. Монахът имал дълги бели коси и брада, която достигала почти до кръста; лицето му било бледо от продължителния пост, целият му вид бил благолепен, тъй като и вътрешният му душевен лик бил украсен от красотата на добродетелите. Старецът живеел недалече от село Птинапор в пустинно място, където имал отшелническа килия. Той никога и на никого не се показвал и единствено в този ден, по Божие устроение, дошъл в намиращата се в селото църква, за да се причасти с Пречистите Христови Тайни. След свършването на Божествената литургия, Макарий поканил монаха да дойде в дома му на обща трапеза. След трапезата, когато всички поканени се разотишли, Макарий задържал монаха и като го отвел в уединено място, паднал в краката на стареца и му казал: "Отче! Позволи ми утре сутринта да дойда при теб, тъй като искам да потърся опитния ти съвет за по-нататъшния ми живот!" "Ела, чедо - отговорил старецът, - когато искаш" - и с тези думи си тръгнал.

На следващия ден рано сутринта Макарий дошъл при стареца и му открил тайната на сърцето си, че иска с всичките си сили да работи за Господа и същевременно усърдно го молил да го научи какво да прави за спасението на душата си. С душеполезни беседи старецът в течение на целия ден задържал Макарий при себе си. Когато слънцето залязло, те вкусили малко хляб със сол и старецът му наредил да легне да спи, а сам той застанал на молитва, устремявайки ума си високо.

Преподавайки му още наставления за молитвата, бдението и поста, старецът го изпратил с мир.

Връщайки се у дома, блаженият раздал на бедните цялото си имущество, като не си оставил нищо даже за насъщните нужди. Освободил се по такъв начин от всички житейски грижи и станал и самият като беден, той отново дошъл при стареца, за да се предаде всецяло на отдавна желаното от него служение на Господа. Старецът с любов приел смирения юноша, показал му началата на безмълвното монашеско житие и го научил на обичайното монашеско ръкоделие - плетенето на кошници. При това устроил за него отделна килия на неголямо разстояние от своята, тъй като самият обичал да служи в уединение на Господа. Завел своя нов ученик в новоустроената килия, като отново му преподал необходимите наставления за молитвата, храната и ръкоделието.

Така блаженият Макарий, с Божия помощ, започнал да преминава трудното монашеско служение и от ден на ден преуспявал в монашеските подвизи.

След известно време в селището Птинапор се случило да дойде епископът на тази страна и узнавайки от жителите на селото за подвизите на блажения Макарий, го повикал при себе си и го поставил против желанието му за клирик на местната църква, макар той да бил още млад. Но свети Макарий, измъчвайки се от длъжността на клирик, която нарушила безмълвното му житие, след няколко дни избягал оттук и се заселил в пустинно място около друго селище. При него дошъл един благоговеен човек от просто съсловие, който започнал да му служи, като продавал ръкоделието му и купувал с получените пари храна.

Когато преподобният навършил четиридесет години, той получил от Бога даровете на чудотворство, пророчество и власт над нечистите духове. В същото време бил посветен в сана на свещеник и направен настоятел (авва) на монаси, живеещи в скит. Той често посещавал и учителя си свети Антоний Велики и получавал от него много наставления. Заедно с други двама ученици на преподобния той се удостоил да присъства на блажената му кончина и като най-богато наследство получил жезъла на светеца. Заедно с него преподобният Макарий приел двойно и духа му, както някога Елисей. Със силата на този дух Макарий извършил много дивни чудеса.

По причина на множеството народ, което идвало при него, преподобният имал малко време, за да се предава в уединение на богомислие. Затова той изкопал под своята килия дълбока пещера, дълга около половин стадий, където се скривал от постоянно идващите при него и нарушаващи богомислието и молитвата му.

В дните на преподобния Макарий, в същите пустинни места просиял с добродетелния си живот друг преподобен - Макарий Александрийски. Той бил презвитер в манастира, носещ названието Келий. Тази местност се намирала в пустинята между Нитрия и скита. Блаженият Макарий Александрийски често идвал при Макарий Египетски, тъй като те изпитвали един към друг голяма любов.

Когато нечестивият император Валент арианинът се възцарил, повдигнал жестоко гонение срещу православните. В Александрия, по царско разпореждане, пристигнал Лукий, ариански епископ, с многочислена войска, която свалила от епископската катедра православния епископ, блажения Петър, приемника на свети Атанасий Велики. Освен това Лукий изпратил воини в пустинята, за да изпратят в изгнание всички свети отци пустинници. В числото на първите били хванати двамата преподобни Макарий. Войниците ги откарали на един отдалечен остров, чиито жители не знаели Истинния Бог, но се покланяли на идоли. Един от идолските жреци на този остров имал дъщеря, обхваната от бяс. Като почувствала идването на преподобните заедно с другите отци на острова, девойката побягнала срещу тях, като силно викала: "За какво дойдохте тук? Този остров е наше отдавнашно жилище".

Преподобните се помолили, изгонили беса от девойката и тя оздравяла. Като видял това, баща й, идолският жрец, веднага повярвал в Христа и приел Свето Кръщение. Също и всички жители на острова се обърнали към Христа и превърнали своя езически храм в християнска църква.

Като разбрал за случилото се, нечестивият епископ много се засрамил, че изгонил такива велики отци от манастирите им. Затова тайно изпратил отново да върнат блажените Макарий и всички свети отци, които били с тях, в мястото на предишното им обитаване.

При преподобния Макарий Египетски отвсякъде идвало множество народ: едни - за душевна полза, за да получат от него наставление, други - за изцеление от недъзите си. Затова се появила необходимостта от построяването на странноприемници, където да могат да намират подслон пътниците и болните. Това и направил преподобни Макарий. Той имал обичай всеки ден да изцелява един болен, като го помазвал със свети елей и го пускал съвсем здрав у дома.

За преподобния Макарий отците разказвали, че той станал сякаш земен бог, защото подобно на това, както Бог, макар и да вижда целия свят, но не наказва грешниците, така и преподобният Макарий покривал човешките немощи, които виждал. И макар да виждал, той бил като невиждащ; и чуващ, бил сякаш не чува.

Такъв е животът, смъртта и преминаването във вечния живот на преподобния наш отец Макарий.

Завършвайки разказа за живота на преподобния, да прославим Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, прославян в Своите светии во веки. Амин.

Св. Марко Блажени, митрополит Ефески

Икона на Св. Марк Ефески. Фреска от XIX век. Св. Марко Ефески е велик светител Божи и един от най-големите отци и учители на църквата, наречен от своите съвременици Нови Василий, Нови Богослов и Стълб на Православието. Той е единственият епископ, който не е подписал унията с папа Евгений IV на общия източно-западен събор във Ферара и Флоренция през 1438-1439 г. и така чрез него Бог е спасил нашата свята, апостолска, православна вяра. Благодарение на него православната ни църква е избегнала робството под неправославните латинци.

Когато латинците уверявали св. Марко, че различието между двете изповедания е съвсем незначително и че той, може веднага щом реши, да подпише съглашението, светецът им отговорил:

"Спомнете си как управителят на областта уговарял св. Теодор Студийски веднъж само да се причасти заедно с еретиците и след това да прави всичко, което му е угодно, и как му отговорил светецът: "Знаеш ли на какво прилича твоето предложение? Приеми да ти отрежат главата, пък после ходи където искаш."; защото често най-важното в догматите е онова, което за мнозина е маловажно...

...Аз мисля, че онзи, който доведе това разделение и разкъса изтъкания свише хитон на Господното Тяло (църквата), ще бъде хвърлен на вечно осъждане също като онези, които Христа разпнаха и като всички от века безбожници и еретици.

Еднакво се анатемосва всеки еретик, бил той епископ или мирянин.

Еретиците на своя глава и погрешно тълкуват словата на светите богослови и отци.

Много еретици е имало, но никой не е дръзнал да изменя на Светия Символ, а само вие."

В историята на Флорентинския събор, съставена от члена на византийската делегация Силвестър Сиропул, се разказва, че когато кардиналите поднесли на Евгений IV акта за унията, подписан от гръцките представители, папата попитал дали е подписал Марк Ефески и след като не видял подписа му, рекъл: "И така, ние нищо не направихме".

Светителю Отче Марко, моли Бога за нас!