Македонците искат, но не могат да намерят истински лидери

/КРОСС/ След 29-ти януари в съседна Република Македония политическата криза мина в друга орбита. Невъзможността ВМРО-ДПМНЕ да състави кабинет не се дължи на липсата на разбирателство между досегашните партньори Никола Груевски и Али Ахмети от Демократическия съюз за интеграция, а на пряката външна намеса. Нещо, което странно убягва от погледите на "зорките защитници на демокрацията". Ахмети отказа партньорство под диктовката на Тирана / а и на няколко любими негови западни посолства /, където бе на няколко пъти за инструктаж след парламентарните избори от 11-ти декември. За разлика от "тежките и много отговорни дискусии в ДСИ, които води Ахмети в партията в продължение на няколко дни" той не изпита никаква трудност да подпише "албанската платформа" на връх Коледа. Този документ, който е изготвен извън страната, е в пряко противоречие с Конституцията на Република Македония, какъвто впрочем е и Охридският договор от лятото на 2001 година. Проблемът - както през 1991 година, когато албанците бойкотираха референдума за независимост или пък през 2001 година, когато организираха въоръжени атаки на различни места в страната - е в пълната безпомощност на македонския политически елит.

През 1991 година командированият в Скопие югославски кадър Киро Глигоров направи всичко възможно, включително и с нарушаването на законите, за да ограничи разделянето на Република Македония от бившата югофедерация на югодиктатора Йосип Броз Тито. През 2001 година, когато рейтингът на тогавашния президент Борис Трайковски катастрофира до 2%, той грубо погази Конституцията и заедно с Бранко Цървенковски и Любчо Георгиевски подписа Охридското споразумение. Днес, през 2017 година, получилите 100 депутатски мандата в 120-местния парламент Никола Груевски и Зоран Заев от СДСМ предпочитат борбата за личната свобода и кариера пред бъдещето на страната. Умопомрачително е тяхното мълчание и пред един опасен за страната факт - как младите албанци се възпитават в омраза към Македония. Също така "практично" е забравено, че около 150 000 албанци от Косово отидоха през последното десетилетие край Вардара да търсят нов живот. И как нито един албански лидер - нито от Македония, нито от Албания, не намери за нужно поне да благодари за това, че на тях е била дадена възможността да намерят бъдеще, а може би и спасение, в Скопие.

место да седнат заедно или пък заедно да отстъпят, те тласкат страната в ръцете на местни рекетьори. И в името на личното си бъдеще се съгласиха да превърнат Македония в протекторат, с паралелна власт - и съдебна, и законодателна, и изълнителна. Учудващо е как и двамата не разбират, че много скоро, независимо кой от двамата ще бъде пръв, ще станат ненужни. Необяснимо е как нищо не са научили от случилото се на север от тях. Груевски позволи да бъде унизен от партньор със съмнително минало и настояще. Днес Зоран Заев е в същите ръце. Нещо повече, той иска да получи мандат от смятания от него за "нелегитимен" президент Георге Иванов. Държавният глава при предстоящите консултации би трябвало да направи опит да събере на една маса всички и да ги призова за единство в името на бъдещето на страната. Македония, която е дала може би най-много жертви за независимостта си през последните сто години, продължава да гради облика си върху чужди символи и да не успява да създаде автентична македонска платформа.

Автор: Пламен Йотински, главен редактор на Агенция БГНЕС