Калфин: България не трябва да става активна страна в спора за името на Македония

/КРОСС/ Въпрос, останал нерешен 27 години, отново изплува на повърхността, ангажирайки целия Балкански регион, а и не само. Спорът за името на Македония изкара на солунските улици хиляди граждани, категорични, че думата „Македония" не трябва да присъства в нито един от вариантите за име на съседката ни. Още от далечната 1991 година, когато Македония се обяви за независима страна, стартираха и дебатите около името, с което балканската страна трябва да бъде позната. В конституцията си тя се самоназова Република Македония, но Гърция наложи вето върху това име и заради този спор до ден днешен в ООН и ЕС за държавата Македония официално се ползва „временното" наименование Бивша югославска република Македония. Някои страни, включително и четири постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, признават Македония под конституционното й име. България, първа призна Македония с конституционното й име, заявявайки категорично обаче че какъвто и вариант да бъде избран в него не трябва да присъстват географски определения. На фона на бурните реакции в Гърция около темата, каква позиция трябва да заеме страната ни и как би се възприела тя на фона на задачите, които сме поели към страните от Западните Балкани? Има ли изгледи спорът за името да бъде категорично решен? Темата ще коментираме с Ивайло Калфин - вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев в периода 2005 г.-2009 г. и бивш евродепутат в интервю за радио „Фокус".

Водещ: Г-н Калфин, преди да изкоментираме отделните детайли около темата, започвам с въпроса, който вълнува всички засегнати страни. Знаем, спорът между Скопие и Атина датира отдавна като през годините, като че ли и двете страни не са били на път за постигането на компромиси по него. Да очакваме ли сегашният кръг от преговори да бъде различен и спорът за името на съседката ни най-накрая да бъде разрешен?

Ивайло Калфин: Силният стимул това да се случи е желанието на правителството в Република Македония да реши проблемите със съседите си, да отвори пътя към приемане в НАТО, а след това и в ЕС. Залогът е много висок и се надявам той да даде достатъчно политически основания за усилия за решаване на въпроса. Той беше много близо до решаване през 2008 година, когато също Македония можеше да бъде приета за член на НАТО. Тогава в последния момент бяха представени искания от правителството на Груевски, които направиха невъзможно споразумението. Иначе те почти се бяха споразумели по името. Когато Никола Груевски постави условие името да бъде прието само за външна употреба, в държавата да се наричат както си искат, да се свика референдум, да се приеме някаква форма за признаване на идентичност- макар че в международното право липсва такъв инструмент, но така или иначе не се случи. 10 години по-късно мисля, че уроците трябва да бъдат научени и да се стигне до край.

Водещ: Много крайно, но и многополюсни са мненията по тази тема. В Гърция, заедно с вчерашния протест, наблюдавахме и контрапостест. В самата Македония също доста крайно беше изразено мнението. Ще отстъпи ли някой и можем ли да прогнозираме как ще се развие ситуацията? Казахте, има воля за решаване на въпроса?

Ивайло Калфин: Ако въпросът не бъде решен, Македония ще остане в същата ситуация- кандидат за член на НАТО, с неясна перспектива за ЕС. Гърция има инструментите това да се случи. От друга страна за всички в региона, включително за Гърция, е ясно, че е добре Република Македония да не бъда изолирана от процесите. Това не е добре нито за самата Македония, нито за нейните съседи каквито сме ние. Има демонстрации действително. Това е един въпрос, който събужда и гъделичка националистическите чувства и партии, но мисля, че този спор върви в грешна посока. България можеше по същия начин да поставя претенции. Факт е обаче, че Македония е географско понятие и регион, разположен в три държави. Това не означава обаче, че не може да се намери решение за името на Република Македония.

Водещ: Имат ли основание гърците за това си настояване- „Македония" изобщо да не присъства в името и всъщност може ли то категорично да бъде заличено, имайки предвид, годините пред които страната се ползва с него?

Ивайло Калфин: Не, не вярвам това да се случи. Още повече, че в признатото международно име „Бивша Югославска Република Македония" пак присъства името Македония. Действително 1991 година, когато се споразумяха двете страни да търсят решение имаше някакъв ангажимент да не присъства „Македония" въобще, но това е преди 26 година. 2008 година, когато бяха много близо до решаване на казуса, тогава гръцката страна еволюира в позицията си и се съгласи да има съставно име, в което да присъства „Македония". Не мисля, че трябва да се връщат назад, особено правителството в Атина. А, иначе сигурно има някакви среди в Атина, които си търсят техните политически дивиденти и ще се опитат да се противопоставят на решението, но това не е добре. И не би трябвало да се прави по този начин.

Водещ: Към момента се обсъждат пет възможни варианта за име, в някои от тях обаче присъстват и географски определение, за които страната ни беше категорична, че не могат да съществуват в името. Каква позиция трябва да заемем и не се ли оказва още по-необходимо заемането на позиция, имайки предвид ангажимента ни към евроинтеграцията на страните от Западните Балкани?

Ивайло Калфин: Позицията на България, от самото обявяване независимостта на Македония, е много конструктивна и правилна. Ние ги признахме с името, което те си избраха. Не сме поставяли формално условие да не присъства географско определение, даже има среди у нас, които спекулирайки с различни варианти за име, казва, че най-точно би било „Вардарска Македония", както в България е Пиринска Македония. В случая България заема позиция не да избира име, ние не сме част от спора, а за това да се ускори решението между Гърция и Македония. Не мисля, че трябва да променяме позицията си- тя е конструктивна, отговорна и не се е променяла през последните 26 години.

Водещ: Имайки предвид сериозната задача, която сме поели можем ли да бъдем ние балансьорът за разрешаването на този казус и как би се възприело от Гърция, ако България не бъде толкова категорична и позволи вариации в името?

Ивайло Калфин: България не изразява претенции по самото име, въпреки че и у нас вероятно ще се намерят среди, които могат да поставя въпроса, но не е добре да го правим. България не е била страна в този спор досега и нашата позиция трябва да бъде да стимулираме и двете страни да търсят решение. Посредник е ООН, така че няма нужда и от посредник, но като добър съсед на двете страни ние трябва да призоваваме към решение, още повече, че имаме инструментите за председателство на Съвета на ЕС този момент.

Водещ: Казвате, че не трябва да бъдем страна в този спор, но как би се възприело това, именно на фона на европредседателството ни?

Ивайло Калфин: Един от възможните варианти за име, за който се говори е „Нова Македония" и това не би трябвало да ни притеснява. Говореше се за вариант „Северна Македония"- вярно, че част от северния македонски регион е и у нас, но ние никога не сме предявявали претенции за името. Разбира се, ако става дима за агресивна форма, която обхваща и Пиринска Македония, сигурно ще се постави въпросът, но не вярвам това да се случи. Не е добре да си докарваме нов проблем и да ставаме страна по проблем, по който досега не сме били.

Водещ: Има ли опасност от усложнява задачата ни и ангажимента ни към Западните Балкани с подобни, ако мога да ги нарека „регионални саботажи"?

Ивайло Калфин: Те си присъстват и на Балканите това е ежедневие. Когато говорим за геополитически интереси, всички тези страни, които са далече географски, но търсят някаква форма на противопоставяне и напрежение в региона, търсят противопоставяне именно по етническа, религиозна линия. Пример е името за спора, което е нещо много абстрактно, също толкова колкото искането в Македония с някакъв международен документ да се признае идентичност. Няма такова нещо. Това са измислено спорове на Балканите и нашата видима роля в момента като председател на Съвета на ЕС е да се спрем на съдържанието, на основното- което е необходимостта от сътрудничество, а не на измислени проблеми.

Водещ: Липсата на скорошно решение по казуса как би се отразило на евроинтеграцията на Македония и до колко би спряло пътя й?

Ивайло Калфин: Ще я върне назад. Отново ще повторя положението през2008 година, като Македония можеше да бъде от 10 години член на НАТО. Сигурен съм, че това означаваше, че щеше да бъде много по-напред в Европейската си интеграция. Урокът беше не теоритично, а съвсем на практика научен от собствен опит и искрено се надява да не се повтори тази ситуация.