Мануела Горсова - 7 години борба с медицината и Темида

/КРОСС/Не е ли абсурдно пострадалите при катастрофи да се превръщат в длъжници? Отговорът е ясен - за обикновените граждани, онези, които в никой момент не са застраховани да ги застигне нещо подобно.

Върху него обаче е време да размишляват институциите, в чиито ръце е ключът за промяната - законотворците в парламента и (не)справедливата Темида, пише news.bg.

Навярно името Мануела Горсова навява някакви спомени. Това е момичето, чиято съдба предизвика безпрецедентна дарителска кампания за лечение и насочи вниманието към огромните проблеми, пред които са изправени тежко пострадалите в състояние на така наречената „будна кома" и техните семейства.

Преди 7 години един фатален завой преобръща живота на тогава 18-годишната Емануела. На 5 август 2007-а година, на пътя край Приморско, двукратният световен шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки, под влиянието на алкохол, навлиза със своя „Хамър" в насрещното движение и се сблъсква с други две коли „Хонда" и „Ауди". На път за болницата от раните си почина 24-годишният Петър Петров. Мануела оцелява, но следват кошмарни години за нея и близките й. В следствие на зверската катастрофа момичето изпада в „будна кома" и до днес лечението продължава.

За инцидента Стависки получи условна присъда от 2 години и 6 месеца, както и 5 години изпитателен срок.

За Мануела и семейството й обаче следват години на борба. От една страна - медицинска, за възстановяването на момичето, а от друга - съдебна, за изплащането на обезщетение от застрахователя на Стависки „Дженерали". Парите едва ли биха компенсирали болките и страданията на Емануела. Нито пък мъката на родителите й. Те обаче биха могли да подпомогнат семейството в битката за възстановяването на младото момиче.

Практиката на семейния адвокат показва, че подобни случаи се прехвърлят от една на друга инстанция, докато се постанови окончателното решение. А междувременно лечението на пострадалите струва космически цифри... за тези, които могат да си ги позволят. А те са малцина.

Апелативният съд осъди „Дженерали" да изплати на Мануела обезщетение от 189 000 лв. Преди това обаче Софийски градски съд отхвърли иска. Нещо повече, забележете - самата Мануела бе осъдена да заплати на Стависки и „Дженерали" близо 21 000 лв. съдебни такси.

По закон пострадалото лице може да получи максимум 2 млн. лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди. До момента съдът не е постановявал на Мануела пълния размер на сумата.

Адвокатът на семейството, Любомир Георгиев, е учуден, че не застрахователите, а самият Стависки обжалвал решението на Апелативния съд.

Семейството на Мануела към днешна дата води второ дело срещу „Дженерали" - за допълнително обезщетяване на реалния обем от вреди и трайните последици от тях. По него обаче все още няма излязло решение.

Завеждането на въпросното дело става възможно, след като през 2012 г. има тълкувателното решение, според което в случаите, когато се докаже пълния размер на вредите, застрахователят може да бъде осъден да плати пълния размер на обезщетението. Това обаче зависи от преценката на съда, която оказва се е субективна.

Адв. Георгиев бе категоричен пред News.bg, че за подобни случаи винаги трябва да се присъжда пълния размер, който е до нормативно определения лимит на обезщетението. По думите му, всички вреди и последици за Мануела от катастрофата не са взети предвид от наказателния съд, който е разглеждал гражданския иск за неимуществени вреди.

Липсват и законово регламентирани критерии за определяне на размера на обезщетението, което допълнително усложнява казуса. А преценката на съдиите се формира на базата на т.нар. "установена практика" в подобни случаи. Адвокатът обаче посочи, че не по всички случаи има установена съдебна практика.

„Всеки случай е индивидуален", посочи адв. Георгиев и разясни, че няма как да се определи минимален праг на обезщетение, от който да се тръгне. Той е на мнение, че когато става въпрос за парализирани хора и такива, които са в състояние на будна кома, съдът винаги трябва да присъжда максималния размер на обезщетение.

Абсурдна е и ситуацията обаче, когато съдът не уважи пълния размер на предявения иск от пострадалия. В този случай самият ищец (в случая Мануела), трябва да заплати разликата на застрахователя. Това обаче е недъг на съдебната система, а не е законодателна неуредица. Юристът акцентира на чл. 78, ал. 3 от ГПК, според който ответникът е в правото си да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Това означава, че след 3 инстанции, може да се окаже, че пострадалите трябва да платят повече разноски, отколкото ще получат като обезщетение.

Адвокатът е запознат с такива случаи в практиката, и то при хора, които са загубили децата си в ПТП. Майки трябва да плащат повече на застрахователя, отколкото той на тях е дал като обезщетение. И тъй като съдът почти никога не отсъжда пълен размер на обезщетението, родителят се превръща в длъжник на застрахователя, става ясно от опита на адв. Георгиев.

България е осъждана 2 пъти за такива случаи в Страсбург, където съдът е бил категоричен, че тази практика е нередна. „В моята практика в пълен размер са уважени не повече от 5 или 6 иска", посочи адв. Георгиев и наблегна, че всичко това е коствало много усилия.

Адв. Георгиев смята, че този член в закона трябва да се оправи, но това зависи от Народното събрание.

Човекът в будна кома, парализираният е в социална изолация, лишен е от всякаква реализация. Поради това съдът трябва да е безкомпромисен.

За хората в будна кома например - клиничната пътека трае 3 месеца. Тези хора имат нужда от специализирано, денонощно лекарско наблюдение, рехабилитация, а всичко това струва пари. Преди 2012 г. максималният размер на обезщетението е бил дори наполовина по-малък - 1 млн. лв. Това са пари, които не стигат за повече от 5-6 години на пострадал, намиращ се в състоянието на Мануела.

Юристът дава пример с Германия, където лечение в клиника само за 55 дни струват на семейството около 60 000 евро, без манипулациите и допълнителен престой, преводач и придружител.

За Максим Стависки, срещу когото пък „Дженерали" завежда искове и го „издирва", за да си вземе парите за обезщетенията на Мануела, адв. Георгиев няма информация. Юристът се интересува само от едно - да помогне на младото момиче и семейството му, което се грижи за него.

„Много трудна е битката, защото нито мога да променя закона, нито съм институция. Не мога да събудя и съвестта на определени съдии", заявява адв. Герогиев, който признава, че по нито едно от такива дела не е постигнал успех още на първа инстанция. Той не упреква никого от съдиите, смята, че всеки правораздава според знанията и съвестта си.

Мануела е капчица в морето от подобни случаи. Но както по-горе написахме - всеки случай е индивидуален, та затова си струва да му се отдели внимание.

Пострадалите, чийто живот е преобърнат на 180 градуса, трябва да се борят освен с последиците от инцидентите, но и с безумието в законите и в съдебната система. Всъщност - едното зависи от другото. Нали съдът решава, прилагайки записаните текстове в законите?!

Според Георгиев Народното събрание е органът, който може да инициира промените в законодателството, които ощетяват хора в ситуацията на Мануела.

Юристът живее с болката и съдбите на хората, които представлява, бори се за тяхната правда. Защо хората трябва да събират дарения, за да си лекуват децата? Този въпрос задава не адвокатът, а човекът Любомир Георгиев, който приема лично съдбите на своите доверители.

Бащата на Мануела Красимир Горсов се обърна чрез News.bg към всички хора в това положение и призова да се възползват от тълкувателното решение от 2012 г. Лечението, на което Мануела е подложена, излиза около 5 000 лв. на месец и ангажира двама души.

Красимир Горсов обвини държавата, че не плаща и не се грижи по никакъв начин за тези деца. Около 200 лв. в пенсията за пострадалите. На толкова държавата е оценила неволите, с които се борят пострадалите при катастрофи. Това накара бащата да зададе въпроса: "Ако не се възползваме от това тълкувателно решение, с какво ще си лекуваме децата?"

"Лимитът на обезщетението е 2 млн. лв.? Да го направят 50 000 лв., да дават тавана и това е", коментира Горсов. А междувременно 50 000 лв. се оказва, че не стигат за лечението на Мануела дори за година.

Бащата никога не е изчислявал колко е струвало лечението на Мануела за тези 7 години от катастрофата. Когато става въпрос за лечението на дете, Горсов е на мнение, че такива сметки не се правят. Сигурен е обаче, че сумата надхвърля с много цифрите, посочени по-горе.

Родителите трудно забелязват подобренията в състоянието на Мануела, но по думите на бащата, лекарите, които я виждат на 1-2 месеца, намират промяна.

Красимир Горсов има идея да инициира среща с народните представители в бъдещ момент, след съставянето на правителството. "Ясно е, че държавата няма пари за лечението на такива деца, но поне да се променят законите", коментира той. "Тези деца имат право да живеят, а държавата ги оставя да умират", категоричен е Горсов.

Според бащата пострадалите като дъщеря му трябва да бъдат освободени от всякакви такси. "Не може да изпадаш в някакви абсурдни ситуации, както Мануела беше преди 3 години, осъдиха я да плати на Дженерали и на Стависки общо 25 000 лв.". Въпреки това според Красимир, застрахователят на Стависки „Дженерали" е бил коректен с дъщеря му. Проблемът идва, че Стависки обжалва решението и не иска да помага на Мануела.

Искам да стане ясно на всички - те (б.р Максим Стависки и Албена Денкова) никога не са се интересували. Целият този пиар, по думите му, е имал за цел Максим да не влезе в затвора. "Обадете се и питайте какво е направил за дъщеря ми", призова бащата. Според него фигуристът бяга от отговорност и неговият живот продължава от момента, в който е получил условна присъда. Бащата обаче напомни, че в катастрофата е починало и едно момче, което не бива да се забравя.

Днес Красимир Горсов и адв. Георгиев помагат на много деца. "Адвокат Георгиев е уникален човек", признава бащата на Мануела и допълни, че почти 2/3 от хонорарите си, юристът раздава безвъзмездно.

Горсов изтъкна три случая на деца в тежко здравословно състояние след катастрофа, които обаче, докато чакат да приключат съдебните дела, са починали. "За едното предполагам, че ако имаше средства за лечение, щеше да е живо".

Красимир уточнява, че Мануела има пари от първото дело, което печели срещу застрахователя на Стависки „Дженерали". Но за лош късмет те са в КТБ и семейството не може да ги ползва.

Горсови имат достатъчно приятели, които помагат, но бащата изтъкна, че много хора разчитат на подобни пари.