Политологът Александър Маринов: Правителството не говори, а и не може да формулира големите въпроси

/КРОСС/ Политологът проф. Александър Маринов в обзорното предаване „Това е България" на радио „Фокус".

Водещ: Какво каза премиерът Борисов на организираната 12-а годишна среща на правителството с бизнеса - „Големите въпроси 2018 г." и какво не каза? Очакваме анализа на проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, успя ли министър-председателят да отговори на „Големите въпроси на 2018 г."?

Александър Маринов: Това е доста голяма претенция към министър-председателя. Аз не мисля, че се е опитвал да отговори на големите въпроси. Взе отношение по някои от тях. Не мисля също така, че министър-председателят, който и да е той, е способен сам да отговори на тези въпроси. За съжаление една част от тези бих казал дори най-сложните въпроси, не са достатъчно добре разработени, аз бих казал някои дори не са формулирани достатъчно точно. Но това е част от големите ни проблеми - защо управлението на държавата ни не е в състояние да формулира и да предложи един достатъчно сериозен разговор по тези въпроси, а по-скоро се движи в руслото на пиара.

Водещ: Ако не възразявате, Ви предлагам за анализ по отделни послания, казани от премиера. Започвам с това - България е най-дисциплинираната в ЕС що се отнася до икономика и финанси. Какво всъщност признава Бойко Борисов?

Александър Маринов: Аз не съм склонен да приема на 100% това твърдение. Зависи какво дефинираме под най-дисциплинирана. Може да се каже, че най-строго се стреми да спазва някакви формални изисквания. Да кажем от гледна точка на дефицита. Това има доста неща във финансовото управление на държавата, които съвсем не са толкова блестящи. Може би той иска да каже, че ние сме изключително дисциплинирани в смисъл на спазващи правилата, да не използвам по-лошата дума послушни, за което трябва да бъдем възнаградени. Само че това е големият въпрос, нито една от нашите претенции, независимо дали става дума за чакалнята на Еврозоната, която е пряка свързана със състоянието на икономиката и финансите, нито другите ни желания, като Шенген, могат да бъдат удовлетворени на базата на това, че сме послушни, че сме изпълнителни. Вижте, мнозина от скептиците по отношение на присъединяването ни към чакалнята на Еврозоната и с перспектива към нея, посочват че колкото и да сме послушни, ние сме прекалено слаби. Независимо от тези декларирани числа на растеж, икономиката ни е доста слаба и има основание да се опасяваме какво би се случило, ако попаднем в една много по-строга финансова икономическа среда.

Водещ: И конкурентна.

Александър Маринов: И конкурентна, разбира се. Това най-вече.

Водещ: Но прави ли ви впечатление, че ние сме, според думите на премиера, най-дисциплинирани в икономиката и финансите, а за другите области нещо ни няма?

Александър Маринов: Нормално е всеки да се похвали с това, което изглежда най-добре. Някои други сфери не е много основателно да се хвалим. Странно защо не се повтори, не се натърти отново колко добре пазим границите на ЕС.

Водещ: Той каза премиерът. Щях да ви попитам затова - бежанската вълна на нашата граница е нула.

Александър Маринов: Не знам дали това е наша заслуга, първо. И второ, не е точно така. Знаете добре, има едни анализи, които показват, че броят на нелегалните имигранти, заловени на българо-сръбската граница е в пъти по-голям от броя на заловените на българо-турската. Така че нещата не са толкова розови. Но чак пък нула? Дето се казва „не дърпай дявола за опашката".

Водещ: Проф. Маринов, министър-председателят каза още нещо - страната ще запази позицията си на транзитна държава за пренос на газ. Това как да го разбираме?

Александър Маринов: Вероятно, има две обяснения възможни. Първо, че на министър-председателя много му се иска да е така. И второ, че той знае нещо, което ние не знаем. Откъм дадения момент изводите не са много добри, защото с пускането в действие на „Турски поток" транзитът през България рязко ще намалее. Дали нещо ще влиза отвън, ще видим какво евентуално ще влиза отвън през Турция от „Турски поток", евентуално азерският газ в бъдеще, това всичко са неясни величини. Така че не знам откъде ще се вземе този газ, който ние ще го транзитираме? Това ни е големият въпрос. Но може би премиерът знае неща, които ние не знаем. Това е съвсем нормално.

Водещ: Още нещо каза министър-председателят. На мен ми направи впечатление. То някак беше между отговори на различни въпроси, но трябва, първо, да се изгради третият мост над р. Дунав. И второ, на Балканите ще се прави инфраструктура. С обръщение български инвеститори ще отиват в чужбина, защото се отваря огромен фронт за строителство. Това каза премиерът. Това е насочено към бизнеса, ясно. С каква цел?

Александър Маринов: Той иска да спечели на своя страна бизнеса. Нито едно от двете не е сигурно. Румънците не са се произнесли по този трети мост България-Румъния. Напротив, те имат други планове и започват да строят друг мост над Дунав. Дали ще се съгласят на трети мост и къде да бъде той, също е голям въпрос. Знаете, има възражения към това да бъде отново на Русе. Но, така или иначе това все пак зависи от нас и Румъния. А що се отнася до тези намеци за големи строежи на Балканите, извинете, това са съвсем свободни съчинения. Много свободни съчинения са това. Въобще много се бърза. Според мен рибката със Западните Балкани е още в морето, а ние вече не само сме сложили тигана на огъня, а и дори каним на вечеря. Мисля че министър-председателят действа малко прибързано, да не използвам друга дума. Какво ще се строи, къде ще се строи е много неясно. Перспективата пред Западните Балкани е засега пред сферата на пожелателността, европейската перспектива. Не е много логично да се започне със строеж на инфраструктура, в която ще се влагат много милиарди, преди да е ясно дали обстановката е стабилна, отношенията между държавите в този регион и положението вътре във всяка страна. Знаем много добре, че това съвсем не е така засега. Така че, а отделно не коментирам дори да започнат някакви инфраструктурни проекти, дали ние ще бъдем първи на опашката сред инвеститорите. Това също не е съвсем сигурно. Така че, мисля че тази оптимистична, светла картина, която рисува министър-председателят е малко пресилена и прибързана, така да се изразя.

Водещ: Да, но премиерът дори се аргументира с разговорите с германския канцлер като каза, че са разговаряли за оста, за инфраструктурната ос София-Скопие-Тирана-Кьолн. Аз погледнах на картата, малко не ми се видя как ще мине тази ос, но след като премиерът казва.

Александър Маринов: Нашите политици имат проблеми с базовите познания в областта на географията и историята, така че може би има някаква грешка, но не е това основният въпрос. Това е също несериозно. Вие мислите ли, че Ангела Меркел е дошла с картата и рисувала с молива по нея какво, къде ще мине, кога започва и е дала гаранции. Пък и колкото и да е силна Германия, в момента нейният действащ канцлер не е чак толкова силен, но Германия наистина е водеща страна в ЕС. Но колкото и тя да е силна, тя не може да решава сама тези въпроси. И аз, смятам че това е също несериозно. На разговор могат да се говорят различни неща. Най-вероятно идеята на европейските политици, не само на Меркел, е да се говорят приятни неща на хората и на политиците от Западните Балкани, да се поуспокоят, да не бъдат много радикални в своите взаимни претенции, в желанията си. Но пак повтарям, един сериозен поглед би подсказал, че нещата съвсем не са толкова ясни, сигурни и да не говорим, че не са предстоящи. Най-вероятно и да се случи нещо, то ще е във време, когато Борисов няма да е министър-председател. Така че не бива да поема този ангажимент.

Водещ: Има и още послания, които сякаш много повече впечатлиха, съдейки по публикациите на електронните сайтове на различни медии, като например „Спрете с протестите", това е насочено към Зелените. И другото - „7 пъти правим срещи с румънските колеги и след 2 месеца те са в ареста един по един". Тези послания предупреждение ли са?

Александър Маринов: Не знам, може би министър-председателят очаква и от българските политици някой да влезе в ареста. Какво да ви кажа? Направи впечатление там за сравнението за баирите около Давос и българските планини. Но дали ще спрат с протестите Зелените, пък и не само Зелените, защото тук не е само въпросът за екологията и за Банско. Протестният потенциал в българското общество е много висок и виждате, че всеки ден протестират различни групи. Не просто, за да получат нещо повече по време на Председателството. Това е, според мен, е недобре премислено послание, ако пък не дай Боже да е предупреждение, защото най-вероятно ще има обратен ефект. Хората ще спрат протестите тогава, когато управлението на държавата предприеме реални стъпки за добро решение на възникващите проблеми. Тогава няма да има протести, дори да не са решени проблеми. Дори да не са решени проблемите, ако се започне да се работи и се види, че се работи обосновано, последователно и честно, тогава вероятно хората няма да излизат на улицата. А сега те излизат всеки ден. Много добре го знаем. И това не е заговор срещу Борисов или срещу България. А това е откликът на нерешените проблеми.

Водещ: За какво премиерът избягваше да говори? И тук се връщам към началото на нашия разговор, към това което вие казахте - правителството не може да формулира своите големи въпроси.

Александър Маринов: Премиерът не иска да говори по най-сериозните проблеми. Проблемите с корупцията не в буквалния, баналния смисъл, а с факта, че държавата е окупирана. Държавата се управлява от един тесен кръг от хора, които използват властта в свой интерес. Предполагам, че вие сте забелязали как веднага реагираха един кръг от медии на самия факт на участието на премиера на тази среща. Така че има много неща, за които трябва да се говори. Добре би било да се говори, които отгоре, отгоре бяха зачекнати на тази среща. Например за демографската криза. Но ние там не виждаме дори начало на сериозен разговор, а камо ли действие. Би трябвало правителството да реагира и то да реагира със сериозна аналитична и след това изпълнителска дейност. Не виждаме такова нещо. Разбираемо е желанието на един министър-председател да говори хубави неща, да говори неща, които включително представят него и правителството му в добра светлина. Това е разбираемо, не можем да ги упрекваме затова. Но има и неприятни, сложни, болезнени въпроси, за които трябва да се говори, за които не се говори или те се заобикалят, или се профанизират, с извинение. И аз неслучайно повтарям непрекъснато - може да надхитрите политическите опоненти, може да надхитрите или да игнорирате тези, които ви критикуват в медиите, но животът не може да надхитрите. Проблемите, реалните проблеми от действителността, не можете да надхитрите. Те ви натискат и това е.