Тодор Колев: „Жената Мария" на Борис Христов е върховното поетическо послание

/КРОСС/ "Всичко което може да се помисли и да се каже за жената, отдавна е казано", казва приживе, в едно интервю, Тодор Колев, забележителният български актьор, който ни напусна през 2013 година.

"Недискретно е да се надзърта в интимния свят на човека. Знам че хората любопитстват за личния ми живот, защото съм бил близък с по-известни жени. Дори в книгата си „Варненското софиянче от Шумен" съм подминал много лични моменти. Може човек малко да повдигне завесата на спалнята си, но да не я отваря съвсем. Скрил съм бельото. Малка държава сме. Това не е живота на Чаплин, Жилбер Беко или Рей Чарлз", казва още актьорът и добавя:
"Според мен обаче, най-синтезирано говори за жената поета Борис Христов в стихотворението, което аз пея „Жената Мария". Това е върховното поетическо послание, което надхвърля рамките на българската поезия. Казвам го смело, след години може би поколенията ще оценят какво е писал Борис Христов. Не Иван Вазов, а поета Борис Христов."

ЖЕНАТА МАРИЯ

Борис Христов

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
на всички мъже и на мъртвите даже."

Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа -
аз припаднах до двете й връхчета тънки...
И притиснати в тъмното като дини пращяхме,
докато не напука гърба си старото слънце.

Но напразно горя мойта свещ и напразно се стича
от окото на чайника топлото мляко -
както в праха на игрите се губи детето и тича,
така се изгуби и тя подир бялата пара на влака.

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя сега е при друг и навярно се готви да каже:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже..."

Но угасва накрая фитила и тя ще стане съпруга
на някой човечец ревнив и със злато назъбен.
Ще виси на ръката му и ще мъкне живота му глупав,
окован със токи, с вратовръзки увързан.

А преди да умре, ще излезе отвън и ще лъсне
обувките прашни - за смъртта ще се стяга.
После ще литне към облака подир ятото гъски,
без да помаха дори на човека, останал на прага.

С диви круши и резенче хляб във торбата
тя ще спре на небето и ще викне към райската стража:
"Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
на всички мъже и на мъртвите даже."