Тъмната материя - неуловима и неясна

/КРОСС/ Тъмната материя - неуловима и неясна, проявяваща се само чрез гравитацията си - изкушава някои учени да потърсят теоретично основание да я елиминират както други подобни изкусвено добавени субстанции като етера и флогистона.

Дебатът е остър, и двете страни имат аргументи.

Въз основа на много улики, получени от наблюдения от 70-те години на миналия век, астрономите установиха, че има повече материя във Вселената, отколкото се вижда.

На 8 ноември 2016 г. Ерик Верлинде (Eric Verlinde) излезе с публикация, обясняваща допълнителната гравитация, появяваща се в тези случаи и в която той твърди, че тъмната материя не съществува. Според Верлинде, гравитацията не е основна сила на природата - тя е пораждащо се явление. По същия начин както температурата възниква от движението на микроскопични частици, гравитацията възниква от промяна на фундаменталните информационни единици, намиращи се в структурата на пространство-времето.

Според Верлинде не е необходимо да се добавя загадъчната частица тъмна материя в теорията. В новата статия, която се появи на сървъра за препринти ArXiv, Верлинде показва, че неговата теория на гравитацията точно прогнозира скоростта, с която звездите се въртят около центъра на Млечния път, както и движението на звездите в други галактики.

"Ние имаме доказателства, че този нов вид гравитация всъщност се съгласува с наблюденията," заяви Верлинде. "При големи мащаби, изглежда, че гравитацията просто не се държи така, както прогнозира теорията на Айнщайн."

Това предизвика много критики като тази на астрофизика Брайън Коберлейн (Brian Koberlein) и тази на Франсис Наукас (Francis Naukas).

След това през декември миналата година едно проучване на слаби гравитационни лещи, показа, че теорията на Верлинде е в съответствие с наблюденията.

А сега една скорошна публикация, от 23 юни, представя нов модел на тъмната материя , която използва отношението на Тъли-Фишер, за да обясни тъмната материя.

В астрономията отношението на Тъли-Фишер (Tully-Fisher relation) е емпирична връзка между масата или присъщата яркост на спиралните галактики и ъгловата скорост или широчината на спектралната плътност на мощността на излъчванията. Тя е публикувана за първи път през 1977 г. от астрономите Брент Тъли (Brent Tully) и Ричард Фишър (Richard Fisher).

Известният астрофизик и блогър Итън Сийгъл приветства новото проучване в Тwitter: "Тъмната материя теория триумфира..."

Верлинде му отговаря с туит, в който коментира, че това е теория а ла епицикли, позовавайки се на Птолемей, който в древни времена описва орбитите на планетите с изкуствени епицикли, предполагайки, че планетите обикалят Земята, а не Слънцето.

Впоследствие Итън Сийгъл коментира отново с друг туит.