Кой плащаше тренировъчните лагери и оръжието на „Ислямска Държава”?!

/КРОСС/ Интервю на Галя Горанова с Алекс Йорданов

a-specto

Алекс Йорданов е роден в София през 1960 г. Седемгодишен заминава при баща си във Франция. Завършва образованието си там. Следва архитектура в Художествената академия в Париж. През последните 15 години се занимава с журналистически разследвания включително в най-голямата частна френска телевизия Канал+.
В момента е на свободна практика, пътува в горещите точки по света и прави документални филми, пише книги и снима репортажи. Алекс Йорданов е част от екипа от журналисти, участвали в транснационалното разследване на „Вашингтон Пост" за тайната програма „Грейстоун" в САЩ, стартирала в рамките на борбата срещу тероризма след атентатите от 11 септември 2001 г. Наскоро във Франция излезе от печат най-новата му книга „Тайната история на Мерах".

Алекс, какви тайни разкриваш в книгата си „Тайната история на Мерах", която излезе наскоро във Франция? 

В книгата описвам историята на човека, който се превърна в символ на новия тероризъм. Примерът му продължава да се цитира в пропагандните видеоматериали на Ал Кайда и „Ислямска държава" в YouTube. Мерах е олицетворението на тероризма 3.0, проповядван от идеолога на Ал Кайда Ал Сури в неговия наръчник от 1500 страници, четен и разпространяван сред джихадистите от 2005 г. насам. Това е тероризъм от ново поколение, low-cost тероризъм, който не струва скъпо. И в който воините на Аллах сами избират мишените си. Замисълът е да има все повече атентати, малки, но чести, със силен отзвук в медиите. С идеята да се предизвика ответна реакция и да се стигне до сблъсък с европейците. Това е крайната цел. С идеологията ме запозна лидерът на Ал Кайда в Европа, който понастоящем се намира в затвора Зеница в Босна. Не става дума да се стигне само до Виена, както на 11 септември 1683 г., а да се покори Рим. Книгата описва света на джихадистките бойци като Мерах, в който ислямът се смесва с престъпността. Както ги наричат във Франция, „ислямопрестъпници". Чрез въоръжените си действия те си купуват идентичност, стават някой друг, добиват мощ, която им позволява да разполагат с живота на другия. Мишените са прецизно подбрани. Евреи, спортни събития и мюсюлмани на военна и полицейска служба. В книгата си описвам и оперативното състояние на западните служби, които са напълно задминати от събитията и много скоро ще бъдат заменени от самоорганизиращи се народни милиции.

От нападението срещу редакция-та на „Шарли Ебдо" до сега атентатите във Франция не стихват. Способни ли са френските служби да противодействат ефективно на тази заплаха? 

Премиерът Валс каза неотдавна, че истината не бива да се премълчава, и призова французите да свикват с тероризма в бъдеще. Това е новата „нормалност" на Франция. Това, което констатирам, е, че явно уроците от терористичните атентати на Мерах не са научени. По време на разследването бяха открити сериозни пропуски. Оттогава се случиха цяла поредица атентати в Брюксел, „Шарли Ебдо", Вилжюиф и едно показно обезглавяване в Изер преди месец. Без да броим провалените атаки. Това вече е много. Започне ли рязане на глави във Франция и в Европа по религиозни причини, явно проблемът е сериозен. Как е възможно да разпоредиш подслушване на родителите на братята Куаши, при положение че те са починали преди 20 години?! Наскоро стана ясно, че Глам* (убиецът от Вилжюиф) е живял в една и съща кооперация с братята Куаши и че приятелите на Мерах са го снабдявали с оръжие, доставяно от Сирия. Службите са наблюдавали всички тези лица и въпреки това те успяха да извършат убийства или да избягат в Сирия... Проблемът е, че полицейската администрация е пирамида. Оперативните полицаи работят много добре на терен, както се видя в случая с Мерах. Само че нагоре се къса сътрудничеството с дирекцията в Париж и между отделните служби. Има и едно абсолютно непознаване на радикалния ислям и на неговата идеология. Полицаите на терен нямат време да се занимават с тази теократична война, а решаващите фактори в Париж не знаят как. Към това се добавя и чисто политическата страна на въпроса. Проблемът се прикрива, за да не бъде понесена отговорност за него. Същото забелязах и в България при срещата ми със задържания Фриц-Жоли. Карайте да върви, всичко е наред. Не, не е наред. Проблемът вече се е настанил тук, а властта се прави на сляпа. Също в Македония и в Босна. Последните инциденти в тези страни не са просто изолирани акции, а началото на сериозна конфронтация в Европа.

Какво не разбират службите по отношение на ислямския тероризъм?

Малцина се интересуват от тези въпроси. А има много умни хора, които пишат цели книги за това, като професор Жил Кeпел от Университета по политически науки в Париж или международния консултант Самюел Лоран, който пише за в. „Монд". Двамата издадоха великолепни трудове за това как функционират терористичните мрежи, само че никой не им обърна внимание. В същото вре-ме е пълно с многознайковци, които ще ти обяснят всичко за живота, какво е това ислямизъм, как младежта пропада, републиката загива и прочие глупости. А никой не обяснява как мислят тези хора.

А как мислят те?

Ако обследваме внимателно всички помащабни атентати до тук, ще видим, че следват дословно наръчника на Абу Мусаб ал Сури, убит в Алепо през 2014 г. Целта е да бъдат разрушени западните общества и радикалният ислям да се наложи като решение. Всичко вътре е описано с поразителна точност включително мишените на бъдещите атентати. Тактиката е напълно избистрена, остава само да се приложи на практика. Според този теологичен наръчник джихадистите трябва да са автономни и непредвидими, оставена им е свободата сами да изграждат оперативните си мрежи съобразно средата, която обитават. В документа Ал Сури посочва и мишените на запад: това са мюсюлманите „предатели", които служат в армията на „неверниците", също така евреите (но не и синагогите), както и спортни събития, които привличат много хора. И ако проследим атентатите до тук от Мерах в Тулуза през братята Църнаеви в Бостън, Немуш в Брюксел, та до Кулибали-Куаши във Франция, ще видим, че всички следват дословно тези инструкции. Вече не говорим за терористични групировки, а за сложни мрежи. Фалшивите паспорти може да са на едно място, оръжието - на друго. Хората не се познават помежду си, но същевременно са във връзка. Не може да се идентифицира шефът сред тях. Това са разни разклонения от автономни бойци. Но за да пристъпиш към действие, трябва все пак нещо да ти прищрака в главата, да отговаряш на определен профил. Затова се разчита на бройката. Ние така и не знаем колко точно са французите в „Ислямска държава" - 1000 ли, 2000 ли, но това е без значение. И 10 стигат, за да предизвикат тотален хаос в страната. Проблемът е, че хората не разбират исляма. Крайно време е да зарежем политкоректността и да започнем да казваме нещата такива, каквито са. А не след всеки атентат лидерът на мюсюлманското вероизповедание във Франция г-н Али Бубакер да излиза и да разправя, че, виждате ли, ислямът не бил виновен. Не знам дали е виновен, но не виждам да има терористи католици, будисти или православни. Има една английска поговорка: „Когато има много гнили ябълки, значи има проблем с градината". Не може вечно да се оправдаваш, без да погледнеш какво има в градината. Трябва да разберем, че в исляма има непоклатими догми. Тези, които го изповядват, никога няма да тръгнат срещу исляма, дори и да водят светски живот, да ходят по дискотеки, да не влизат в джамии и пр. Никога няма да тръгнат срещу семейството си, срещу религията. Което видяхме и в случая с „Шарли Ебдо". Да, можем да се смеем на всичко, но не и на Пророка. Но това вече е изключение! Някак си не разбираме, че те така са устроени, не могат да разсъждават по друг начин. Тези хора са готови на всичко, не им пука. Западният човек трудно разбира, че за тях животът не значи нищо. Ако човек влезе във Фейсбук, ще разбере, че смъртта за тях е нещо като дълг. Имат девизи от рода на „Всяка крачка в живота е крачка към смъртта" или „Не ми пука за живота, искам да се възнеса". За тях е привилегия да умрат. Все неща, които ние с вас не можем да разберем. Нито пък френските, английските или българските служби и политици. Преди да бъде убит, Мерах казва: „Аз обичам смъртта така, както вие обичате живота!".

Откъде идва този неистов стремеж към смъртта, от религията ли?

Как си представяте някой европейски политик да каже на мюсюлманите: реформирайте си религията! Никога! Това е равносилно на политическо самоубийство. А това е реалността. Веднъж в миг на просветление същият този Али Бубакер каза в едно телевизионно предаване: „Ислямът е идеология". Което ще рече политическа идеология. Разликата между нас (европейци, китайци и пр.) и мюсюлманите е в това, че при тях религията е пропита в самата тъкан на живота. В мюсюлманския свят не можеш да вземеш нито едно важно решение, без да се съобразиш с Корана или с религията. Ти не можеш да се ожениш, да се нахраниш, да извършваш банкови операции, без да спазиш религиозната традиция. Тя е самият живот. И в това е фундаменталната разлика между 80% от планетата и останалите 20%. Дори светските хора в Египет, които имат нормални семейства, децата им ходят на училище, жените могат да завършат университет, дори те, когато трябва да вземат важно житейско решение, се позовават на религията, която е интегрална част от живота. И в края на веригата стигаме до Мохамед Мерах, Кауши, Кулибали и т.н. И това никой не го разбира, защото ние с вас сме възпитани другояче, израсли сме в друго общество. И това неразбиране се отнася както за политиците ни, така и за службите.

В този смисъл може ли да се говори за война на религиите, на християнския срещу мюсюлманския свят?

Да, война с част от тази религия. По време на диктатурите в арабския свят през 70-те този проблем не съществуваше. Защото религията бе изтласкана на заден план. Садам Хюсеин вкарваше хора в затвора за това, че прекалено се молят. Насър и Мубарак също се бореха с религията. За да се задържат на власт в един динамично променящ се свят, особено след цифровата революция, някои режими на Арабския полуостров имат интерес да подхранват ислямския тероризъм и плащат за това. Преди време бях в Саудитска Арабия на световна конференция за борба срещу тероризма, забележете, с участието на всички тайни служби. Това е, все едно да организирате международна конференция за кражбите на коли в България! Виц! Не е за вярване, но в центъра на Рияд можете да видите офиси на организации, обявени за терористични от САЩ и ЕС! И никой не пита защо! Това е ужасяващ двоен стандарт, който поощрява насилието. Да речем, че сега „Ислямска държава" се издържа от собствени приходи, но преди това кой я финансираше, кой плащаше за тренировъчните лагери, за оръжието? Американците успяха да приложат плана си за дестабилизация на Близкия изток и сега, както във Виетнам и Афганистан, творението им се обръща срещу тях. Те бързо се усетиха, че в резултат на хаоса Иран започва да разширява влиянието си сред шиитските общности. И какво по-ефикасно оръжие срещу шиитите от подхранване на сунитския тероризъм? Избираш най-смахнатия измежду тях, тренираш го, въоръжаваш го и го пускаш да се оправя! Това бе тежка грешка на американците, грешка в кастинга.

Има ли лагери за подготовка на джи-хадисти в България и знаеш ли нещо за дейността им?

Не. Но познавам лично двамина, тунизийци, които са идвали на обучение тук. Не ми казаха къде точно. Вероятно и сами не знаят къде именно са ги отвели. Били са общо група от дванадесет човека от Западна Европа, Босна и Албания. Тренирали са ги във вътрешността на някаква къща. Страхували са се от дронове.

Имал си привилегията да работиш в екип с Глен Грийнуолд и Лаура Пойтрас, журналистите, които разкриха скандала с незаконното глобално подслушване от страна на американската Национална агенция за сигурност (NSA) благодарение на изнесените документи от Едуард Сноудън. Как мислиш, беше ли адекватна и достатъчна реакцията на подслушваните европейски политици, сред които френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел? 

Съединените щати имат средствата да насочват гигантските си уши, накъдето искат. Както казват на Уолстрийт: „Информацията е власт". Да знаеш и да предвидиш е безценно икономическо предимство. Ако България или Франция имаха същите средства, щяха да правят същото. Нищо учудващо. Американците не бяха особено елегантни в извиненията си към техните съюзници, след като бяха спипани с ръка в чуждата чанта. Крайният резултат обаче бе, че покрай тази история се сдобиха с още по-големи приятели. Публиката се заблуждава, че американската революция в Украйна бе в отговор на Сноудън заради хронологията. Тъкмо обратното, Майданът беше подготвен много преди това. А Сноудън дойде като подарък от небето за Путин. Електронният шпионаж е като всяко друго икономическо и политическо оръжие. Той ти дава известна преднина пред останалите. Във Франция заради атентата срещу „Шарли Ебдо" и под прикритието на борбата с тероризма парламентът прие един убийствен за гражданските свободи закон. Гласува го потайно, в 3 часа през нощта. Това е обратната страна на медала. Трябва да се сложи ясна граница докъде могат да бъдат шпионирани хората и кои точно.

Ти често се връщаш в България и следиш българската политика. Как възприемаш политическите решения на сегашната власт в това число пълното й подчинение на американските интереси и сляпото следовничество на директивите от Брюксел?

Онзи ден отворих един вестник и попаднах на интервю с кмета на Сливен. С нескрито самодоволство този човек правеше равносметка на управлението си, като се хвалеше, че е усвоил 110 милиона по „европроекти". Това направо ме шокира. Като че ли очаква да му дадат медал за това, че си е свършил работата в полза на обществото. Българската политическа класа целокупно участва в самоубийството на нацията от 1990 г. до сега. Никоя от партиите на власт не инвестира в бъдещето, ще рече, в образование, и поне от уважение да се погрижи за възрастните хора. Не успяха да капитализират единственото добро наследство от комунизма: доброто образование. Да създадат например важен университетски център, да привлекат известни преподаватели. Най-добрите щяха да дойдат. Универсално правило е, че когато дадеш подходящите инструменти на младите, те ще се справят и ще генерират икономическа активност на място при излизането си от университета. Политиците изпразниха страната от живителните й сили, източват й кръвта от години. Може да звучи общо, но е съвсем вярно. Народът изглежда изчерпан и сякаш няма сили да се опълчи на една политическа система, откъсната от хората. Европейският съюз е мит. Средният европеец не знае кой го управлява, той не избира пряко хората на европейския връх. Във всеки случай, докато няма обща европейска отбрана, не може да има Европа. А НАТО е всичко друго, но не и европейски съюз. На референдума за европейската конституция французите казаха „не" на тази Европа, както и други страни впрочем. Но тогава Саркози наложи силово решението през мнозинството си в парламента. Европейците стават все по-скептични. Когато възникне сериозен проблем като Гърция, просто Меркел идва в Елисейския дворец или Оланд отива на вечеря в Берлин. Останалите никой не ги пита, а и те нямат какво да кажат. България допусна капитална грешка във външната си политика, като обърна гръб на Русия само за да се докаже като „добър ученик" пред Брюксел. Изкуствените или наложени съюзи никога не издържат, трябва да се залага на вече съществуващата естествена историческа близост. Някой може ли да ми обясни фиаското и икономическото самоубийство на България по проекта „Южен поток"? Какво получи държавата срещу своето „не"? Това си беше откровено национално предателство. Както ми каза веднъж един бивш френски премиер, България вече не е страна, а карта с граници. Можеше поне да се направи опит за извличане на полза от географията. Във всеки случай последният пример с газопровода предизвика бурен смях във френския парламент. Покрай книгата за Мерах общувах често с френските служби. Наскоро един високопоставен служител, който се връщаше от международна конференция за сътрудничество между службите, ми каза: „Вашите политици не обичат страната си...". Имаше предвид българските. Беше ми неприятно да го чуя. Не знам какво точно е имал предвид, но констатацията му прозвуча обидно тъжно. Сякаш вече е прекалено късно...

Сега върху какъв проект работиш?

Те са няколко. С един художник замисляме да направим комикс по аферата „Бетанкур, Л'Ореал, Саркози". Подготвям и нова политическа книга, за която все още нищо не мога да издам. Паралелно с това започваме снимките на мащабен документален филм за участието на жените в политиката заедно с една американска журналистка. В днешния свят може и да се окаже полезно. Сложно е да се обясни с няколко думи, но например щатът Керал в Южна Индия се управлява само от жени. Те заемат всички ключови постове в обществото. И постигат забележителни резултати, ограмотяват 90% от населението, докато за останалите над милиард индийци това е сериозен проблем. Същевременно все повече жени се издигат до високи държавни постове включително и в Африка, където ролята на жената винаги е била второстепенна. Да не говорим за Меркел, Русеф или историческите пионери като Маргарет Тачър или Индира Ганди. Този месец започвам работа и над филм за глобализацията на рап индустрията. Както знаеш, още от малък съм приятел с Ice-T и Red Hot Chili Peppers. Филмът разказва една история на успеха по американски, в която хлапетата от гетото стигат до Уолстрийт. Dr Dré продаде Beats на Apple за 3 милиарда долара, а Vitamin Water на рапъра 50 Сent беше закупена от Coca-Cola за 4 милиарда, ако трябва да цитирам най-известните примери в тази индустрия. Което от своя страна повдига въпроса, какво означава да си артист в днешно време, тъй като по-голямата част от приходите не идват от музика. В повечето случаи тя е пиратирана. Това е филм за света на шоубизнеса, но разказва и лични истории.