- 28 Дек 2024 |
- USD / BGN 1.8743
- GBP / BGN 2.3536
- CHF / BGN 2.0816
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
За втора поредна година София е най-мръсната столица в Европейския съюз
21 Януари 2018 | 10:44
/КРОСС/ След като от началото на годината много граждански организации скочиха срещу мръсния въздух, следващата седмица, на 25 януари, предстои гласуване в общината на пакет мерки срещу замърсяването. Само четни или само нечетни номера на колите в определени дни в центъра, забрана за влизане на автомобили в определени зони, евтин градски транспорт в дните на замърсяване - са част от предложените мерки, ще проработят ли - в студиото на "Събуди се" по „Нова телевизия" коментираха експертът по устойчиво развитие Боян Рашев и Стефан Димитров, който е един от създателите и ръководител на Гражданска мрежа за измерване на чистотата на въздуха.
София ли е най-мръсната столица в Европа?
„Очевидно да, няма как да не повярваме на осъдителната присъда от Европейския съд", каза Стефан Димитров.
България се намира в състояние на „екологична катастрофа", според него. Традиционните мерки срещу това, не са налични. „В момента трябва да се взимат мерки за управляването на една катастрофа", каза той.
„Проблемът с качеството на въздуха не се решава с мерки", заяви експертът по устойчиво развитие Боян Рашев.
Той подчерта, че това не става „от днес за утре".
Въпреки, че София е най-мръсната столица в Европа, качеството на въздуха се подобрява, каза той, цитирайки данни на европейските агенции.
Стефан Димитров подчерта, че проблемът не е само политически, а и на обществото. Той каза, че гражданите са длъжни да съблюдават тези въпроси и да се отнасят отговорно към тях.
„Предложението за четни и нечетни номера на автомобилите е неефективно", смята Боян Рашев. Той каза, че във всеки град, в който е била предприета тази мярка, резултатът е бил повече от незадоволителен.
„Главните мерки са насочени към транспорта и отоплението", каза той.
Определени дългосрочни ефекти на предприетите политики, повлияват все още негативно върху въпроса с чистия въздух в цяла Европа каза той, като даде пример за по-ниските дизелови акцизи на континента.
Стефан Димитров от своя страна подчерта, че данъчната политика трябва да бъде променена, за да се направи решителна крачка в решаването на този проблем.