В Европа няма политическа воля за справяне с тероризма

/КРОСС/ В четвъртък вечер бе регистрирана поредната терористична атака. Този път в Барселона. След като бял микробус навлезе в тълпата от туристи на известната улица „Ла Рамбла". Равносметката до момента е 14 убити и над 100 ранени. До кога ще продължава тероризмът в Европа и защо европейските страни са безсилни в борбата с него? По тази тема пред радио "Фокус" говори експертът по кризи на сигурността проф. Вихрен Бузов.

- Как ще коментирате терористичните атаки в Барселона?

- Свидетели сме на поредния зловещ атентата, или серия от зловещи атентати, в европейски градове, в богата част на Европа. Бих могъл да кажа, че това е поредното доказателство, че в тези страни живеят много лица, които не са добре контролирани, не са добре профилактирани от службите. Това са предимно бивши бойци, участвали във войните в Близкия Изток, най-вече в Сирия, в Северна Африка, които са се завърнали след разгрома на ИДИЛ и след края на някой други военни конфликти. Те могат да използват своята военна сила само за атентати - да бъдат изпълнители на такива акции. Свикнали са да имат много пари, защото когато са били изпратени там, са получили пари и вероятно обучени от някои причастни към конфликтите „Западни тайни служби". Сега търсят отново такива поръчки. Попадат под влияние на радикални ислямисти, които проповядват в редица джамии в Западна Европа. Има свидетелства, че атентаторите в Англия и Франция са били обвързани по някакъв начин със салафитския ислям, който се проповядва в Саудитска Арабия. Вероятно има и ще продължава да има такива служби, които ще стоят на заден план, бих казал корпоративни агенти, които са заинтересовани някъде да не бъде добре охранявана границата, някъде да падне преградата пред мигрантската вълна, защото например балканския маршрут е добре охраняван. Страните от Вишеградската четворка затвориха своите граници за мигранти. Остават Италия, Испания, които са прекалено толерантни и същевременно се управляват от едни твърде либерални правителства, които не могат да контролират добре обществения ред. Европейският съюз има нужда не само да хвърля пари във Фронтекст, за да пази границите. Трябва да се вземат мерки за профилактиране на тези елементи - бившите участници във войните, на които трябва да им се потърси отговорност за това, което са правили в Сирия, в Ирак, в Либия, да бъдат въдворени по местожителство, да се затворят в лагери. Тоест необходими са извънредни мерки, с които да се прекършат всички тези странични преводи, които идват от ислямистки фондации. Те трябва да бъдат проверявани със съмнения за тероризъм. Ислямистки фондации има не само в Саудитска Арабия, а и в много страни в света. Тоест трябва да се обяви една война на радикалния ислям, в която да се включат всички европейски страни, защото врагът не е на руската граница, където Испания изпрати досега 300 войници, за да пази Литва от страховете им от руснаците. Врагът е в самите тези държави. Така че трябва да се вземат мерки и то колективно от тези страни, за да се предпазят от следващи тежки атентати. Но тук не може да се върви само с демократични средства и с изтерзаните правни системи на тези страни, а трябва да се върви с извънредни средства, както го правят в Турция.

- Отново „Ислямска държава" пое отговорността за този пореден атентат.

- Тя дълго ще звучи като марка, като реклама. „Ислямска държава" беше срината и унищожена с участието на коалицията на Русия, Иран и Турция, но тя ще продължи да се подвизава в тези атентати като идея, докато не се вземат наистина мерки да се изкорени тя от самите западноевропейски градове. Разбира се съществува и социален елемент - има хора, които живеят в гета, които не са интегрирани. Това не може да стане с магическа пръчица, но онези, които са радикализирани, които веднъж са държали оръжието, те трябва да бъдат под контрол, трябва да бъдат отворени, да им се потърси отговорност, т.е. нужни са твърди мерки срещу терористите, твърди мерки по начина, по който го правят в Турция.

- Защо Европа не може да се справи с този терор? Защо е безсилна?

- От една страна няма политическа воля. Няма политическа воля, защото европейските политици са намесени по някакъв начин, като вървящи след американците, в тези войни и то са намесени в доста тъмни сделки - в търговия с горива, със стоки от „Ислямска държава", в изпращане на войници, в планове да се унищожават суверенни държави като Либия и Сирия. а сега се гласят да разпалват пожар и в Кюрдистан. Няма единна воля, няма консенсус. Мисля, че единственият изход е гражданите сами да поискат от тях да вземат мерки, а не само да има едни акции на солидарност, които до нищо не водят, да се манифестира, като това да смениш профила си в социалните мрежи, че си Барселона или Париж. Това до нищо няма да доведе. Трябва да се вземат твърди мерки срещу тероризма, за да бъде пречупен - пречупен като финансиране, като лица, които се движат безнаказано в европейските градове, а трябва да бъдат затворени, дори и с цената на нарушаване на колективни и индивидуални права. Тайните служби трябва да знаят кои са тези лица и трябва да ги преследват безпощадно.

- Разширява ли се обсегът на държавите, които попадат под прицела на терористите? Както знаем преди бяха Англия, Франция, а сега Испания?

- Испания никога не е била изключвана от обсега. Нека да припомним атентата на гара „Аточа", който ги принуди да върнат испанските войски, които бяха изпратени на акция далеч от границите на Испания, и смени дори и политическите нагласи. Испания, след евентуалния Брекзит, стана една от водещите страни в Европейския съюз. Освен това тя е много важен коридор, през който от Северна Африка, през Мароко, могат да нахлуват и да търсят мигрантски статут всякакви орди от Африка. Така че тя е важна. Да се надяваме, че тук на Балканите нещата ще бъдат държани под контрол. Засега правителството на Сърбия проявява наистина сериозна воля да спре бежанския поток. В Румъния също има подобна политика. България трябва да се присъедини към тези страни от Вишеградската четворка, които затварят границите си, защото ние трябва да избираме с кого ще живее, а не трябва да ни се налага.