Политика като на една човешка длан

/КРОСС/ Не само че всички партии влязоха в този парламент, ами някои влязоха и по два пъти. Например БСП влезе като „БСП - лява България" и като „АБВ", а „Атака" се настани и като „Патриотичен фронт" (Национален фронт за спасение на България). Хм, ако продължа да проследявам произхода на парламентарните формации от върха към корена, накрая ще излезе, че многократно влезе всъщност една-единствена партия -БКП, комбинирала своите филизи, коренища, калеми и други разклонения в осем формации. В съботата преди изборите това теоретично изглеждаше много добре, в понеделника след изборите това на практика се оказа доста зле.

Предишният парламент беше справедливо определян като неприемлив и непродуктивен, защото една част от българиme не бяха представени в него. Сега уж всички са представени, но още преди свикването си парламентът е нарочен за неприемлив и непродуктивен, защото не може да събере мнозинство по повече от един въпрос. Има две десни формации (ГЕРБ и РБ) от едно дясно европейско семейство, но и това не улеснява нещата, защото в това семейство едната партия е със статут „заварени", а другата драпа за „доведени".

Първите - с високо положение, вторите -с високи претенции

Освен това, дори заварените и доведените да се разберат, математиката не им стига. Ще трябва да се посегне към една друга двойка от кръвно скарани братя („Атака" и „Патриотичният фронт"), които са си лика-прилика, но в името на парламентарното мнозинство ще се наложи да се правим, че едните са европатриоти, докато другите са азиатпатриоти. Има още две други формации (ГЕРБ и ДПС), които се схождат по всичките си приоритети и връзват математическата сметка, но там пък друго усложнение -както знаем, един джентълмен не е истински джентълмен, ако няма клуб, в който да не се е зарекъл, че кракът му няма да стъпи. Та и Бойко Борисов, който даде джентълменско обещание на народа, че няма да стъпи в клуба на ДПС.

Новият парламент, в който уж всички сме представени, ще бъде по-труден от стария, в който не всички бяха представени. Но той има едно неоспоримо предимство. Сега повече от всякога нещата са като на длан - видими, обозрими, отчетливи. Представителната демокрация изкара на сцената всички нас и ни каза да се оправяме. В смисъл: „Ами, оправяйте се, това си е ваша работа, сега всички сте на един терен". А също така и в смисъл: „Ако сега не се оправите, няма за вас оправия". Но най-вече в смисъл: „Или се оправяйте, или ще се намери кой да ви оправи". Ситуацията е като под микроскоп - всяка лъжа, увъртане, хитруване, надцакване са увеличени многократно, бодат очите. Ако не си ги затваряме, ако не гледаме през розовите очила на партийно верноподаничество, сега повече от друг път имаме шанса да видим кой какъв е. Положението е, както би изпяла Ивана, „нали за цирка чакахте, ами тогава гледайте". 

Всички са/сме на дансинга. Ситуацията е оголена до нерв, преструвките не минават.

БСП повече не може да се преструва, че е възприемана от електората си като права, когато съгреши дори. Друг е въпросът дали най-сетне е разбрала, че не електоратът я предаде, а тя предаде електората си. БСП се е запътила към мястото на третия, към ролята на балансьор и може би даже вече щеше да е пристигнала, ако традиционният балансьор ДПС не се удържаше да не я надмине в изборните резултати. Дни преди изборите БСП даде знаци, че има намерение да се съхрани, като участва в управлението. Минути след изборите БСП разбра, че може да се съхрани единствено ако не участва в управлението. Това си е завой, от който дълго време ще им се вие свят.

Осъзнава ли социалистическата партия докъде се е докарала? Като че ли -да. Наясно ли е кое и кои я докараха дотук? По-скоро не. Разбира ли, че за нея сега здравословното е да стои далеч от властта? Категорично да. Минава ли й изобщо през ума, че никога повече няма да бъде партията, която е била? Че не синята идея и десните хора бяха нейните най-силни врагове, а времето и самата тя на себе си? Как си обяснява парадокса, че беше в силата си преди, когато страната беше залята от синята вълна, а най-слаба е сега, когато постижението на сините е, че въобще успяха да влязат в парламента? Осъзнава ли, че този път е прекрачила прага, след който връщане в същата роля няма да има? Едва ли.

Не минават старите преструвки и в ГЕРБ. Бойко Борисов вече не може да претендира държавата да се управлява в единствено число. Седмици наред преди изборите лидерът на ГЕРБ поставяше задача пред избирателите да вкарат в парламента нужната му бройка, но минути след изборите му се наложи да разбере, че не лидерите, а избирателите поставят задачи - да се оправят лидерите с наличната бройка.

Като всички останали хора и политиците са най-застрашени да умрат от онова, за което са готови да живеят. 
26 януари 1995 г. В този ден Меркурий е бил ретрограден. „Така се обяснява и крахът на управлението на Жан, което завърши с банкова криза, чудовищна инфлация и кръв по площадите."
- Симеон Сакскобургготски се закле като премиер на 24 юли 2001 г. Тогава Меркурий е бил в знака Рак и не е бил ретрограден. Обаче на 6 април същата година, когато царят даде обещанието за 800-те дни, в които ще оправи българския народ, от знака Риби Меркурий прескача в знака Овен. „Тези обещания са дадени под въздействието на Меркурий в Риби, а там планетата е много лошо поставена. Тя стимулира някакви халюцинации, въображения, нещо в сферата на фантазиите."

- Бойко Борисов оглави правителство на 27 юли 2009 г. Тогава Меркурий е в знака Лъв и е директен. „Обаче има един голям препъникамък пред премиера, излъчен от ГЕРБ. На 22 юли същата година има пълно слънчево затъмнение. Това е феномен, който по принцип влияе върху развитието, независимо дали на личността, държавата или правителството. Може би точно това слънчево затъмнение е предопределило, че няма да е чак толкова дълъг неговият мандат."

Е, Борисов подаде оставка едва на 20 февруари 2013 г. Забележете обаче, че три дни по-късно отново започва ретрограден Меркурий. Люмиер уточнява: „Борисов е роден под знака на Близнаци, а господар на неговата зодия е Меркурий. С това се обяснява спонтанното му решение да подаде оставка"...

Впрочем ретроградният Меркурий и сега се меси във вътрешната ни политика, както прави руският вицепремиер Дмитрий Рогозин. На него обаче още не му е хрумнало да пише в Туитър, което смятам за огромна грешка. По една проста причина - статусите на ретроградната планета в социалната мрежа биха облекчили работата на т.нар. анализатори, политолози, социолози и наблюдатели, които постоянно се сблъскват с най-обикновени меркуриански неясноти и противоречия, но им се налага да ги обясняват с приоритети, политики, идеи, платформи, реформи и прочие. Веднага давам примери: 1. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поиска да формира коалиционно правителство със сключено споразумение между партиите. Това се случи само три дни след като обяви твърдо намерение да избегне подписването на коалиционно споразумение и да прави кабинет на малцинството „със споделена отговорност". После се скри и изпрати на преговорите три дами от партията си.

2. Лидерът на претърпялата изборен погром БСП беше категоричен, че партията му ще бъде опозиция, но ще подкрепя бъдещото правителство за важни закони и решения. Това обаче ни най-малко не попречи на социалистите да се явят на преговори с ГЕРБ, за да установят в крайна сметка, че между тях има много и непреодолими различия.

3. ДПС обяви, че ще подкрепи правителство на малцинството, без да иска участие в него. На преговорите се установи пълно съвпадение в позициите по 12 от 18-те приоритета, освен това двете партии имат и парламентарно мнозинство. ГЕРБ обаче отказа коалиция и дори се зарече, че повече разговори с ДПС няма да има. Обяснението беше, че Движението участвало в „анти-ГЕРБ коалиция", макар че тъкмо благодарение на него предишното правителство падна от власт.

4. Николай Бареков, който беше най-яростният враг на Бойко Борисов, пръв му предложи съдружие. Лидерът на ББЦ заплашваше да се обеси, ако не стане премиер, но след изборите от 5 октомври предпочете Европарламента. Още преди групата на партията да положи клетва в НС, тя започна да се разпада. Междувременно Борисов похвали Бареков, че проявява... политическа класа.

5. ГЕРБ седна на една маса с Реформаторския блок, който настояваше Бойко Борисов да не е премиер. Сетне РБ сведе условието си до предизборен трик и грешка, а някои започнаха да се договарят с ГЕРБ за постове. Резултатът: лидерите на партиите, които отдавна не крият непоносимостта си един към друг, подписаха обща „Платформа за формиране на отговорно, управленско, политическо мнозинство в 43-тото Народно събрание". Че даже се явиха с нея и на преговорите...

По последната точка ще дам още един пример за влиянието на ретроградния Меркурий - под формата на диалог:
Радан Кънев (ДСБ): Ако избиването на ръце е да променяме лоши практики, да, ще извиваме ръце, та ще пукат. Ако избиването на ръце е да променяме правосъдието, то ще извиваме ръце до счупване.
Бойко Борисов: На преговори на мен не ми се ходи с гипсирани ръце и не ми отива. Защото помните, Христо Бисеров от парламентарната трибуна искаше да ми избие зъбките, сега Радан Кънев иска да ми чупи костите.
Най-смешното е, че след размяната на тези реплики се обади и бившият лидер на СДС Мартин Димитров, който дълбокомислено отбеляза: „Ако постигнем съгласие за политиките, всякакви персонални решения са възможни." Политики ли? Като ще си чупят ръцете, защо изобщо сядат да преговарят - ей, Богу, това може да знае единствено този лукав и подмолен Меркурий!

Какъв тогава е изходът?

Неделя, публицистично предаване по една от големите телевизии. Върви репортаж с ясновидка, която гледа на... яйца. Пуска ги в буркана и гадае, а водещата няма търпение да каже за „яйцето на Бойко". Ясновидката е отракана, не казва нищо определено. Само вика: „Той си знае, той я е наредил."

Това е чудесен сюжет за фентъзи, стига само да го четем. Ако отново и отново, и отново ни се наложи да го живеем обаче, би трябвало да предпочетем научната фантастика. Дори си представям колко хубаво ще ни бъде: Всички кацаме на ретроградния Меркурий, нещата си идват на място. ГЕРБ се коалира с ДПС официално. БСП свиква поредния пленум и се разпуска. Бареков се самоизключва с отвращение. Докато реформаторите прокарват драстична съдебна реформа, чупейки собствените си крайници и избивайки се помежду си, върху #Кой пада дебела сянка. Сянката, разбира се, е на Луната, на която й е писнало да ни гледа. Въпреки това президентът свиква парламента и обявява война на Русия. Към небето излитат изтребители, купени с последните пари от бюджета, докато сме живели на Земята. Приветстваме ги с розови свирки и вувузели.
Най-сетне си отдъхваме: ще ни има, а може би някога ще имаме и правителство.

Веселина Седларска

„Тема”