Местан стана излишен

/КРОСС/ Сега Местан ще се извини ли на Доган, попита във Фейсбук един приятел тези дни, след като стана ясно, че турският президент Ердоган се обадил на Путин, за да му се извини за сваления руски самолет.

Турция и Русия започнаха да стоплят отношенията си и основанията за съществуването на Лютви Местан в политиката започнаха да се топят като ланшния сняг. Той бе изгонен унизително от ДПС поради много причини, но формалната бе изказването му в полза на Турция и против Русия след свалянето на руския изтребител преди седем месеца.

Тогава в декларация от парламентарната трибуна Местан посочи, че нарушаването на въздушното пространство и суверенитета на която и да е държава, член на НАТО, е нарушаване на самия Атлантически съюз. „За мен беше гаф тази декларация, г-н Местан", каза Доган месец по късно и дългогодишната кариера на Лютви в ДПС приключи за няколко минути.

Всички знаем продължението и унизителното му бягство с куфарите и Ширин в турското посолство, но сега само ще припомня, че след това Местан се опита да легитимира неродената си партия именно въз основа на антируската риторика в полза на Турция, прикрита зад евроатлантически клишета. Сега излиза, че Доган е бил прав, а извинението на Ердоган означава, че Русия не е нарушила въздушното пространство на Турция и в този смисъл декларацията на ДПС е била грешка.

Грешка на Лютви Местан. Разбира се, само по себе си това не е достатъчен повод Турция да оттегли финансирането и подкрепата си за неродената му партия, но на Лютви за пореден път ще се наложи да обръща палачинката и да потъва във витиеватата си риторика, за да излезе от конфуза. Например ще бъде интересно да се чуе коментарът му за предложението на Турция руски самолети да излитат от базата в Инджирлик, за да бомбардират позициите на „Ислямска държава" в Сирия, или на решението на Путин руските туристи отново да посещават Турция. Всъщност е все едно какво ще каже Местан, защото думите му на политик вече нямат никакво значение.

Турция ще спре да го подкрепя и защото той се провали в опита си да разцепи ДПС, а за шест месеца успя да докаже единствено, че е поредният нарцис в българската политика, който без голяма партия зад гърба се превръща в господин Никой. Местан се оказа толкова безпомощен лидер, че единственото, което му хрумна в последните месеци, за да привлече вниманието към себе си, бе да извади от нафталина изтърканата тема за Делян Пеевски.

„Кой назначи г-н Пеевски", се сети да пита бившия лидер на ДПС в студиото на БТВ преди месец и показа на всички колко е слаб и безпомощен. Без истински политически идеи и с безкрайно самомнение, което дотолкова го заслепява, че го кара да забравя собствената си история. Впрочем за назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС Лютви Местан носи най-голямата отговорност, тъй като тогава бе лидер на ДПС, чийто депутат бе Делян Пеевски, и основен участник в управляващата коалиция, излъчила Орешарски за премиер. Всичко това днес е без значение, а опитите на Местан да се прелегитимира през него показват тоталната му политическа импотентност.

Той е на път да приключи окончателно в политиката, а възобновяването на политическите и икономическите отношения между Турция и Русия ще ускорят този процес. Освен без електорат бившият лидер на ДПС се оказва и без кауза, доколкото сляпата защита на Турция и глупавата агресия срещу Русия може да бъде такава. Вероятно е да направи последен опит за оцеляването си през есента, ако се кандидатира за президент.

В миналия си коментар писах за този сценарий, който е възможен и който може да предизвика известни главоболия на Доган, защото ще се наложи ДПС да играе за първи път със собствена кандидатура, за да неутрализира Местан. Ако той се яви обаче, няма да може да събере повече от няколко хиляди гласа, което автоматически ще го изпрати в небитието. Ако не го направи, ще бъде обречен на тиха и незабележима политическа смърт.

В един момент никой няма да се сеща да го кани по телевизията, а Турция едва ли ще харчи пари само за да обслужва неприличната му суета. Не вярвам политикът Местан да липсва на някого, но със сигурност ще е поредният, от чието егоцентрично присъствие с радост ще се отървем.

Коментар на Явор Дачков

в. Галерия