Д-р Н. Михайлов: Компрадорското съзнание означава провинциализъм

/КРОСС/ „Настъпва сякаш краят на този безметежен европеец, на този либерален демократ, мултикултуралист, консуматор, хедонист, чаровно небрежен, чаровно лекомислен. Франция трябва да си припомни - ако не масово, то поне в редица случаи, този вкус към героичния жест, към достойнството и честта и високата нота на живеене. Ако Европа и в частност Франция, която беше уязвена, желае да защити правото си на живот, трябва да избере нещо от аскетичния режим на самоограничението, нещо от развода с илюзиите и да се свърже с реалността, каза психиатърът д-р Николай Михайлов в интервю за БНР.

„Букетът с илюзии е изтърван на цимента. В Европа има два града: Париж - на нова Европа, и Рим - на Стара Европа. Когато в тези два града се случи нещо, Европа е уязвена право в сърцето - всички реагират. Европа има усет, че е извършено кощунство - загинали са 130 души! В Сирия са загинали около 300 хиляди души от терористични актове. Когато загинат в Донбас - нищо, когато другаде - също нищо...Европа живее с илюзията, че представлява някаква специална траектория, която има привилегировани права да се радва на живота, защото е постигнала много и диктува правилата", посочи той и повтори, че това е ужасна илюзия.

„Ислямска държава" не представлява остров на злото в океан от доброта. Във всеки случай контрастът не е толкова ярък, колкото изглежда на пръв поглед. Защото каквото и да се говори, има скрити, исторически проточени линии на Запада. Може да се говори и технически - как е връчено оръжието на тези хора и как са произведени тези групи? Има дълбоки неща, които Западът е длъжен да преосмисли", подчерта д-р Михайлов.

„И ние, българите, мислим за рисковете, защото сме под знака на риска. Основният риск е политическият елит и това, което той ще направи. Мисля, че този елит не може да защити българите по причина на родовите му недостатъци - той е верноподанически, с отчуждено съзнание, той няма характер, няма воля. Той има идея за проточване на политическата кариера, за укритие, за себеспасение. Той не може да поеме рискове за себе си", каза Михайлов в отговор на въпрос за перспективата на България. Той подчерта, че в тази ситуация се искат твърдост и въображение за риска, така и вътрешен морален натиск да бъдеш на равнището на предизвикателствата за народа, който си призван да защитиш.

„На второ място, рискът е свързан с терористичното присъствие. Но и това присъствие е неразривно свързано с поведението на политическия елит. Това, което говорят за охраняване на границата, е анекдот. Някакъв секретар се явил там, за да ловува глигани, но не ги намерил, а попаднал на бежанци, на които рекъл: „Не мърдайте, защото сега ще ви преживея като глигани". (бившият главен секретар на МВР Илия Илиев съобщи, че докато бил на лов, неутрализирал 30 афганистанци, б.р.).

„Това е виц, който изниква буквално от страшната дезорганизация на нещо ключово. При това положение например министър-председателят се явява с една бравада, с бодряшки тон да докладва, че будува денонощно и че границата е неприкосновена и т.н. Нека си дадем сметка, че този контраст между казуса на този секретар и изявленията на министър-председателя обобщава капацитета на нашия политически елит да бъде на равнището на предизвикателствата днес. Това е основният риск, това е истинската опасност и това е страхът", каза Михайлов.

Нашата нация трябва да бъде консолидирана, като изтърве собствените си илюзии и като си даде сметка, че нашите доморасли филски и фобски стълкновения нямат нищо общо с реалността. Те са фикции, наследени от една епоха, която си отиде. Тя рухна с Берлинската стена. Сега сме изправени пред предизвикателства, за които трябва да намерим интелектуален инструментариум - първо за осмисляне, а след това и за действие, смята д-р Михайлов.

„Изправени пред такъв натиск на обстоятелствата, имаме много незряла тенденция да свързваме предизвикателствата с щампи, които са обсъждали реалността преди. Но не могат да я обсъдят днес! Това е задача също на елита - този път не политическия, а на културния. Ние се нуждаем от солидарност и единодушие. Оттук нататък ще живеем в изпитание, не можем да оцеляваме в разпад, това е абсолютно невъзможно!"

Съзнанието и на културния елит е отчуждено и той фантазира европейската си проекция: „Това грубо се нарича компрадорско съзнание, но иначе означава провинциализъм".

„Има шанс и да живееш с корабокрушението достойно - то се нарича отчаяние и ако щете, безсилие на яснотата - отговори на въпроса Михайлов. - Трябва да стане ясно, че оттук нататък ще живеем трудно и че лесна победа е абсолютно невъзможна. Това е една тектонична, много дълбока промяна, ние не можем да очертаем даже периметъра й - какво ще представлява това предизвикателство?"

Той даде пример, че през последните пет години в Източна Европа само от ФБР са осуетени четири опита за купуване на „мръсна бомба".