Намалява желанието за емиграция сред младите

/КРОСС/ Намалява желанието за емиграция сред младите хора в България. Това сочат резултатите от национално представително проучване "Българската младеж 2018/2019 ", представено от доц. Борис Попиванов от Института по социология "Иван Хаджийски".Проучването е реализирано през 2018 г. от "Галъп Интернешънъл" с подкрепата на фондация Фридрих Еберт, като част от международен изследователски проект, обхванал десет страни от Югоизточна Европа, предава БТА. Целта на изследването е да идентифицира, опише и анализира младежките нагласи и модели на поведение в съвременното общество.

Доц. Попиванов заяви, че 61% от младежите у нас заявяват, че нямат намерение да емигрират. По думите му се променя структурата на самата емиграция.

"Във все по-голяма степен нараства емиграцията на ниско квалифицирани млади хора", посочи той. По думите му сега става въпрос за изтичане на "работни ръце". Материалната мотивация за емигриране доминира, практически липсват други основания за емиграция. Основни фактори за миграция са по-доброто заплащане, по-добрите възможности за техните собствени деца.

Доц. Попиванов коментира още, че ако през 90-те години основните страни, към които са се насочвали българите са били САЩ и Канада, то сега 42% от тези, които искат да емигрират посочват Германия като желана страна. Други 32% - Великобритания. Европейският пазар на труда се разглежда като възможна даденост от младите хора, която те използват, като 42% от желаещите да емигрират заявяват, че вече имат покана от други българи, които живеят там.

Като катастрофално нисък доц. Попиванов определи интереса към политиката. Според данните от изследването едва 7% от младежите заявяват, че четат и гледат новини. "Тревожно ниско е участието на младите в политически партии", каза още той. "Младежта като цяло се чувства не представена в политиката", заяви доц. Попиванов.

Той отбеляза още, че едва 14% от младите хора заявяват, че имат различия с политическите възгледи на родителите си. По думите му това касае "политически семеен конформизъм" и "нарастващ младежки консерватизъм" в ценностен тип."Европа се явява модел образец за младите хора. В Европа те виждат всичко, което смятат за ценност, но го нямат в България. Европа за тях е нереализираната България", коментира още той.

В изследването се констатира, че 62% от младите хора в България се идентифицират с демокрацията, но като цяло растат убежденията за необходимост от по-сигурна, по-твърда ръка.

По отношение на традиционното противопоставяне ляво-дясно доц. Попиванов посочи, че едва 7% от младежите в България смятат себе си за "леви", 24% заявяват себе си за "десни". "Независимо от липсата на лява идентичност се забелязва много висока степен идентификация с леви ценности по отношение на грижата на държавата и доходите", коментира още той.