Кабинетът „Орешарски" оставя резерв на ръба

/КРОСС/Кабинетът "Орешарски" оставя на служебното правителство крехки публични финанси, пише „Сега". След приспадането на предстоящи падежи по емитиран дълг фискалният резерв би се оказал на ръба на позволения законов минимум. Малък на фона на заложения дефицит е и размерът на новия дълг, който може да се емитира до края на годината.

Това показват числата за състоянието на публичните финанси. Спекулациите с данните вече започнаха, а тази седмица се очаква противопоставянето да се изостри заради свиканото с гласовете на ГЕРБ и ДПС извънредно заседание на парламента за приемане на актуализация на държавния бюджет и бюджета на здравната каса.

Финансовият министър Петър Чобанов вече се похвали, че размерът на фискалния резерв в момента възлиза на около 8 млрд. лв. Ако към тях се прибавят и бъдещи вземания от ЕС, размерът му стига 9 млрд. лв., изтъкват от МФ. Тези числа звучат респектиращо на фона на заложен минимум за размера на фискалния резерв от 4.5 млрд. лв. към края на годината. Високите нива обаче са само временни и след броени месеци резервът ще падне надолу. До края на годината предстоят три големи плащания по настъпващи падежи. Първото голямо плащане е през септември, когато трябва да бъдат платени емитирани през 2013 г. ДЦК в размер на 300 млн. лв. В края на октомври предстои плащане по други падежиращи ДЦК в размер на 400 млн. лв. На 30 ноември е падежът и по извънредно емитираните 5-месечни ДЦК заради кризата с ПИБ в размер на 1.228 млрд. лв. Само по линия на тези три падежа фискалният резерв би намалял с 1.928 млрд. лв.

В сметката е коректно да се включи и предстоящият през януари 2015 г. падеж по глобалните облигации от времето на Милен Велчев в размер на 1.086 млрд. долара или 1.58 млрд. лв. Именно заради него кабинетът пое т.г. външен дълг в размер на 1.493 млрд. евро. Тоест от сегашното ниво на фискалния резерв трябва директно да се извадят 3.5 млрд. лв. Това ще го остави на ниво от 4.5 млрд. лв. с неотчетени бъдещи вземания от ЕС (които на свой ред са рискови) или на 5.5 млрд. лв. с отчетени бъдещи средства от ЕС. В тези сметки изобщо не е включен проблемът "КТБ". За изхода от него са необходими минимум 1.6 млрд. лв. - недостигащата сума във фонда за гарантиране на влоговете.

Рисково е и ниското ниво на новия държавен дълг, който може да се поеме до края на годината. За тази година лимитът за новопоет дълг бе 4.4 млрд. лв. До момента са взети 3.467 млрд. лв. Така до края на годината държавата може да емитира по-дългосрочни книжа в размер на 933 млн. лв. при заложен дефицит в държавния бюджет от 1.47 млрд. лв. При липса на възможност да емитира достатъчно книжа, за да покрие дефицита, и недостатъчно приходи, които да захранят фискалния резерв, държавата ще бъде принудена да ползва целеви фондове в него, които не би следвало да се изразходват. Алтернативна възможност е служебното правителство и бъдещото редовно правителство да емитират краткосрочни книжа с падеж в рамките на годината, но това отново означава във фискалния резерв да има достатъчно средства, с които да се изплатят книжата. Самото правителство предложи размерът на новопоетия дълг да бъде завишен с 3.4 млрд. лв., като основната част от сумата е предвидена заради проблема с КТБ.

Ситуацията около бюджет 2014 е почти идентична с бюджет 2013, който бе актуализиран. Тогава също се наложи завишаване на дълга заради изчерпан лимит за емитиране на книжа, наложи се и намаляване на заложените приходи, а актуализацията започна точно през юли.

Снимка: Булфото