Оригинални златни монети на византийските императори в "Акве Калиде"

/КРОСС/ Някои от най-ценните находки, открити при археологическите проучвания в комплекса "Акве Калиде", ще напуснат зала "Трезор" на Регионален исторически музей - Бургас и ще се завърнат отново там. На 16 март (петък) от 15:30 часа археолозите доц. д-р Димчо Момчилов и Мирослав Класнаков ще ни пренесат в миналото, разказвайки за откритията от последния сезон и за хилядите монети, открити в този район през годините.

За да ни върне отново в съвремието, любопитна препратка към монетите на настоящето и бъдещето ще направи професорът по финанси в БСУ Сава Димов, с презентация на тема "Електронните монети" - ще научим повече за криптовалутите, какви тайни крият те и ще оставят ли следа във времето?

В "Акве Калиде" е добре дошъл всеки, който желае да научи повече за древните монети и развитието им до наши дни. Лекциите са с вход свободен и няма ограничение за брой посетители.

Колекцията от седем златни византийски монети*, открити при археологически проучвания през 2012 година, ще бъдат експонирани в преддверието на банята-музей само на 17 март (събота). Всеки, закупил билет за разглеждане на музея с включена 3D прожекция, ще получи като подарък собственоръчно изсечена монета, копие на изключително рядка сребърна тетрадрахма на Аполония от IV в. пр. Христа.

3D прожекциите са на всеки кръгъл час, като цените са 4 лeва за редовен билет, 2 лева за пенсионери и ученици, и 1 лев за деца от 3 до 7 години.

* Съкровището от "Акве Калиде" е открито на 17 юли 2012 г. То се състои от седем златни византийски монети, отсечени в имперската столица Константинопол. Те принадлежат на император Константин IV Погонат (668-685) и император Юстиниан II Ринотмет (685-695 / 705-711) - първото му управление. Парите са били скрити пред западната фасада на югоизточния аподитериум, на дълбочина около 4.50 м. под съвременния терен. Представени са трите най-скъпи номинала за епохата:

Солид - solidus

Семис - semissis = 1/2 solidus

Триенс - tremissis = 1/3 solidus

Съкровището е укрито през VIII в. и има пряка връзка с политическите отношения и военните стълкновения между младата Българска държава и Византийската империя.