Мъртви сме, казвам ви

/КРОСС/ Когато съм ставала свидетел на нещо шокиращо, винаги съм осъзнавала размера и смисъла му от някакъв дребен детайл. Давам пример: прегазените от автобус 16 души на Бакаджика преди години. Труповете им лежаха край пътя часове след трагедията, а гледката беше толкова ужасяваща, че не изглеждаше истинска. Изведнъж видях как една муха лазеше по лицето на една от жертвите, после дойде втора муха, трета. А жената не ги отпъждаше. Едва тогава разбрах, че тези хора наистина са мъртви, няма ги вече.

Снощи прочетох писмото на „Протестна мрежа” до Любослава Русева. То изглеждаше толкова нереално, толкова абсурдно, чудех се дали не е нечия шега. Но стигнах до последните редове: „Пожелаваме Ви в тези недостойни времена за българските медии да останете запомнена с нещо повече от талантлива игра с думите. Вижте Ботев, там освен талант има и нещо поне толкова важно – ценности”. Някакви хора препоръчват на Любослава да чете Ботев...Ама не просто някакви, а хората с най-големите претенции, умните и красивите. Такава необятна нищета.

Този детайл ми подейства като светкавица – такова скудоумие, такова безсилие, такава безнадеждност. Мъртви сме, казвам ви.

Веселина Седларска, журналист