Харуки Мураками: В Япония съм нежелан

/КРОСС/„Странни неща се случват по света. Не знаеш защо става така, но стана", казва японският писател Харуки Мураками. Това би могло да бъде пътеводно мото на всичките му произведения, но той говори специално за един дребен герой от неговия нов роман „Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване". Персонажът е джаз пианист, който е направил пакт със смъртта и може да вижда аурите на останалите. „Защо този пианист може да вижда цветовете на хората, не знам. Просто го прави", размишлява Мураками.

„Цукуру Тадзаки", както авторът на галено нарича последната си книга, продаде един милион копия в първите две седмици на издаването й миналото лято в Япония.

"Когато пишех книгата, моят собствен характер ми подсказваше какво да пиша. Художествената измислица и моят собствен опит се срещнаха в две паралелни реалности. И така, съвсем ненадейно, това се превърна в роман", обяснява писателят.

Мураками често засяга темата за две измерения или реалности в своите творби. Нормалният, пробуждащият красота свят и по-странната свръхестествена реалност, която може да бъде посетена, докато стоиш на дъното на кладенец (както прави героят в „Хроника на птицата с пружина"). Понякога сънищата служат за портали между тези реалии.

Неговите романи генерално се разделят на две части. Или са магическо реалистични романтични книги („Преследване на дива овца", „1Q84"), или са творби, които загатват за свръхестествено продължение най-вече под печално и досадна в рутината си повърхност („На юг от границата, на запад от слънцето", „Спутник, моя любов). Със своите неразгадани мистерии, приказки в приказките и уж сънища, „Цукуру Тадзаки" изглежда като хибрид от двата стила.

„Обичам да пиша. Харесва ми да избирам правилната дума, харесва ми да пиша правилното изречение. Това е като градинарството. Посяваш семето в почвата в правилния сезон, на правилното място. Освен това винаги си оставям време за пренаписване. То е моята любима част от писането. Първата чернова е един вид мъчение понякога. Освен това аз изобщо не харесвам крайните срокове. Когато напиша книгата, тогава", категоричен е създателят на „Норвежка гора".

Точно в момента Мураками не пище нищо. „След „1Q84" се почувствах много изтощен. Когато съм изморен от писането на голям роман, след това пиша сборник разкази. Но не и този път. Нямам никаква енергия за изцеждане. Трябва да си достатъчно силен, за да се впуснеш в мрака на ума си, - разкрива японският литературен титан. - След като написах „Цукуру Тадзаки", сътворих шест разказа за три месеца. Публикувах ги това лято в Япония под име „Мъжете без жените". Сега обаче пак съм се замислил за голям роман."

Питам го за неговите любими съвременни автори и той разпалено ми обяснява за Кацуо Ишигуро: „Мисля, че той се е посветил на писането. Харесвам и Кормак Маккарти, защото винаги приковава вниманието, и норвежкия романист Даг Солстад, защото е свръхреален писател, пише много странни романи. Мисля, че това е сериозната литература."

Мураками не чете кой знае колко от съвременните си японски колеги. Интересувам се дали се чувства откъснат от литературната сцена в родината си. „Това е доста щекотлива тема, - отговаря той. - Аз съм изгнаник в японския литературен свят. Имам своите читатели, но доста от критиците и писателите не ме харесват. Нямам идея защо е така. Пиша вече 35 години и от началото досега ситуацията е почти идентична. Аз съм като грозното патенце. Винаги патенце, никога лебед. Мисля, че играем различни игри. Всичко уж е еднакво, но правилата са различни. Екипировката е различна, игрищата също. Като при тениса и скуоша."

Любопитствам дали би приел Нобелова награда, както доста хора очакват това да се случи. „Не искам да спекулирам с това. Това е много рискована тематика. Ако все пак се случи, най-вероятно ще ме обесят на някоя улична лампа...", казва през смях писателят.

"Скот Фицджералд беше моя идол, когато бях млад. Но той е умрял на 40 години и нещо. Обичам Труман Капоти, но и той е умрял на 50 и нещо. Достоевски е моят перфектен автор, но се е споминал на 59 години. В момента съм на 65 и нямам идея какво ще се случи. В момента нямам модел за подражание. Изобщо не знам, ако доживея до 80, дали ще пиша. Може би ще тичам в парка и все още ще творя. Това би било чудесно. Кой знае."

Мураками твърди, че се опитва да мисли за себе си като занаятчия: „Бих бил перфектен калайджия. Затова трябва да пиша добри изречения - истински, красиви, елегантни и силни."

Източник: Площад Славейков