Детето на народа

Говорителят на демокрацията, бившият председател на Народното събрание и бивш посланик във Варшава Александър Йорданов си позволи през профила си във Фейсбук да даде съвет на талантливото българско дете.

Крисия, Филип КиркоровЗа незапознатите Крисия току се беше върнала с втора награда от музикалния конкурс на Филип Киркоров, проведен в бившия съветски пионерски лагер „Артек" край Ялта. Ялта, на полуостров Крим, анексираният от Русия Крим. Тук вече позабравеният демократ е вдигнал кръвното. Русофобската му натура е била длъжна да даде един бащински съвет на детето, осквернило страната. На детето, позволило си, видите ли, да спечели награда, окъпана в кръвта на хиляди украински деца...

Маститият бивш председател на Народното събрание продължава, анализирайки факта, че самото участие на детето на този фестивал е неизтриваема черна точка за България. Самият господин Йорданов вероятно си дава сметка, че позицията му е единствено и само плод на извратената му русофобска душа.

Вероятно, ако все пак не е наистина луд, си дава сметка, че „съветът" към детето е съноподобен, въображаем, напълно лишен от смисъл и неистински.

Вероятно, пак повтарям, ако не е напъло луд си дава сметка, че всичките му „аргументи", са катастрофирали под знака на илюзорното си значение думи. Нямате право да употребявате политически едно 11-годишно дете, което е очевидно, че за тези години е направило повече за страната, отколкото Вие и Вашите колеги политици за 25 години преход.

КрисияМузикален конкурс, втора награада и черно петно за страната ни могат да съществуват в едно изречение единствено във Вашето болно съзнание, г-н Йорданов. И какво общо има в случая Русия в качеството си на страна с имперски амбиции и музикален детски конкурс, в който първата награда се печели от Малта? Малтийцте дали и те се чудят как да върнат наградата? А какво правим с другите държави, които имат имперско самосъзнание? Ами една Америка? Би ли Ви притеснил фактът, ако Крисия бе спечелила награда, да речем, на Брус Спрингстийн, която се връчва в Ирак? Или в Сирия, а защо не в Хирошима? Колко черни петна всъщност има страната ни при всяка спечелена награда от българин в Америка? Да, Америка, контиинентът по който е текла тонове индианска кръв? Сега усещате ли на какво прилича поста ви на личната Ви стена, господин Йорданов.

Да си русофоб е лесно, като цяло да си фоб е по-лесно от фил. Ние, българите, го умеем това, но да карате едно достойно и свръхталантливо дете да се откаже от наградата си в интерес на криворазбраните Ви принципи, си е почти престъпно. Ами ако някой Ви накара да върнете всичко, придобито, докато сте дърпал юздите на Нардното събрание? Ще кажете, че няма какво и... ние ще Ви повярваме. Но позволете един съвет от всички, които се чувстват повече българи, отколкото дупедавци - затваряйте си устата, озаптявайте си перото, дори и на личния Ви профил в социалната мрежа!

А на теб, Крисия, да не ти пука! Знай, че човек все от нещо трябва да живее - един от таланта си, друг от посредствеността, нахалството и тъпотата си!

Коментар на Никита Стоянович, delo.bg.