Световните запаси от суровини ще свършат до 20 години

/КРОСС/ Геологът Александър Аризанов, сертифициран член на Австралийския институт за минно дело и металургия, в интервю за "Труд"

- Г-н Аризанов, богата или бедна на полезни изкопаеми е България?

- Нека погледнем на казуса като лаици. Ако България е богата на хубави полезни изкопаеми, защо те не са открити или не се откриват? Например в Русия, Китай, Африка хората търсят и намират. За 25 години у нас са открити едва две златни находища, които все още не се разработват. Така че смятам, че животът говори по-добре за това какво имаме, отколкото приказките и слуховете. И за нефт се говори в България, но както виждате, никой не го е открил. И на мен ми се иска да имаме нефт, газ, да изнасяме, но фактите са други. Изводът е, че не сме чак толкова богати на подземни находища или пък те са малки.

- Значи да не вярваме на изказвания за несметни запаси от злато у нас?

- Едно е човек да е направил оценка, друго е да има реални данни, които да се базират на солидни изчисления. Запасите от злато на първите три държави по добив в света - Австралия, Русия и Южна Африка, са 20 хиляди тона. Чувал съм, че и у нас се говори за подобни числа, което е невъзможно. Най-малкото не може да се мерим по територия с нито една от тези държави, за да имаме такива количества.

- Според последния доклад на Министерството на енергетиката у нас има злато само за още 12 години, така ли е?

- Всички запаси на суровини в света ще свършат до 20 години - мед, злато, сребро, олово, цинк. Единствените запаси, които са за 300 години, са въглищата. Нефтът също трябва да свърши до 20 години в световен мащаб при съвременната консумация. Както виждате обаче, светът продължава да се развива. Хората проучват и намират нови запаси.

- Каква е ситуацията със запасите от златна руда в България?

- За съжаление от 1990 г. до сега единственото находище, което е новооткрито, е край Крумовград. Сега се заговори и за Брезник. Голямо находище е това в Челопеч, където се осъществява добив. Проучването обаче струва скъпо. Примерно в Армения, в находището „Амулсар" всяка година сондажната програма беше 10 млн. долара. За пет години - 50 млн. долара само за проучване. Минната индустрия е много скъпа. На 15 проекта един става находище. Все пак смятам, че Челопеч има още с какво да ни изненада, там проучванията продължават. В рудника запасите са за 12 години, но да не забравяме, че и през 2000 г. бяха толкова. В процеса на работа се проучва така, че през последните 15 години добитата руда почти е заместена с нови запаси.

- Когато хората чуят за златна мина, си представят златни късове, които само чакат да бъдат добити, това ли е действителността в Челопеч например?

- Златото в Челопеч не се вижда. Много сме търсили с колегите да видим видимо злато, но то е дребнозърнесто - големината му е една десета от милиметъра. Намирането на златинка е такава радост, че не мога да я опиша.

- Има сериозни критики, че златната мина в България е дадена на чужд инвеститор, който изнася златото. Вие сте работили по света, има ли успешни държавни мини?

- Златодобивът е бизнес, човек трябва да намери находище, да добие от него полезното изкопаемо и да го продаде. Да кажем, това може да го прави и държавата, но тя трябва да вложи пари, да реализира продукцията, за да получи обратно възвръщаемост. Има разходи, които често се забравят. Не съм против държавата или българска фирма да разработва находището, въпреки че бих дал пример с Узбекистан. Там има едно уникално златно находище със 170 млн. унции злато, което го прави 60 пъти по-голямо от това в Челопеч. Годишно се добиват 90 тона. Официално то е държавно. В същото време стандартът на живот в Узбекистан въобще не е висок. Единици са добре работещите държавни фирми в световен мащаб. Не че държавата е лош стопанин, но аз като поклонник на Милтън Фридмън бих казал, че частната инициатива е тази, която движи нещата. Интересът на частния собственик е нещо уникално. Държавата примерно не би седнала да мисли как да стане конкурент на "Майкрософт", докато предприемач би се опитал.

- Държавата обаче трябва да е контрольор, нали така?

- Ако Министерството на енергетиката стъпи в 21-и век и има обучени специалисти да работят с минен софтуер, ситуацията би била различна. Всяка фирма ще е задължена да дава веднъж годишно данни и министерството ще може да ги обработва с компютър и да прави проверка какво реално се случва. Когато това се прави на ръка, не може да се каже колко проби примерно са пропуснати.

- Работили сте в различни държави. Има ли разлика в начина, по който се работи в златната мина у нас и в чужбина?

- Всяко находище си има специфика и не винаги това, което ни се иска, е възможно. Навсякъде, където съм работил, се използва цианиране за извличане на златото. Така е в Русия, Китай и в Гвинея. В България това е забранено по екологични причини. При Челопеч има и още една специфика - златото е свързано с пирита, много е дребно, извличането отнема много енергия и ресурси.

- Защо българската златна руда се изнася и се преработва в Намибия?

- Проблемът в България е технологичен и екологичен. Челопеч беше затворена през 1990 г. с постановление на МС заради това, че рудата съдържа арсен. А арсенът е забранен да се влага в Минно-добивния комбинат в Пирдоп (сега завод „Аурубис" - б.р.) от екологична гледна точка. Когато купиха находището чужденците, концентратът започна да се изнася за преработка в Моранда (Канада). Поради екологични съображение затвориха завода и там. След това изнасяха метала към Китай - но и там заводите бяха спрени. Сега собственикът „Дънди" направи единственото възможно - купи си металургичен комбинат в Намибия, за да може да преработва концентрата.

- След като в световен мащаб такива заводи се затварят, значи има основание да не се разрешава изграждането на подобна мощност у нас.

- От едната страна е екологията, от другата обаче е обществото, което има нужда от суровини. Ще дам пример с Китай. Страната е най-големият производител на редкоземни елементи - седем на брой. Те са в много малки количества в световен мащаб и Китай произвежда 90% от тях. Заради налагането на екологични норми техните цени скочиха през 2011 г. осем пъти. Без тях обаче няма смартфони и телевизионни екрани. И сега въпросът пред обществото е - иска ли да има смартфони или Китай да спре да произвежда? Дори да добиваме тухли, пак трябва да разрушим природата, като копаем за глина. Не може да се върнем в каменната ера, дори и тогава е имало нужда от геология - метали за оръжие, за размяна и т.н. Решението е в намиране на баланса, което е доста сложно.

- Какви потенциални находища има в България, които не се разработват, но за които се знае?

- В Оброчище има находище на манган. Фирма е взела лиценз за добив още през 2006 г., но и досега правят тестове. Златното находище в Крумовград вече десета година стои неразработено - дали по финансови, екологични или политически причини, трудно е да се каже.

- По какъв начин се отрази икономическата криза на проучвателните дейности и минния бранш?

- Много е тежко положението. Световната минна индустрията през 2013 г. е струвала 2,5 трилиона долара. В момента струва под 1 трилион. „Гугъл" и „Епъл" са по-скъпи, отколкото цялата минна индустрията в света. Кризата свива инвестициите в минната индустрия и когато икономиката тръгне отново нагоре, няма да има суровини. Проучването отнема от 3 до 7 години, а след това трябва да се строи рудник. Така че ще говорим за криза на суровините в бъдеще, което ще изстреля цените им не се знае до колко високо. Това се отразява и на кадрите, които в момента се преквалифицират, защото няма какво да правят.

- Проблемът с кадрите е сериозен и в България, нали?

- Много ми е мъчно. Гвинея например има държавна политика, а при нас - не. Аз съм имал преддипломен стаж 40 дни, за да си напиша дипломата, а сега не виждам подобно нещо. Светът е много динамичен и много ми се иска образованието ни да отговори не само на търсенето, но и да подготвя конкурентоспособни хора. От моя отдел, които работихме в Челопеч до 2006 г., почти всички колеги работят в чужбина.

- Кои са най-интересните места, където сте работили?

- Един от моите началници, с когото работех в Китай, беше написал на една оперативка: имайте предвид, че вие ще бъдете на места, на които никой никога няма да бъде, а на вас дори ви се плаща. Оказа се прав. В Китай съм бил на над 4000 м надморска височина зад върха К2. Там има сребърно находище, освен алпинисти не знам кой друг би отишъл, нито пък как точно е открито това находище. Проучвателите са уникални хора. Знаете ли как е открито златното находище „Амулсар" в Армения? Собственикът на фирмата за проучване, в която работех, минавал по пътя с кола и видял на хълма окислителна шапка и си казал: Тук има злато. Попитал - кой го разработва, и му отговорили - никой. Обърнал колата, отишъл в Ереван да вземе участъка, сега е едно от най-големите находища.
Последната ми работа беше в Гвинея, петата най-бедна страна в Африка, където обаче има златно находище. То не е богато, но е леснодостъпно. Работата ми там буквално беше сред природата и дивите животни.