Министър Нанков: Новият подход за многофондово финансиране ще доведе до по-добро качество на живот в цялата страна

/КРОСС/ Хората няма да напускат родните си места, ще работят и живеят там, където са техните корени.

Предстои да се водят дискусии по много ключови въпроси, свързани кохезионната политика, но е очевидно, че благодарение на гъвкавостта на предложения бюджет за периода след 2020 г., възможностите за развитие ще бъдат толкова много, че от всяка страна ще зависи как ще се придвижва напред. Затова, ако постигнем синергия между секторните политики и териториалното развитие, ще успеем да направим повече с разполагаемия ресурс, ще подобрим стандарта и качеството на живот - балансирано и във всички райони на страната ни. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков при участието си в Конференция на високо ниво, посветена на Кохезионната политика на ЕС: Перспективи за конвергенция и устойчиви региони след 2020 г.

В панела на тема „Риск и цена от „не-кохезия“ на регионите“ министърът подчерта, че у нас в резултат от приложението на приложението на кохезионната политика бяха реализирани мащабни инфраструктурни проекти, които преобразиха цели региони. Той даде за пример изграждането на магистрала „Тракия“, която за 3-4 години се превърна в икономическа ос между София и Черноморието и даде тласък в развитието на цяла Южна България.

Това показа на практика, че кохезията е мощен инструмент за регионално развитие и намаляване на регионалните различия, отбеляза министърът. Там където я няма, където се изявява с по-слаби параметри, регионите по отношение на модела „център – периферия“ и по всички социално-икономически параметри изостават в своето развитие, допълни Николай Нанков.

Регионалният министър напомни, че критиките към кохезионната политика са свързани основно със съществуващите междурегионални различия и увеличаващата се уязвимост на голяма част от населението, младежката безработица, обезлюдяването на териториите. Независимо от усилията, които България полага, продължава да има социално-икономически диспропорции в развитието както между отделните региони, така и в тях, отбеляза той и допълни, че различията в национален, регионален и локален мащаб нарастват и продължава обезлюдяването на населените места в гранични, планински, полупланински и други трудно достъпни територии.

Министър Нанков даде като пример за последствията от по-слаба кохезия Северна България, която е с по-слаби социално-икономически показатели от Южна България, в която е инвестиран целенасочено и последователно сериозен европейски ресурс. Северна България заема 44% от територията на страната. В нея живее едва 36% от населението, но се реализира само 2% от Брутния вътрешен продукт. Към 2016 г. чуждестранните инвестиции са под 10%, а националните – около 18%, обясни той.

Това е така, защото съобразяването на проектите с възможностите за еврофинансиране носи своите ползи и позитиви, но от друга страна ограничава възможностите за целенасочена регионална политика. Това показва, че дори най-успешните модели трябва да се развиват и адаптират към променящата се действителност. Иначе се превръщат в прегръдка, която убива същността на кохезионната политика, коментира Николай Нанков.

Новото законодателно предложение на Европейската комисия за кохезионната политика след 2020 г. открива добри перспективи пред държавите-членки, отбеляза още министърът. По думите му новина е, че ще се прилага индивидуален подход към регионите и така средствата ще зависят не само от размера на БВП на глава от населението, но и от допълнителни критерии като миграционен натиск, безработица, младежка заетост и образование, изменение на климата.

Това ще позволи инвестиции в интегрирани мерки, които са съобразени с местните особености и ще бъде насърчавано партньорството между общини, области и региони. Новата цел „Европа - по-близо до гражданите“ и въвеждането на по-гъвкав подход за многофондово финансиране ще дадат възможност за фокус върху спецификите, нуждите и потенциала на конкретните територии.

По този начин  важни регионални проекти, които съдържат елементи от различни секторни политики,  ще могат да бъдат финансирани от различни източници и фондове. От друга страна засилването на децентрализирания подход на управление на програмите ще е предпоставка за изпълнение на инвестиции с висока добавена стойност.

Считаме, че прилагането на подхода за многофондово финансиране по бъдещата оперативна програма за регионално развитие в периода 2021-2027 г. ще подпомогне изпълнението на комплексни мерки в целевите територии за решаване на ключови местни проблеми и регионални нужди. Развитието на полицентричната мрежа от градове ще даде възможност за засилване на връзките между  населените места и ще допринесе за подобряване качеството на живот на територията на цялата страна, а не върху отделни нейни части. Така че хората да не напускат родните си места и да  работят и живеят достойно там, където са техните корени, отбеляза министър Нанков.

В следващия програмен период ще се търси прилагане на многофондов подход и интегрирано въздействие, допълващи европейското финансиране, при изпълнението  на проекти и по-голяма гъвкавост при избора на теми за транснационално и трансгранично сътрудничество, каза още регионалният министър.

Причина за това е, че само средствата от основния инструмент на кохезионната политика за подкрепа на граничните региони на ЕС – ИНТЕРРЕГ, не са достатъчни за преодоляване на срещаните от българските гранични общини и области. Ще се търси и вариант, при който комплексно да се постигат резултати за конкретен регион спрямо географските особености, природните дадености, икономическият потенциал, демографията и всички останали индикатори, върху които може да се въздейства, каза министър Нанков.