НАСА нито цензурира сценарии, нито отказва помощ на кинопродукции

/КРОСС/„Армагедон" е толкова неправдоподобен, че е като наръчник за това какви неща не могат да се случат в космоса, пише „Гардиън". С тази поучителна цел НАСА показвала филма на новите си астронавти. Поне такива са слуховете. 

Изчислено е, че филмът съдържа 168 научни невъзможности и неточности, а НАСА предизвиквала новобранците си да ги открият. Сред най-явните измишльотини в блокбъстъра са: космическа совалка, излитаща като самолет от астероида; космическата станция, в която гравитацията действа наобратно; атомната бомба, предназначена да отклони от пътя му астероид с размерите на Тексас, която трябва да е поне милиард пъти по-мощна от показаната в „Армагедон".

На астронавтите в Международната космическа станция бил показан и друг космически епос на Холивуд - „Марсианецът" на Ридли Скот, чиято премиера у нас предстои този петък, 2 октомври.

В научно-фантастичния филм Мат Деймън е изоставен на Червената планета и трябва сам да открие начин как да оцелее, да получи помощ и да се върне у дома. Базиран на едноименния бестселър на Анди Уеър, „Марсианецът" е научно издържан - от химичните процеси, необходими за производството на вода от ракетно гориво (разбира се, с иридий като катализатор), та чак до функционирането на тоалетните.

Зрителите рядко поставят под съмнение например космическите битки в „Междузвездни войни", макар повечето от нас да знаят, че във вакуума на космоса няма огнени кълба, звукови ефекти или маневри, присъщи единствено на самолетите. Съдейки по трейлърите, в предстоящия „Междузвездни войни: Силата се пробужда" изтребителите се сражават предимно в атмосфери, подобни на земната, което, технически погледнато, превръща филма в „Небесни войни".

От друга страна „науката" се цели в доста по-висока орбита.

Стенли Кубрик нае дизайнери от НАСА да онагледят 2001-а, а космологът Карл Сейгън беше консултант на „Контакт". „Интерстелар" пък привлече астрофизика Кип Торн да помогне с моделирането на черната дупка, при това по-прецизно, отколкото някога НАСА е успявала.

„Марсианецът" стига по-далеч от всички тях. Романът на Уеър отдавна е любим на НАСА заради задълбоченото изследване и техническите детайли. Така че когато Ридли Скот помолил миналата година учените от космическата агенция за помощ, те се отзовали с удоволствие.

Почти всичко, което ще видите във филма, НАСА наистина го използва, казва Джим Грийн, директор по планетарни науки в НАСА.

НАСА отговорила на всевъзможни въпроси - от йонните двигатели до марсианския климат. Учените поканили сценаристите и специалистите по визуални ефекти да посетят техните лаборатории и съоръжения и им показали прототипи на технологии, които да бъдат показани във филма. По времето на снимките на холивудската продукция НАСА работи върху мисия до Марс, чиято цел е хора да стъпят на Червената планета някъде около 2040 година.

Повечето от технологиите, които са показани във филма на Ридли Скот реално съществуват или се разработват в момента.

„НАСА не решава на кои филми да помага", уверява Берт Улрих от мултимедийния отдел на космическата агенция. Той си сътрудничи с около 100 документални филма на година, плюс някои непланирани участия. Понякога става въпрос за сериозни космически филми като „Аполо 13" (НАСА няма никакъв принос към „Гравитация" или „Интерстелар"), а друг път - за лековати блокбъстъри като „Мъже в черно 3", „Трансформърс 3" и, да, самият „Армагедон". Агенцията отдава под наем скафандри за филми на Майкъл Бей и дори позволява да снимат истинско излитане на космическа совалка. 

За разлика от американските военни, НАСА нито цензурира сценарии, нито отказва помощ на кинопродукции, които биха я показали в неблагоприятна светлина, казва Улрих. И все пак агенцията опитва да ги разубеждава да не подвеждат публиката. Според закон от 1958 г. НАСА е задължена да информира обществото възможно най-подробно за дейността си.

Широката публика вижда за първи път космическата совалка не в Кейп Канаверал, а във филма за Джеймс Бонд „Муунрейкър".

„Научната фантастика е много важна част от нашата култура. Тя ни кара да мечтаем за бъдещето. А ако не мислите за бъдещето, вие самите нямате бъдеще".