Българите масово не разбират какво е сексуално насилие

/КРОСС/В България често насилието, основано на полов признак не се разпознава и дори не се приема за насилие.

Това показват данни от проведено през 2016 г. национално представително изследване, реализирано от Фондация „Партньори - България", Център за изследване на демокрацията и Академия по права на човека - Норвегия, в рамките на програма БГ 12 на Норвежкия финансов механизъм.

Този вид насилие не се разпознава дори от полицаи и социални работници, каквито също са били анкетирани.

1 от 10 анкетирани казва, че е бил жертва на домашно насилие. 1 на 18 - на насилие, основано на полов признак, като тук жените са два пъти повече от мъжете. Липсата на разбиране какво е насилие на база полов признак проличава при задаването на по-детайлни въпроси. Тогава става ясно, че жертвите на сексуално насилие са три пъти и половина повече от хората, които осъзнават това.

Българите масово не възприемат като насилие по полов признак действия като обида, унижение, подигравка, разпространение на невярна информация, клевета и др., провокирани от характеристиките на пола или сексуалната ориентация на жертвата. Съответно тези хора не търсят помощ и няма последствия за извършителите.

Какво представлява насилието, основано на полов признак?

Насилие, основано на полов признак е всеки акт, причиняващ или целящ да причини вреда или негативни последствия във физическото, сексуалното, психологическото и емоционалното, икономическото състояние на индивида. Тези актове са мотивирани и провокирани от характеристиките на пола или сексуалната ориентация и идентификация на жертвата.

Видове насилие, основано на полов признак

Всички сексуални престъпления, преследвани от наказателното право, включително изнасилване, както и използване на малолетни лица с цел задоволяване на сексуални потребности, независимо дали са дали своето съгласие.

Нежелано физическо докосване със сексуална цел, или със сексуален намек.

Комуникация или контакт със сексуален подтекст или със сексуална цел (вкл. ексхибиционизъм, воайорство, порнография).

Отправяне на заплахи от сексуално естество или поради пола и половата самоидентификация на лицето.

Преследване с мотиви, свързани с пола.

Обида или клевета основана на половите характеристики, сексуалната ориентация, идентификация или външен вид.

Принудително сключване на брак или съжителство.

Насилие или злоупотреба, осъществени в лечебни заведения срещу хора, потърсили медицинска помощ по повод тяхното сексуално или репродуктивно здраве.

Поради отсъствие на дефиниция в националното законодателство на това какво представлява насилието, основано на полов признак и поради липсата на насоки, регламентиращи работата на органите на реда и социална закрила, насилието основано на пола остава неразпознато и част от анкетираните полицаи и социални работници споделят, че нямат опит в работата с тази форма на насилие. Това означава и че сигналите, подадени от граждани в институциите се ограничават само до съобщаване на тежките форми на сексуално насилие или трафик с цел сексуална експлоатация, констатират авторите на изследването.

Причините за това могат да са различни. От една страна този вид насилие не се разпознава като нещо, за което хората могат да получат закрила от институциите именно поради липса на регламент. От друга страна, голяма част от тези актове са на практика трудно доказуеми. Не е лесно да се докажат обида или клевета, основана на половите характеристики или на сексуалната ориентация, ако няма писмен документ или свидетел на деянието. За да се повиши регистрацията на тези случаи, хората трябва да са уверени, че държавата защитава техните права, че може да има справедливост, а извършителите да бъдат наказани.

Друг аспект на проблема е, че в много случаи този вид насилие се извършва в домашна среда и е съпътствано от други форми на домашно насилие. Социални работници в кризисни центрове разказват, че пострадалите не желаят да споделят за преживените форми на сексуално насилие у дома. При интервюиране на настанените в центровете жертви става ясно, че осъществяването на нежелан сексуален акт с интимния партньор се възприема като "изпълнение на съпружеските задължения", вместо като форма на насилие. Това възприятие важи и за двете страни - както за жертвата, така и за извършителя. Жена, жертва на насилие и настанена в Кризисен център казва: "Аз не съм ..преживяла изнасилвания, както се казва. Но в един момент при такива отношения, ...желанието ми към него изчезна... и може би това, че е по задължение също е един вид.. насилствено... за да не се разсърди, за да не става пак конфликт: защо не го желая, какво правя, има ли някой друг...".