Правителството прие Истанбулската конвенция, 8 министри гласуваха против

/КРОСС/ Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието на жени и домашното насилие, което е и една от мерките в одобрения национален план. Това съобщиха от правителствената информационна служба.

Това е т.нар. Истанбулска конвенция, която на практика признава третия пол.

Преди дни от ВМРО излязоха с позиция, в която категорично се обявиха срещу ратифицирането на документа. Според партията на вицепремиера и военен министър Красимир Каракачанов тя "налага учебни програми за изучаване на хомосексуализъм и травестизъм и създава възможност за налагане на еднополови бракове".

Гласуването на Истанбулската конвенция ще задължи България да дава статут на бежанец на всеки чужденец с „особености на пола". С други думи, всеки трансексуален от трета държава може да получи гарантиран статут на бежанец у нас, тъй като в родината си е преследван заради „особености на пола".

Каракачанов даде отрицателно становище на текстовете в съгласувателната междуведомствена процедура, като пусна и писмо до Началника на кабинета на премиера Бойко Борисов, в което категорично се противопостави на приемането на тази Конвенция. В писмото се настоява тази Конвенция да бъде подложена на широк обществен дебат и едва тогава да бъде разглеждана по същество, информираха от ВМРО. Те дават за пример Словакия, която е спряла всяко движение за ратификация след остра полемика, разгорещените дебати в Хърватия и Латвия, както и Унгария, окончателно отказала ратификация.

България подписа Конвенцията през април 2016 г., припомнят от правителствената информационна служба. Това е първият инструмент в Европа, с който се създава цялостна правна рамка за защита конкретно на жените и момичетата от всички форми на насилие и за предотвратяване, преследване и премахване на насилието над тях, включително домашното насилие.

Т. нар. Истанбулска конвенция обхваща широк спектър от мерки - от събиране на информация и повишаване на осведомеността на обществото по този проблем, през предоставяне на защита и на услуги за подпомагане на жертвите, до всеобхватно криминализиране на различните форми на насилие срещу жени. С присъединяването си към нея България се задължава да вземе мерки за предотвратяване и справяне със всички форми на насилие, породено от неравенството между половете, за защита на пострадалите и за ефективно съдебно преследване на извършителите, както и за събиране на информация и повишаване на осведомеността на обществото по проблема с домашното насилие.

Ратификацията на Конвенцията ще наложи промени не само по отношение на законодателството в областта на защитата на жертвите от домашно насилие, но и на отделни състави на престъпления, свързани с насилие, основано на пола, в Наказателния кодекс. В тази връзка към момента се подготвят нормативни изменения в гражданскоправната и в наказателноправната област.

„Приехме на заседание на Министерския съвет проект на Закон за ратификация на истанбулската конвенция, която се отнася за домашното насилие и насилие от всякакъв вид върху жени и момичета", обяви вицепремиерът по правосъдие и министър на външните работи Екатерина Захариева след проведеното заседание на правителството.

„Истанбулската конвенция е приета на заседание на Съвета за съдебна реформа с абсолютно единодушие", отбеляза Захариева.

„Проведохме дебата и обсъдихме притесненията на Патриотичния фронт - аз и министър Цачева мисля че успяхме да обясним, надявам се това ще се види от дебатите в Народното събрание, че Истанбулската конвенция и нейната ратификация нито ще доведе до изменение на Конституцията, нито до задължение България да разреши еднополовите бракове", подчерта тя.

„Това, което се разбрахме с колегите от Патриотичния фронт е, ако трябва Истанбулската конвенция да се придружи с обяснителна декларация, която ясно да казва, че тя не води в промяна на Конституцията. Имаше дискусия. Мисля, че имаше недоразумение с част от текстовете, надяваме се в дебата да бяха изчистени". Това каза заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева след правителственото заседание.

„Целта на Истанбулската конвенция е от най-ранна възраст да се възпитаваме в толерантност и зачитане на равенството на половете - нещо, което е и основен принцип в нашата Конституция. Тя цели и защита от най-ранна възраст на всякакви форми на насилие върху жени и момичета, както и въвеждането на мерки, които всяка една държава трябва да приеме, като незабавно извеждане от семейството и психологическа помощ", обясни Захариева.

По думите ѝ с приемането й България ще бъде поставена сред демократичните държави, които уважават равенството на половете и излизат от стереотипите, че една жена може да бъде подлагана на насилие само защото се е родила жена.

„Това е добра конвенция и за мъжете, защото тя извежда от стереотипа, че мъжът е длъжен задължително да осигурява препитанието на семейството. Тя защитава от всякакви форми на домашно насилие", допълни вицепремиерът.

Тя отбеляза, че Конвенцията е подписана от всички държави в ЕС, но за момента е ратифицирана в 17 от тях.

„Процедурите са дълги точно, защото трябва да се направи анализ дали не противоречи на нашата Конституция. Ние считаме, че не противоречи и точно за това я предлагаме на ратификация", посочи Захариева.

Тя уточни, че по нея са работили десетки специалисти по международно и конституционно право.

„Надяваме се в парламента дори и да има някакви съмнения, те да бъдат изчистени. Няма как България да не ратифицира Истанбулската конвенция, предвид факта, че тя поставя на най-високо ниво защитата от домашно насилие и равенството на половете. Ние се борим за това от години", коментира още Захариева.

„В Истанбулската конвенция има много ясно определение за пол. Целта ѝ е да се разчупи стереотипа и за жените, и за мъжете. Тя не въвежда нещо, което го нямаме в момента в нашето законодателството, но извежда задълженията на държавата и на цялото общество в по-високо ниво, тоест по-високо ниво на образование и на защита", допълни тя.

"Осем от министрите гласуваха против Истанбулската конвенция", обяви друг вицепремиер - Валери Симеонов.

„Не става въпрос за някакво политическо противопоставяне. Става въпрос за позиция, която са взели. Всеки взима позиция с оглед на своята компетентност и своето убеждение. Не само Обединени патриоти, осем от министрите гласуваха против. Мисля, че това е нормален начин за взимане на решение. Мнозинството взима решение, така е и в Народното събрание. Дали ни харесва или не ни харесва - това е", коментира Симеонов.

На въпрос дали има опасност у нас да бъде признат третия пол Симеонов отговори: „Мисля, че не трябва да се влиза в детайли, след като сме изразили една позиция, значи имаме основания и притеснения. След обсъждането не би трябвало да има такава опасност".

„Обединени патриоти се състои от три партии и недейте очаква по всички въпроси да бъдем на едно мнение", допълни вицепремиерът Симеонов.

Ето и пълният текст по повод взетото решение, публикуван от правителствената пресслужба:

Правителството утвърди Националната програма за превенция и защита от домашното насилие за 2017-2018 г.

Тя има за цел изграждането на институционални механизми за координиране и мониторинг на дейностите по превенция и защита от домашното насилие, повишаване чувствителността на обществото за този проблем, както и на капацитета на професионалистите и институциите, отговорни за прилагането на мерките по превенция и защита.

Предвидените в програмата мерки са групирани според заложените цели - превенция, обучение и квалификация, защита, възстановяване и реинтеграция на пострадалите от домашно насилие, работа с извършителите, институционални, организационни и законодателни мерки.

Изпълнението на програмата предполага приемането на координационен механизъм за взаимодействие от отговорните институции и техните партньори при случаи на домашно насилие, изготвяне и разпространяване на добри практики и инициативи и улесняване на достъпа до информация за пострадалите, повишаване на уменията и квалификацията на социалните работници, служителите на МВР и магистратите за работа по случаи на домашно насилие, осигуряване на подкрепа на пострадалите чрез предоставяне на социални услуги.

Сред мерките, които се изпълняват по програмата, са денонощното консултиране и насочване на жертви на домашно насилие, финансиране на проекти за предоставяне на социални услуги за пострадали в малките и отдалечените населени места, поддържане и управление на кризисни центрове и др.

Средствата за заложените в Програмата дейности се осигуряват от бюджетите на съответните министерства и на проектен принцип.

Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието на жени и домашното насилие, което е и една от мерките в одобрения национален план.

България подписа Конвенцията през април 2016 г. Това е първият инструмент в Европа, с който се създава цялостна правна рамка за защита конкретно на жените и момичетата от всички форми на насилие и за предотвратяване, преследване и премахване на насилието над тях, включително домашното насилие.

Т. нар. Истанбулска конвенция обхваща широк спектър от мерки - от събиране на информация и повишаване на осведомеността на обществото по този проблем, през предоставяне на защита и на услуги за подпомагане на жертвите, до всеобхватно криминализиране на различните форми на насилие срещу жени. С присъединяването си към нея България се задължава да вземе мерки за предотвратяване и справяне със всички форми на насилие, породено от неравенството между половете, за защита на пострадалите и за ефективно съдебно преследване на извършителите, както и за събиране на информация и повишаване на осведомеността на обществото по проблема с домашното насилие.

Ратификацията на Конвенцията ще наложи промени не само по отношение на законодателството в областта на защитата на жертвите от домашно насилие, но и на отделни състави на престъпления, свързани с насилие, основано на пола, в Наказателния кодекс. В тази връзка към момента се подготвят нормативни изменения в гражданскоправната и в наказателноправната област.