Св. мчци Адриан и Наталия

/КРОСС/ На този ден празнуват всички с имена : Адриан, Адриана, Адриян, Адрияна, Наталия, Наташа

Страдание на светите мъченици Адриан и Наталия

Гонителят на Христовата Църква, нечестивият цар Максимиан, преследвайки и умъртвявайки навред много християни, пристигнал в град Никомидия. Там влязъл в идолското капище, поклонил се на скверните си богове, като паднал пред идолите и заедно с всички жители на града им принесъл мерзки жертви. После заповядал християните да бъдат залавяни и предавани на мъчения. Царят заплашвал с особени наказания онези, които се опитат да скрият християните. А на тези, които узнаят къде се крие някой християнин и донесат за него или намерят християнин и сами го представят на съд, обещавал награди и почести. Затова всички започнали да донасят един за друг: съсед за съседа, ближен за ближния си - кой от страх пред страшната заповед на царя, кой заради обещаните награди.
Някои от нечестивците донесли на своя военачалник, че в една пещера се крият християни и цяла нощ пеят и се молят на своя Бог. Незабавно били изпратени войници, които отишли в пещерата и заловили всички двадесет и трима християни, които били в нея. Оковали ги в железни вериги и ги отвели в града, за да ги изправят пред царя.
По това време царят отивал с колесницата си в идолското капище, за да принесе жертви. Воините, които водели вързаните християни, го срещнали по пътя и му извикали:
- Царю! Ето противниците на твоята заповед и хулители-те на нашите велики богове.
Царят наредил да спрат колесницата, привикал затворниците по-близо до себе си и ги запитал откъде са.
- Родени сме в тази страна, а по вяра сме християни - отговорили те.
- Нима не сте чули - продължил царят - какви мъчения очакват тези, които се наричат християни?
- Чухме - отговорили светиите - и се смяхме над твоето безумие и над самия сатана, който действа в неверниците, на които ти си началник!
Разгневеният цар възкликнал:
- О, окаяни! Как смеете да ме наричате безумец и да ми се присмивате? Кълна се във великите богове, че в люти мъки ще унищожа телата ви!
- Хвърлете ги на земята и ги бийте без пощада с пръчки -наредил той на войниците - и тогава ще видим дали ще им помогне техният Бог и дали ще ги освободи от моите ръце!
И воините започнали жестоко да бият мъчениците.
Като чул този отговор на светиите, нечестивият цар заповядал да ги оковат в железни окови и да ги хвърлят в тъмница, а имената и думите им да запишат в съдебните книги.
Когато въвели светиите в съдебната палата, за да запишат имената им, един от началниците й, знатен мъж на име Адриан, придържащ се към елинското нечестие, станал свидетел на тяхното търпеливо и мъжествено страдание, пристъпил към тях и ги попитал:
- Заклинам ви във вашия Бог, заради Когото страдате, кажете ми по съвест каква награда очаквате от Него за тези мъки? Мисля, че се надявате да получите от Него нещо велико и чудно.
Светите мъченици му отговорили:
- Не можем с уста да изразим пред тебе и ти със слуха си не можеш да възприемеш, нито пък с ума да постигнеш ония радости и преславни почести, които очакваме да получим от нашия Владика, Праведния Въздаятел.
- А от законодателните, пророческите и другите книги не ви ли е известно нещо за това? - попитал Адриан.
- И самите пророци - отговорили светците - не можели в съвършенство да постигнат с ума си ония вечни блага, понеже били хора като нас, макар и да угаждали на Бога с блага вяра и добри дела и говорели това, което им внушавал Светият Дух. За славата и въздаянията, които очакваме да получим, в Писанието се казва: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".
Като чул тези думи, Адриан пристъпил напред и казал на писарите, които записвали имената на мъчениците:
- Запишете и моето име сред тези светци, понеже и аз съм християнин и заедно с тях ще умра за Христа!
Писарите веднага отишли при царя и му доложили, че Адриан се обявява за християнин и моли да запишат и неговото име сред осъдените.
А царят се учудил и разгневил, призовал при себе си Адриан и го попитал:
- Ума ли си изгуби, Адриане? Или и ти искаш люта смърт?
- Не - отговорил той, - не съм си изгубил ума, а напротив - от великото безумие дойдох в здрав разум.
- Не разсъждавай - възкликнал царят, - а по-добре моли за прошка, признай пред всички, че си сгрешил, и зачеркни името си от списъка на осъдените.
- Отсега нататък - казал Адриан - ще моля истинския Бог Той да ми прости греховете, които извърших, докато бях езичник.
Разгневен от тези думи, цар Максимиан заповядал и него да оковат в железни вериги, да го хвърлят в тъмница заедно с мъчениците и определил деня, в който да ги подложи на мъчения.
Един от слугите на Адриан отишъл бързо в дома му и съобщил на господарката си Наталия, жената на Адриан, че господарят е окован във вериги и пратен в тъмница.
Наталия се ужасила и горчиво заплакала, раздрала дрехата си и попитала слугата:
- В какво се е провинил моят господин, че са го пратили в тъмница?
- Като стана свидетел - отговорил слугата - как бяха измъчвани някои хора заради името на Христа и задето не послушаха царската повеля, не се отрекоха от вярата си и не принесоха жертва на боговете, нашият господар помоли писарите да запишат и неговото име сред осъдените на смърт, понеже иска да умре заедно с тях.
- Не знаеш ли по-точно за какво измъчваха ония мъже? - пак запитала Наталия слугата.
- Вече ти казах - отговорил той, - че ги мъчеха заради някой си Христос и за това, че не послушаха царската заповед да се поклонят на боговете.
Тогава Наталия се възрадвала духом, престанала да плаче, хвърлила раздраната дреха, сложила най-хубавите си одежди и тръгнала към тъмницата.
Дъщеря на вярващи в Бога и свети родители, Наталия преди се бояла да открие някому своята вяра в Христа, която пазела тайно, защото виждала на какви жестоки гонения и страшни мъки нечестивите подлагат християните. Но сега, когато чула, че мъжът й повярвал в Христа и е записан сред осъдените на смърт, и тя твърдо решила да се обяви за християнка.
В тъмницата Божията рабиня Наталия паднала в нозете на светите мъченици и като целувала оковите им, видяла, че раните им вече гноят и от тях падат червеи, а от тежестта на оковите телесните им членове се отделят един от друг. Тя се навела и започнала да почиства гнойта от раните им. После пратила слугините си да донесат от къщи хубаво платно и превръзки. Когато това било донесено, Наталия със своите ръце превързала раните на страдалците и доколкото можела, облекчавала нетърпимите им мъки. Тя се грижела за тях седем дни до самото им отвеждане на съда.
Когато настъпил определеният ден, цар Максимиан седнал в съдилището и заповядал да доведат затворниците. Слугите веднага отишли в тъмницата и им съобщили царската повеля. Като видели, че мъчениците не могат да ходят, защото са изнемогнали от тежките рани, слугите ги повлекли като животни, вързани всички за една верига. Най-накрая водели Адриан с вързани ръце.
Щом наближили съдилището, известили царя за тях.
- Доведете ги - заповядал царят - всички заедно, за да виждат, мъченията си. Доведете ги без дрехи, готови за мъчения.
Началникът на тъмницата казал на царя:
- Царю! Тези, които бяха мъчени преди, не могат да бъдат доведени за разпит. Заповядай да доведат само Адриан, понеже още е бодър и здрав и ще може да понесе мъченията. Телата на другите са в гной, през раните им се виждат костите им и ако започнем да ги мъчим отново, те сигурно веднага ще умрат, защото няма да понесат приготвените им мъки. Ние пък не искаме бързо да умрат, сякаш вината им е малка. Дай им време да оздравеят и да укрепнат, за да пострадат после заради беззаконията си.
Тогава царят заповядал да въведат само Адриан.
Когато довели Адриан при нечестивия цар Максимиан, той го погледнал и запитал:
- Нима още пребиваваш в безумието си и искаш в мъчения да завършиш живота си?
- И преди ти казах - отговорил Адриан, - че не съм безумен, а благоразумен, и съм готов да умра в този живот!
Тогава разгневеният мъчител заповядал жестоко да го бият с пръчки.
След това мъчителят заповядал отново да свържат светия мъченик заедно с другите затворници и да го хвърлят в тъмница. После определил ден, когато отново да ги изправи на съд.
Войниците повлекли към тъмницата някои от светите мъченици, а други, изнемогнали от телесните страдания и неможещи да ходят, понесли на ръце.
Заедно със света Наталия имало и други благочестиви жени, които служели на светиите, слагали на раните им целебни лекове и ги превързвали. Те си поделили грижите, така че всяка да може да служи на един от мъчениците. Като научил, че много благочестиви жени идват в тъмницата и се грижат за затворниците, нечестивият цар забранил да ги допускат при тях.
Щом разбрала, че жените вече не могат да идват при мъчениците, света Наталия остригала косите си, преоблякла се в мъжка дреха и влязла в тъмницата като мъж. Тя се грижила не само за съпруга си, но и за останалите свети мъченици.
Благочестивите жени узнали, че Наталия в мъжка дреха се грижи за затворниците и по нейния пример също остригали косите си, преоблекли се в мъжки дрехи и така отново влезли в тъмницата и прислужвали на светиите.
Когато нечестивият цар научил какво са сторили жените, а също и това, че затворниците са много изнемогнали от гнойните си рани и са едва живи, той заповядал да занесат в тъмницата наковалня и железен чук, за да им пречупят глезените и ръцете, и казал:
- Нека умрат с необикновена, болезнена смърт!
И когато мъчителите и убийците слуги донесли в тъмницата желязна наковалня и чук, Наталия разбрала причината за появяването им и ги посрещнала с молба да започнат от Адриан, понеже се страхувала мъжът й да не се уплаши, като види жестокото мъчение и кончината на другите мъченици.
След като убили свети Адриан, мъчителите пристъпили и към другите затворници, но те сами полагали ръцете и нозете си на наковалнята с думите:
- Господи, приеми душите ни!
После нечестивият цар заповядал телата им да бъдат изгорени, за да не могат да ги вземат християните.
Като чула за тази заповед на царя, блажената Наталия тайно взела ръката на мъжа си и я скрила при себе си, за да не бъде изгорена.
Когато слугите на мъчителя разпалили пещта и взели да изнасят телата на светите мъченици, за да ги изгорят, Наталия и другите благочестиви жени ги последвали, събирали кръвта на мъчениците в своите скъпи одежди и помазвали с нея телата си. Освен това те откупили от мъчителите дори и техните одежди, обагрени с кръвта на мъчениците.
Когато телата на светиите били хвърлени в пещта, жените със сълзи възкликнали:
- Поменете ни във вечния си покой!
Света Наталия се втурнала към пещта, за да се хвърли в огъня, защото желаела да се принесе заедно със съпруга си в жертва Бог, но я удържали.
Изведнъж ударил страшен гръм, блеснала светкавица и се излял проливен дъжд, който угасил пещта. Обзети от страх, нечестивите мъчители побягнали, а мнозина от тях паднали мъртви по пътя, поразени от мълнии.
Когато слугите на мъчителя се разбягали, верните мъже и света Наталия с другите благочестиви жени извадили от пещта телата на светите мъченици цели и съвсем неповредени от огъня, тъй че дори косите им не били обгорели. А един благочестив мъж заедно със жена си се поклонил на Наталия и помолил нея и другите братя:
- Живеем на края на града в едно уединено място. Гнусим се от безбожието и не можем повече да гледаме това жестоко кръвопролитие, което върши нечестивият цар. Затова не искаме повече да живеем тук и се преселваме във Византия. Дайте ни телата на светите мъченици, ние ще ги пренесем с кораб далеч оттук и ще ги съхраним до смъртта на нечестивия цар Максимиан. А след смъртта му, ако сме живи, ще се завърнем и ще донесем телата на светиите отново тук, за да бъдат почитани от всички. Ако сега останат тук, царят отново ще нареди да ги изгорят, и вие ще станете предатели на телата, които Бог опази с този дъжд.
Всички се съгласили и пренесли телата на мъчениците на кораба, и ги отправили във Византия.
Междувременно Наталия живеела в дома си, съхранявайки при себе си ръката на любезния си съпруг Адриан, която помазала с драгоценно миро, обвила с порфира и положила до възглавето си; и никой от домашните й не знаел за това.
Скоро след страданията на светите мъченици и Наталия завършила мъченическия си подвиг, макар и да не проляла кръвта си. Тя страдала заедно с тях, служила им в тъмницата и съпреживявала мъките им и от целомъдрие напуснала дома и отечеството си, за да се престави в лика на мъчениците на Христа, нашия Спасител, на Когото с Отца и Светия Дух въздаваме чест и слава сега, и всякога, и во веки веков. Амин.