Експерти: Плановете за усилване на източния фланг на НАТО не са толкова опасни за Русия

/КРОСС/ Изказванията на НАТО за това, че е невъзможно връщането на предишните отношения с Русия, както и заплахите за разширяване на военното присъствие на източния фланг на алианса имат по-скоро пропагандно, отколкото военно значение, считат руски експерти, допитани от ТАСС. Според тях разполагането на няколко батальона не е толкова осезаем фактор, особено в сравнение със системите за противоракетна отбрана (ПРО), които САЩ разполагат в Румъния и Полша.

В контактите си с Русия НАТО няма да се върне към отношенията на принципа business as usual, заяви председателят на Бюрото за национална сигурност на Полша Павел Солох след среща с участието на намиращия се на визита във Варшава генерален секретар на алианса Йенс Столтенберг. Според Солох на предстоящата среща на върха на НАТО, която ще се проведе в полската столица на 8-9 юли, ще бъдат закрепени решенията за разширяването на военното присъствие на НАТО на източния фланг. „Макар и това да не бъдат класически бази, присъствието ще стане постоянно и международно, а в задачите на подразделенията ще влезе и защитата на страните-членки, а не само ученията“, отбеляза Солох, като добави, че в Полша също трябва да се появят складове с военно оборудване и оръжие. Той съобщи, че става дума за разполагане на четири батальона, „макар още не всичко да е решено“.

„Става дума по-скоро за политически демарш, като се има предвид размера на привличаните сили и средства, – убеден е военният експерт и главен редактор на сп. „Арсенал отечества“ Виктор Мураховски. – Американците прехвърлят в Европа тежка бригада. Но те не я разполагат концентрирано и на едно място, а я „разпределят“ по страните от източния фланг на дребни подразделения на ниво рота-батальон. А източният фланг – това са балтийските страни, Полша и Румъния. Тоест от порядъка на седем-осем пункта, където ще бъдат разположени“.

От военна гледна точка това е абсолютно безсмислено, защото военното изкуство, напротив, предполага точно обратното – концентриране на силите, подчерта експертът. „Това е явно демонстриране на присъствието на „американския чадър“ в тази страни. Що се отнася до другите сили на НАТО, освен американските, които могат да бъдат разположени там, то в оповестените планове са обявени 6 хил. военнослужещи. Но отново не за постоянно, а на така наречената ротационна основа. Това означава, че днес Дания е изпратила 150 души, утре ще изпрати Чехия, Португалия“, заяви експертът.

По думите му Русия е по-загрижена от реалните действия по разполагането на наземен елемент от ПРО в Румъния и Полша, отколкото от политическата истерия около допълнителните батальони.

„Това, че business as usual вече няма да има е ясно още от 2014 г. и всички много добре го разбират“, отбелязва зам.-директорът на Центъра за анализ на стратегиите и технологиите Максим Шеповаленко. Според него предстоящата среща на върха във Варшава ще бъде използвана за гръмки политически изказвания за „увеличаващата се руска заплаха“ и ответните мерки от страна на НАТО, но подобни изказвания не бива да се възприемат буквално. „Не им остават други варианти, освен политическата риторика. Не трябва да си военен, за да разбереш, че четири батальона е все едно комар да ухапе слон“, заяви експертът.

Според него отговорът на Русия на подобен род изказвания също трябва да бъде по-скоро политически: „Не трябва да се впускаме в никакъв случай в надпревара във въоръжаването. Когато гледаш дислоцирането на войските от Западен военен окръг се вижда, че ние считаме балтийското направление за второстепенно. Там ние нямаме големи съединения и не разгръщаме никакви допълнителни сили. Отнасяме се доста спокойно към виковете на министрите на отбраната, президентите, генералните секретари на НАТО и другата публика, на което това им е работата. Във военното си планиране ние се базираме на обективните данни за състава на силите и средствата на НАТО в този регион“.

В тази връзка експертът припомни, че Русия така и не разположи в Калининградска област комплекс „Искандер-М“, макар и да не изключи възможността за появата му там в отговор на действията на НАТО.

Според Шеповаленко „в Калининград не се случи превъоръжаване на старите комплекси с „Искандер-М“, за да не засягаме психиката на съседите ни“. И изобщо, според експерта, Русия съвсем не трябва да приема ответни мерки от военно естество. „И по-точно, що се отнася до балтийските държави, то там по-ефективни биха били икономическите мерки. На първо място, развитието на руските пристанищни съоръжения в Балтика ще съкрати оборота на балтийските. Съществуват и други икономически методи за въздействие на прекомерно войнствените в риториката си страни“, счита експертът.