Проф. Йончев: Нямаме работа в "Коалицията на желаещите"

/КРОСС/Трябва да вземаме решения, които да се описват с думата "предпазливост", смята експертът по национална сигурност Димитър Йончев - професор в Центъра за изучаване на рисковете и сигурността на НБУ по теория на разузнаването и на сигурността

- Проф. Йончев, как ще коментирате неофициалната информация, че в Уелс е сондирано дали България би се присъединила към "Коалицията на желаещите" за ударите срещу "Ислямска държава"?

- Трябва да изключим този вариант от външната ни политика. Първо трябва да се направи една проста сметка какво беше състоянието в Ирак преди намесата и какво е сега? Колко жертви бяха дадени от всички страни? Как се пръкна "Ислямската държава", кой беше нейният акушер и кой я роди? Сега какво предлагаме? Опитваме се да приложим отново лекарството, което ни закара в блатото. Да, но болният умря! Защо трябва да се гаврим с трупа му? Въпросът не е в силовата намеса в Ирак, а да разберем какво сме търсили, постигнали ли сме го, какво трябва да правим и дали да упорстваме. Това, че някой иска около него да има "желаещи", си е негов проблем, не наш. Нямаме работа там. Ние не сме лидери на "Коалицията на желаещите". Когато в Уелс беше поставен въпросът за активни действия срещу "Ислямска държава", се оказа, че такива ще правят само въоръжените сили на САЩ. Европейците са склонни да влязат в един комитет, който да обменя информация и да прави анализи. Какво може да търсим ние там? Нима сме по-силни от германците? Въпросът е, че "Ислямска държава" се оказва нещо много по-сериозно от "Ал Кайда". Тя на живот и смърт иска да стигне до края. Добре, унищожаваме ги на тяхна територия, разпиляваме ги, те изчезват. А по-нататък? Ще се появяват там, където сме ние. И ще го правят по начина, по който го могат.

- Не се ли превръщаме в прицел на техните действия?
- Вече да, защото нашето желание в момента показва, че България на всяка цена иска да застане до САЩ срещу ислямския свят. Съгласен съм, че тероризмът е голям проблем, ислямският тероризъм също. Това е комплексно явление, много фактори съдействаха той да е такъв, какъвто е. И един от тях е, че след 11 септември светът се опита да създаде антитерористична коалиция. Участници в нея бяха не само САЩ и "Коалицията на желаещите", а Русия, Китай и Съветът за сигурност на ООН. Какво правим в момента със синхрона САЩ - Русия срещу световния тероризъм? Путин ли е по-страшен или световният тероризъм? Какъв избор правим?
Ако ние, българите, искаме да погледнем разумно на ситуацията, трябва да се учим от собствената си история. Тя сочи, че когато има сложни ситуации, както сега, трябва да вземаме такива решения, които да се описват с думата "предпазливост". И които ти оставят отворени възможности за следващия ход и хоризонт. Когато си затваряш възможностите и вземаш крайна позиция, ти ставаш като твърда дъска на завой - ще се счупиш. Не може така, трябва да си гъвкав. Да си спомним какво казва цар Борис за Втората световна война: Винаги с Германия и никога против Русия! Когато питат Стамболов, той отговаря: Вашият регион има две сили с влияние, които могат да поддържат равновесието ни - Русия и на Турция. В момента не виждам някой да мисли сериозно каква позиция трябва да заеме България. Тук никой не говори за това. Виждам предизборна кампания, в която този проблем не съществува, а само кухненски клюки. А в същото време лица, които представляват страната, заемат позиция без да ги е упълномощил някой и ни вкарват в комбинации, за които после цялата страна ще плаща. Когато гръмне атентат, как мислите - Шаламанов ли ще удари или Плевнелиев? Ще удари хората някъде на някое многолюдно място.

- Как изглежда през очите на един експерт по сигурността "Визия 2020", Националната програма и ангажиментите, които президентът пое на срещата в Уелс?
- В армията стават доста сериозни движения и неочакваното е, че се случват по време на служебното правителство. Вземат се решения и се предлагат оценки, които далеч надхвърлят хипотезата за подготовка на изборите. Позициите, които се заемат от служебния министър на отбраната по повод на използването на армията ни, са всъщност геополитически ангажименти, които визират събития за десетилетия наред. Не мога да си представя как става това без парламент, в който е представена волята на народа. Държавата по Конституция се управлява от Народното събрание. Когато казвам това, имам предвид Националната програма и предложението да се ангажираме с разширението на НАТО в Източна Европа и акциите му в Близкия изток. Според мен тези действия са, от една страна, трескави, от друга - непремерени. И най-важното не са в моралния обсег на едно служебно правителство.

- По принцип трябваше ли служебният военен министър да се захваща с това без зад гърба му да стои партия?
- На него не му трябва политическа сила. Зад него е НАТО. Шаламанов много добре знае какво е състоянието у нас. Той е човек с ясна стратегическа мисъл, но технократ. Не живее с ценностите на политическото, то му е чуждо. Шаламанов е наясно, че в България системата по сигурността не е подредена. Нямаме закон за националната сигурност. Не са отчетливи ангажиментите на основните участници. Няма развит перспективен план как сигурността ще се осъществява в условията на рецесия и в тези геополитически напрежения. Той знае, че тези неща не са уредени, но действа въпреки липсата им. Затова имам чувството, че черпи сили от близките си контакти с НАТО и от това, че ще бъде подкрепен отвън.

- Във "Визия 2020" Шаламанов записа формулировки, които взривиха обществото.
- Не ги записа той, направиха ги съветници от президентството, които му подадоха документа и той на сляпо го огласи. Но това са кухненски неща. Проблемът е, че Шаламанов застана зад него с името си. Той не е човек, който ще оспори подобна формулировка. Чрез устата на президента, на Шаламанов и на други хора, близки до НАТО, чухме, че натовската терминология за Русия като враг започна да се утвърждава. В дипломацията такава дума не съществува. Този начин на говорене е характерен за някои среди на НАТО. Но МО не е министерство към НАТО, а на независима държава. Не одобрявам такива крайни позиции и начини на разговаряне. В САЩ и Европа вече се говори за търсене на съвместни решения, не на санкции. Авантюристични програми от типа на помпане на мускули, санкции, военни намеси поставят ЕС, който е в рецесия, в деликатна ситуация. Те не желаят да следват тази програма нито в Близкия изток, нито по отношение на Русия. Затова ние не трябва да се правим на Балтийски републики или на Полша, ние сме България и имаме за съсед Турция. Вижте как тя се отнася към САЩ. Член е на НАТО много преди нас, с огромни разходи за въоръжаване, с най-голямата европейска армия. И въпреки това има национална политика. А ние какви знаци раздаваме? Обяснихме, че Русия представлява опасност за нас и увеличихме с 2000 души армията си. И направо Москва се е смрази от страх.

- Как трябва да разчетем срещата на Лютви Местан с Реджеп Ердоган?
- Смятам, че срещата не е просто протоколна, а опит от страна на ДПС да установи полезни контакти и да намали напрежението от последните избори с некоректната борба срещу тях. Тя беше нужна на Лютви Мечтан заради желанието му да преустанови процеса, възбуден от ГЕРБ. По силата на него в борбата за българския парламент попаднаха турски емисари, които агитираха против ДПС. Движението беше ударено от странични формации с турско участие. И това стана с "широко затворените очи" на ГЕРБ, за да се намали влиянието на ДПС в българския парламент. ГЕРБ бяха готови дори на антинационални действия, за да събудят други турски сили у нас. Предполагам, че първият разговор е бил това да престане. Според мен става дума за партиен, не толкова за личен интерес. Не мисля също, че става дума за някакъв антинационален заговор. Ако продължеше политиката на ГЕРБ за намаляване влиянието на ДПС, движението беше изправено пред опасността да загубят позициите си на балансьор. Това обезсмисля 25-годишната му политика.
Второто, което предполагам са обсъдили, е как 400 хил. български турци помогнаха на Ердоган да спечели вота. ДПС направи този жест и показа, че не работи срещу Ердоган, не разпилява гласове, а заема позицията на официалната власт.

- Не ви ли се струва странно вялата предизборната кампания?
- Моите опасения са, че властта е взета, защото уволненията, които се правят в много структури на държавата, не отговарят на кратката програма на един служебен кабинет. Не може да си директор на 3 дни и да уволниш 70 души, както се случи с ВиК-Пловдив. Нямаш никакви критерии за това, освен ако някой не ти е поръчал. И чиста случайност е, че новоназначеният е от ГЕРБ. Ако правителството продължава така и в следващите две седмици, една немалка част от мръсната работа ще е свършена. Другите идват, а то вече почистено. Освен това ангажиментите, които служебното правителство поема по отношение на геополитическата ситуация, също показват, че то не си ги измисля. Някак си знае какво да прави, без да ни казва. Известно е, че дойдоха на власт като представители на онези, които искаха прозрачност. Заплатата си бих дал да разбера къде е тяхната прозрачност с тези уволнения и назначения. Навремето някой предложи една одеозна фигура да бъде назначена в ДАНС и не можахме да разберем кой. Сега ясно ли е кой предлага назначенията?

- Служебният премиер Георги Близнашки.
- Откъде познава всички тези хора? Никога не съм допускал, че министър-председателят е наясно с кадрите във ВиК-Пловдив. Прозрачността не е това, което казваха, че ще бъде. Напротив, наблюдаваме активна дейност по кадрите. Почти не се спират. И от тази гледна точка смятам, че някак си властта вече е дошла. Проблемът е да влязат европейските пари, да стартират пак мегапроектите. И на-важното - ако може, да се пипне Конституцията и след 2 години да имаме президент, който да е със силни пълномощия. Все още не се сещам кой би бил кандидатът, но времето ще покаже...

Източник: "Дума"