Как Русия ще реагира на засилената активност на НАТО в Прибалтика

/КРОСС/ Страните от НАТО и някои техни партньори сред неутралните държави едновременно провеждат серия мащабни учения в Северна Европа. Маневрите на алианса, които по-рано бяха предимно от хуманитарно естество, сега изглеждат с отчетливо боен характер, пише Lenta.ru, цитирана от fbr.bg. Каква може да е реакцията на Русия?

Удар със сабята

10-дневните учения на Saber Strike („Удар със сабя“) започнаха в Латвия на 11 юни и ще продължат до 22 юни 2016 г. В маневрите участват над 1700 военни от САЩ, Латвия, Литва, Великобритания, Норвегия и Полша, а общо участват над 10 000 от 13 различни страни. Според информацията на латвийското министерство на отбраната по време на ученията се отработват действията на батальонни бойни групи в отбрана и настъпление. Saber Strike се провежда ежегодно от 2010 г. на териториите на балтийските страни.

Задействаните в маневрите сили се преместиха от латвийския полигон Адажи в Естония.

До този момент най-мащабният Saber Strike беше през 2015 г. и в него участваха над 6000 души. През 2016 г. един от най-важните елементи е американската операция Dragoon Ride II по прехвърляне на подразделения на собствен ход: общо през териториите на Източна Европа преминаха 400 единици военна техника от втори кавалерийски полк на армията на САЩ, който включва бронирани бойни машини от разни типове и военни автомобили. Миналата година маршът Dragoon Ride I бе проведен на териториите на Чехия и Полша в рамките на ученията Atlantic Resolve.

Балтийските операции

49 кораба, три подводници, 61 летателни апарата, 6100 военнослужещи от 17 страни, включително неутралните Швеция и Финландия бяха задействани по време на ученията Baltrops 16 в балтийския регион. Военноморската група на НАТО и партньорите им отработват различни видове морски операции, включително отблъскване на удар от въздуха, търсене и унищожаване на подводници, борба с вражески кораби, разполагане на десант, миниране и противоминни операции. Като за минните операции са използвани не само морските миночистачи, но и стратегическите бомбардировачи В-52 от 23-та експедиционна ескадрила на ВВС на САЩ, които също отработват поредица от задачи в рамките на Saber Strike. Американските тежки бомбардировачи са разположени в авиобазата на британските Кралски ВВС Феърфорд.

Освен това за целите на ученията е задействан британският десантен вертолетоносец „Оушън“, който е главната база на десантните операции. Ролята на условен противник е възложена на друг британски кораб – ракетната фрегата „Айрън Дюк“, която ще бъде подкрепяна от съединение, съставено от четири немски стражеви катера, а също и от кораби от ВМС на Литва.

Ключовата цел на Baltops 16, както твърди Магнус Норденман, експерт от института към ВМС на САЩ, ще бъде да се демонстрира готовността на ВМС на САЩ да действат в зоната за забранен достъп, която Русия формира в южната част на Балтийско море чрез разполагане на далекобойни ПВО системи и противокорабни брегови комплекси в Калининградска област.

„Baltops 16 е важно послание за Русия, което показва решимостта на САЩ и НАТО да действат в балтийския регион и подготвеността им за непредвидени обстоятелства по време на криза или реален военен конфликт.“, пише Норденман. Той също така говори за необходимостта от тези учения за сработването на въоръжените сили на различните страни – членките на НАТО и техните „неутрални“ партньори.

Анаконда по полски

В Северна Европа се провеждат мащабните учения Anaconda: 31 000 военнослужещи от 24 страни на НАТО, 3000 единици военна техника, 105 самолета и въртолета, 12 кораба. Основните маневри се провеждат в Полша, която участва с най-голям контингент – 12 000 души. Още 10 000 представляват въоръжените сили на САЩ, а повече от 1000 са военните на Обединеното Кралство.

Според съобщението на полското военно министерство целта на учението е „укрепване на взаимодействието на националните и коалиционни командни структури и подразделения в рамките на обединена отбранителна операция в условията на хибридна заплаха“.

„Сценарият на Anakonda 16 позволява да бъде проверена готовността на участниците да противодействат срещу различни типове заплахи“, уточнява министерството.Сред отработваните задачи са координация на действията на щабовете на тактическото звено, управление на огъня, провеждане на евакуационни мероприятия, прехвърляне на войски и ликвидиране на последствията от използване на оръжие за масово унищожение.

Прасчо, донеси пушката!

Анализирайки активността на НАТО в Северна и Източна Европа не бива да пренебрегваме настойчивите изисквания на Полша и балтийските страни към лидерите на алианса да засилят военното си присъствие на източните граници чрез няколко батальонни бойни групи, сред които четири в Полша и три в балтийските страни. Съответното решение ще трябва да бъде взето по време на срещата на високо ниво на НАТО във Варшава през юли.

Ключов в тези условия ще бъде въпросът за руската реакция, която засега като цяло остава в рамките на периода „преди кризата“. Ако се анализират придвижванията на руските въоръжени сили през последните две години, напълно ясно се вижда, че центърът на тежестта пада върху южните и югозападните територии – в случай на обостряне на гражданската война в Украйна и активизация на конфликтите в Кавказ и Централна Азия. При това голяма част от настоящите бойни задачи се изпълняват в Сирия, където така или иначе действат всички видове Въоръжени сили на Русия, освен ракетните войски със стратегическо назначение. В тази обстановка конкуренцията с НАТО се разглежда като досадна пречка, която изисква извънредни сили и тежки мерки, които отнемат от ресурсите за първостепенните задачи.

Сами по себе си ученията на НАТО в балтийския регион не създават някакви принципно нови заплахи. Предстоящото засилване на военното присъствие на алианса край границите с Русия далеч не подобрява нивото на регионалната сигурност, а е продиктувано преди всичко от желанието на балтийските страни и Полша да актуализират образа на врага в лицето на Русия. Трудно е да се каже доколко разумна е тази политика, особено като се има предвид, че дебатите по този повод между военните специалисти на Запад могат най-добре да бъдат описани с един известен диалог:

– Но ако стрелям в балона той ще се пукне!

– А ако не стреляш, ще се пукна аз.

Проблемът е, че и двете страни са се избрали взаимно за ролята на лошите пчели.

Въпросният диалог е от “Мечо Пух” на Алън Милн, бел. ред.