Въпреки скандалите Кунева пришпорва научната европрограма

/КРОСС/ Учените се притесняват, че създаването на центрове за върхови постижения ще оголи съществуващите научни институции у нас

Преди седмица просветното министерство обеща в оставащите 3 месеца до края на годината отворените и планирани за стартиране процедури по оперативната програма "Наука и образование" да стигнат зашеметяваща стойност от 778 млн. лв., или близо 57% от бюджета на програмата. Заявката звучи твърде амбициозно, като се има предвид, че за година и половина, откакто е стартирала тя, са договорени средства за 275 млн. лв., или едва 21% от бюджета й. Трябва да се има предвид и че заради огромните интереси скандалите около "Наука и образование" вървят един след друг. Заради най-апетитната част - 350-те млн. лв. за наука - например си отидоха двама заместник-министри. Последва скандалът с фирмите фантоми, които направиха безуспешен опит да вземат милион и половина за идентични проекти, с които да интегрират ромски деца в райони, където роми почти няма. Не се мина и без спиране на възмутителна обществена поръчка за реклама на различни дейности по програмата с плажни кърпи и запалки, за да се стигне до предупреждения на водещи учени, че парите може да се раздадат не за върхови научни проекти, а за кисело мляко и носии.

На този фон как управляваното от Меглена Кунева ведомство смята да договори усвояването на над 500 млн. лв. само за 3 месеца? Кой и за какво ще има право на финансиране? По какви правила ще се раздадат милионите за наука? Как ще се кандидатства и с какви проекти? МОН организира специален семинар, на който се опита да отговори на многобройните въпросителни около стартиралите и предстоящи процедури по програмата, състояща се от 3 оси - научни изследвания (560 млн. лв.), образование и учене през целия живот (505 млн. лв.) и образователна среда за активно социално приобщаване (252 млн. лв.).

НАУКА

Най-примамлива е първата научна ос, по която у нас трябва се изградят 4 центъра за върхови постижения за общо 200 млн. лв. и 8 центъра за компетентност за общо 150 млн. лв. След серия забавяния кандидатстването за тях вече е в ход. МОН най-накрая пусна насоките за кандидатстване през август т.г., като удължи от 2 на 5 месеца крайния срок, до който могат да се подават проекти - 23 януари 2017 г. Критериите за кандидатстване обаче принудиха известни учени да надигнат публично глас - че областите не са добре избрани, че вместо върхови научни постижения ще се финансира "висока" наука за народни носии, кисело мляко, стени за катерене и пр., както и че ползата от създаването на няколко "изкуствени образувания" в институтите и университетите ще е съмнителна.

От МОН обаче отхвърлят всички критики. "Решително възразявам опасенията на някои учени да се превръщат в основни послания на оперативната програма. Възприемам ги като знак за внимание, но не и като печат", категорична бе министър Кунева. Тя посочи, че 4-те области, в които ще се изграждат въпросните центрове - мехатроника, информационни технологии, индустрия за здравословен живот и нови технологии в креативните и рекреативните индустрии, са избрани от предния министерски екип и нейна задача е да ги защитава. По думите й проектите ще минат на двойна проверка - у нас и в Брюксел, а МОН ще вземе всички мерки срещу попадане на парите в неподходящи ръце. Зам.-министър Иван Димов изрази учудване от атаките на учените, тъй като съществували редица защитни механизми - ще се проверяват компетентността на кандидатстващите, научният им принос, очакваните резултати и куп други детайли. Ресорният зам.-министър Красимир Киряков пък коментира, че от проектите, ориентирани към еко или селски туризъм, задължително ще се изисква да имат силен компонент наука, т.е. да обосноват сериозно научната си дейност, за да бъдат одобрени.

Сами или с партньори?

Дискусионен бе и въпросът сами ли трябва да кандидатстват научните организации и какво ще е участието на бизнеса в новите центрове. Тук насоките указват, че кандидати могат да са научно-изследователски институти - институти или специализирани академични звена на БАН и ССА, висши училища или техни основни звена, както и БАН и ССА. Те могат да кандидатстват като водеща организация в обединение с други частни научни организации, юридически лица с нестопанска цел, клъстери и др. Предполага се, че партньорът ще донесе по-голям шанс за спечелване на проекта. Тук обаче възниква въпросът как да бъде привлечен сериозният бизнес, който вече заяви, че няма голям интерес от проектите. От МОН обясниха, че са разглеждали варианта компаниите да съфинансират половината от стойността на проектите (за да не бъдат санкционирани за получаване на държавни помощи), но са избрали другата възможност - да участват без да дават пари, но и без да получават. Т.е. работодателите биха могли да се включат като асоциирани партньори като предоставят терен за провеждане на научни изследвания, участват в подготовката на проекта в област, в която имат интерес, в провеждането на научни изследвания или др., като накрая имат право да ползват не повече от 20% от научната инфраструктура за стопански цели. Предстои да видим какъв ще е интересът към тази мярка при така зададени условия.

Ще напускат ли работата си учените?

Ключов за ползата от новите центрове е и въпросът дали учените, които се включат в тях, трябва да напуснат настоящата си работа, за да започнат дейност в новите институции. От една страна, опасението е, че това би довело до оголване откъм учени на сегашните научни институти, от друга - съмнително е колко водещи учени ще напуснат местата си, за да се впуснат в неколкогодишно приключение с новите центрове. А и практиката на Запад е да не се създават нови центрове с нови работещи в тях, а просто да се укрепва капацитетът на съществуващите. Тук зам.-министър Киряков коментира, че не е задължително учените да напускат работните си места, те просто ще продължат да работят към лабораторията, която, примерно, стане част от центъра за върхови постижения. Шефът на "Структурни фондове" Цветана Герджикова обаче признава, че първо трябва да се посъветват с юристи дали участниците в новите центрове трябва да сключват нови трудови договори. По думите й новите центрове за върхови постижения трябва да са самостоятелни звена със своя инфраструктура, оборудване и персонал. Т.е. предполага се, че участниците следва да напуснат работното си място, за да отидат на друго. Впрочем, и Киряков признава, че е въпрос на личен избор къде ще предпочете да работи даден учен.

ОБРАЗОВАНИЕ И УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

По втората ос на "Наука и образование" в момента се изпълняват 5 проекта за 213 млн. лв. Четири от тях се изпълняват от МОН - система за кариерно ориентиране в училищното образование - 7.5 млн. лв., студентски практики, (фаза 1) - 37 млн. лв., студентски стипендии (фаза 1) - 26 млн. лв. и усъвършенстване на рейтинга на университетите - 3 млн. лв. Най-мащабен е проектът "Твоят час" за 140 млн. лв., по който всички училища у нас трябва да получат средства (средно по 24 хил. лв. на училище) за извънкласни дейности по интереси или за допълнително обучение по предмети, по които учениците срещат затруднения. Тук проблемът е, че срокът за регистрация на училищата и на външните организации, които ще предлагат въпросните образователни услуги, е твърде кратък - до 7 октомври. През август т.г. бе стартирана и процедурата за подкрепа на докторанти, постдокторанти и млади учени за 6 млн. лв.

ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА ЗА АКТИВНО СОЦИАЛНО ПРИОБЩАВАНЕ

По тази ос се изпълняват 4 проекта, като по тях са договорени 68 млн. лв. (при общо заложени за усвояване 281 млн. лв.) - ограмотяване на възрастни - близо 25 млн. лв., подкрепа за равен достъп и личностно развитие - 17.5 млн. лв., както и двете добили известност като "ромски" процедури, заради които 3 фирми фантоми бяха отстранени от конкурсите - подкрепа за предучилищно възпитание на деца в неравностойно положение (договорени 16 млн. лв.) и образователна интеграция на ученици от етническите малцинства (9.7 млн. лв.).

СКОРО

В момента МОН подготвя насоки за кандидатстване по още 4 процедури на обща стойност 23 млн. лв., които трябва да бъдат обявени до края на 2016 г. - система за осигуряване на качество в професионалното образование, въвеждане на дуална система за обучение, развитие на системата за кариерно развитие на студентите и усъвършенстване на националната система за валидиране, все процедури, по които бенефициент е именно Министерството на образованието.

Автор: Силвия Георгиева (вестник "Сега")