Проф. Лъчезар Аврамов: Ликвидацията на БАН е политика

/КРОСС/ Интервю на Рени Нешкова с проф. Лъчезар Аврамов, доктор на физическите науки в БАН

Студия Трансмедия

- Проектът за бюджет вече е факт. Има ли новости в политиката на държавата като отношение към образованието и науката?

- По мое мнение проектът бюджет за наука е ликвидационен. За БАН конкретно той е равен на миналогодишния, и още по-лошото е, че следващите 3-годишни прогнози са същите. Този бюджет покрива  85% само от заплатите. В него не се предвиждат пари за ток, парно и т.н.

Всъщност това не е случайна ликвидация, очевидно е, че тя е умишлена. Това не е и случайна катастрофа, това е политика. Самите заплати са малък компонент от такава политиката и дори не най-важният - малките заплати са следствие от цялостната политика по ликвидацията на академията.

А цялостната политика на държавата официално е разписана и е приет документ, който се нарича „Национална програма за реформа" (България - хоризонт 20-20). Това е единственият документ, в който има формулирани национални цели. По принцип нашата държава няма цели, няма доктрина, няма приоритети. Тя е всъщност една територия, където се случват хаотични явления.

Но съществува все пак този документ „Национална програма за реформа", където национална цел №2 е формулирана като „задължение на държавата да осигури средства за развитие на науката и иновациите в размер на 1.5 процента от БВП до 2020 година". Там си има една таблица с индикатори, където пише колко да се осигурява всяка година до 2020 г., което не се прави, не се осигуряват.

Нещо повече, съществува и друг закон, който е основен за публичните финанси. Чл. 76 на този закон гласи, че когато се разработват бюджетните прогнози, те трябва да бъдат съгласувани с националната програма за реформи и с т.нар. консолидационна програма, защото такива са европейските изисквания. Тези програми се обсъждат и приемат всяка година с постановление на Министерския съвет.

И сега в процеса на приемане на бюджета тези изисквания се нарушават. Нарушава се и законът за научните изследвания, където пък е разписана държавната политика в областта на науката и ангажиментите на държавата също трябва да бъдат съобразени с тази програма за реформи. Този закон за научните изследвания предвижда два месеца преди приключване на бюджетната процедура министърът на науката и образованието да направи доклад пред Министерския съвет. В него се съдържа анализ какво се е случило, какви постижения като международно сътрудничество в областта на науката има и аргументирана прогноза какви средства са нужни и изобщо какви са плановете на държавата в тази област.

Това не е правено, откакто е приет законът през 2005 г. и този закон се нарушава систематично, рецидивно от всички министри.

- До какво води това?

- Това води до изоставане на държавата в международните класации за конкурентоспособност и ние вече не сме в цивилизования свят, а някъде в третия свят, като потъваме още по-надолу. Всички нормални методи за комуникация между т.нар. общност на учените и т.нар. общност на политическата класа са напълно изчерпани, тъй като това са хора, които нито разбират за какво става дума, нито желаят да разберат. Остават само методите за натиск. Натискът може да бъде в две насоки.

Единият е правният натиск - готвим се да заведем няколко съдебни дела срещу Министерския съвет. Едното ще е срещу очакваното постановление, с което ще се внесе проектозаконът за бюджета в НС. Член 120 от Конституцията дава право заинтересуваните лица и групи да обжалват съдебно всеки административен акт, а постановленията на Министерски съвет са именно административни актове. Ще заведем дело във Върховния административен съд в тази част, където са засегнати нашите интереси.

Освен това смятаме да заведем дело в Комисията за защита от дискриминация по признака „трудово възнаграждение", защото средната брутна заплата в Българската академия на науките за миналата година е 708 лв. Брутната, представете си!

- Интересно как ще изглеждат заплатите при увеличение на минималната работна заплата, както обеща правителството?

- Като директор на институт все пак вземам повече, но моите асистенти ще вземат колкото чистачките. Тоест, ще минат на минимална работна заплата, а професорите ще получават около една и половина минимални заплати. Такъв абсурд в нормална цивилизована държава е невъзможен. Естествено, ще потърсим и международна солидарност на проблемите ни от европейския комисар по наука и ще предприемем всички законови действия да се защити както интересът на хората, които работят в тази област, така и националният, защото това е национален интерес.

- Споменахте и натиск за защита на вашите интереси. В какво ще се изрази той?

- Първото е организирано от профсъюзите и ще бъде нещо като поход на будителите, който ще се проведе на 1 ноември, Деня на будителите. Ще бъдат внесени искания в Министерския съвет, а освен това на 10 ноември - култовата дата от падането на режима и култовото място - площад „Александър Първи княз", имаме намерение да проведем общо събрание на учените и работещите в БАН и Селскостопанска академия във формат за участие на всички, които имат трудов договор. Ще се опитаме да се съберем 5-6 хиляди души и ще проведем едно цивилизовано общо събрание, което няма да има форма на протест, а на обсъждане на политическите проблеми в науката, финансовите проблеми и т.н. Ще поканим почетни гости - министър-председателя, вицепремиерите. И двамата вицепремиери - и Меглена Кунева, и Томислав Дончев, са членове на т.нар. Съвет на настоятелите на БАН. Тяхно задължение освен като държавни лица, а и като членове на това настоятелство, е да се грижат за интересите на учените и да осъществяват ефективната работа на системата. Те разбира се нищо подобно не правят. Нещо повече, те са дезинтересирани и не се явяват наши съюзници, а по-скоро наши противници.

- Може ли да дадете пример за положението на науката и учените в държава, съизмерима с България, примерно Румъния?

- Можем да се съизмерваме с Румъния, защото тя е на предпоследно място, преди нас. Ние сме на последно място и тенденциите са, че доколкото има някакво съотношение не само на доходите на хората в науката, а на средните доходи на хората в държавата, ние се отдалечаваме с по-големи темпове, отколкото Румъния от средноевропейските норми.

Но по-интересно е да се сравним с една Чехия, която по население е и по-малка от България. Съвсем скоро получихме информация, че там с 15% се увеличават фондовете за наука, които в Чехия са около 3.5 млрд. евро. За сравнение - в България са 8 млн. лв. Такива държави като Португалия например за периода от последните десет години утрои учените си на глава от населението.

Има една теория на харвардския професор Майкъл Портър за конкурентните предимства на нациите. Около 2000 г., тоест преди петнайсетина години, е направил анализ, който показва, че самата икономическа база на цивилизования свят така се променя, че конкурентните предимства на един народ не зависят вече от традиционните фактори, както е било - примерно благоприятен климат или природни богатства, а зависят от знанията, които се получават в системите на университетите и научните институции на съответната държава.

И Майкъл Портър е убеден, че навлизаме в нова епоха на общество, основано на знанието. Получаването и прилагането на качествено знание е първостепенен приоритет, свързан с бъдещето на народа. Тази концепция е дори в основата на Лисабонската стратегия, върху която е изградена съвременна Европа. Българската държава е като един малък поток, който пътува срещу основното течение. Ние сме не нецивилизована, ние сме противоцивилизована държава. Тоест ние сме движим в обратната посока на развитието на цивилизацията.

Затова сме се превърнали в инкубатор на кадри, които се обучават тук, държавата и семействата им влагат пари, за да отидат да допринасят за прихода и просперитета на други държави.

- Тези други държави правят всичко възможно да привличат образованите млади хора, докато ние си приказваме за демографски проблеми, като се правим, че не забелязваме къде е една от главните причини.

- Всъщност Европейският съюз ни експлоатира - кадрово и финансово, но той, естествено, не е виновен за това, виновни сме си ние.

- Как си обяснявате тази уникална ситуация - смениха се много правителства с различни политици и декларирани намерения - къде по-образовани, къде по-малко. Обаче никой не промени, не се и опита, тази ситуация. Звучи ненаучно, ама като че ли, с извинение, някаква тъмна сила ни е урочасала?

- Обясненията както винаги не са прости. Моето обяснение е, че сме на място в един триъгълник между цивилизациите - между ислямската, източноевропейската и западноевропейската. Ние сме като сираци - защото във всички държави от съветския лагер са имали и продължават да си имат традиционни връзки - било с австро-унгарска империя, било с Германия, било с Италия и т.н. А ние бяхме изоставени на собствения си ум. А собственият ни ум се оказа недостатъчен. И всичко, което става в България - тази разруха, не мисля, че се дължи на причини от теория на конспирацията - че някой иска да ни унищожи, да ни съсипе и т.н. Не, това е продукт на собствените ни действия. Очевидно на нацията не й достига интелектуалното ниво, защото по-умните, по-образованите, по-квалифицираните са избрали да ги управляват по-неинтелигентните, по-ниско образованите, по-неквалифицираните. И причината за тази катастрофа е чисто политическа.

- Сигурно не ни достига интелектуално ниво, но е факт, че такива хора във всяка нация са много тънка прослойка. Как обаче в другите страни успяват, а у нас това не се случи?

- У нас има друг проблем, който може би е свързан и с народопсихология, с исторически причини и това е, че българинът се оправя и сам, защото така е свикнал. Той е индивидуалист. Столетия не е имало държава зад него, столетия не е имало колективно мислене и това сигурно влияе върху тези процеси. И наистина българинът се оправя сам, само че на ниво екзистенциално съществуване, но не на ниво построяване на европейска държава.

- Какво трябва да се направи? Може би лобито ви във властта е слабо?

- Слабо лоби е меко казано. Ние просто нямаме лоби. Ако се направи анализ, ще се види, че в цялото народно представителство има трима-четирима учени. А непосредствено след 10 ноември имаше доста учени, включително от БАН, а сега те се броят на пръстите на едната ръка.

- Какво ще правите, ако властимащите не се вслушат в гласа ви и след протестите, които предвиждате?

- Ако и това не даде ефект, преминаваме към скоропостижно разрушаване на структурите и всеки се спасява сам. Затова който от нашите хора не си даде труда да направи поне една 30-минутна разходка по жълтите павета като участие  в протеста, когато дойде време за разпределение на бюджета, ще смятаме, че тези заплати ги удовлетворяват.

Проф. д.ф.н. Лъчезар Аврамов е завършил физика в СУ "Климент Охридски" със специализация квантова електроника. Защитил е дисертация по специалност "биофизика" в Московския държавен университет по лазерни методи за изследване на биологични обекти и дисертация за „доктор на физическите науки" в БАН - „Ново поколение лазерни биомедицински системи". Д-р Л. Аврамов с номинация за „Декарт 2004".

Този медицински център за интегративна медицина е най-прогресивното медицинско заведение в страната, тъй като самата идея за интегративна онкология е нова, казва проф. Аврамов. Става дума за персонални програми за лечение на определен пациент. Лечението е с доказан ефект по света в сравнение с „конвейерното" лечение, на което са подложени българските пациенти. "Дали за това, че резултатите са по-добри, дали за това, че лечението е по-евтино, сме подложени на атака от здравната администрация вече няколко години. Те се аргументират с това, че се нарушавали „здравни стандарти". Това са стандарти, които генерират мъртъвци." Това казва ученият за битката си с чиновниците.

Сега разговаряме за отношенията между „властовите стандарти" и науката в България. В близките дни ще говорим за битката на учения с медицинската администрация, което е част от общия проблем и отговор на въпроса „Защо сме бедни?"